ВЪЛЧИЦАТА ЛИЛИ

Димитър Нейчев

web

Грееше ярко септемврийско слънце и деца със смях и подвиквания се завръщаха от училище по домовете си. Тогава изпод бараката в нашия двор, която беше точно до улицата, изскочи огромно куче, вълча порода, и изля гръмогласен лай срещу преминаващите деца. Те се разбягаха уплашени, оглеждайки се да не би страшното куче да ги преследва. След това разбрах, че кучeто се казва Лили и няколко пъти е бягалo от собствениците си, защото те не се грижели добре за нея. Намерила добро място под бараката, която беше повдигната на бетонни стълбчета и там родила своите три отрочета. Не смеех да се приближа до мястото, защото знаех, че тази майка е готова на всичко, за да защити децата си. Оставях й храна и вода на разстояние и извиквах: "Лили, хайде да хапнеш!" и се отдалечавах.

Така изминаха около две седмици и една сутрин на улицата, точно срещу бараката, видях кмета и още двама човека, които не познавах, с насочени ловджийски пушки, чакащи кучето да се покаже, с готовност да стрелят. Изглежда бяха "трепачите". Скочих от терасата на първия етаж и застанах заплашително срещу тях, а кметът само мънкаше, че животното уж много плашело децата и родителите им му се оплакали.

- Вие наясно ли сте, че това животно има кученца и е голям грях и жестокост да постъпвате така? - ядосано им се нахвърлих аз.

- А-а, щом е така, ние се отказваме от стрелбата, смутолевиха "трепачите". - Казаха ни, че кучето може да е бясно и затова... - и тримата се изнизаха по улицата по посока кметството.

"Да, де! То за вас всички бездомни кучета са бесни..." - спомняйки си комунистическите времена, когато хайки трепачи с пушки, по заповед избиваха наред уличните кучета, защото нямаше къде да ги подслонят. То и в настояще време положението не е по-розово, но вече не ги убиват, защото излезе демократичният закон за защита на животните! Не минаха и няколко дни и пак, по някаква заръка, ни посетиха трима овчари, изказвайки доброто желание да вземат Лили и кученцата, за да пазят стадото им. Лили изскочи срещу тях и захапа рамото на единия, а той с ножа си и разцепи дясното ухо... В този момент извиках само: "Лили, стой!" Враждебността й премина и тя се отпусна спокойно, гледайки ме с влажните си очи. Тя беше познала гласа на човека, който се грижеше за нея... Едно от малките кученца се беше приближило до мен и се опитваше да гризне обувката ми. Взех го в ръце и си казах, че то ще е мое като спомен от Лили. Овчарите вързаха Лили и заедно с двете кученца отпрашиха нанякъде, а аз кръстих моето кученце Вълчо. Той растеше под моите и на семейството ми грижи. Голяма игра беше с него. Само свекъра, който изглежда не обичаше кучета, постоянно мърмореше, че тази мастия осирала целия двор...

След време чухме, че след като кученцата й поотраснали, Лили избягала от овчарите и повече не се видяла. По същото време в градчето се понесе мълвата, че огромен вълк-единак спохождал близките кошари и душал овцете, а някои изяждал. Хора разправяха, че около столовата на едно предприятие се въртяло голямо куче, приличащо на вълк, но след това разбрали, че не е такъв и даже вечер му оставяли от останалата храна навън с надеждата, че ще пази наоколо от разни нарушители. Даже го видели да си играе с куче от подобна порода, но и то не било споменаваният вълк.

Наближаваше сезона, който разрешаваше отстрелването на вълци, и нашата ловна дружинка взе решение да направи хайка на вълка-убиец! И една ранна сутрин, екипирани и всеки с кучето си, дванадесет ловци тръгнахме към близкия предбалкан, където предполагахме, че е обиталището на вълка. Аз бях с моя Вълчо, който беше поотраснал, но още не го биваше за ловуване. Тепърва щеше да се учи. Разпръснахме се във верига по на седемдесет-осемдесет метра и започнахме проследяването. Вървим, вървим, дървета, полянки и нищо... Стигайки до някакви гъсти храсталаци, забелязах, че Вълчо изправи уши и взе нещо да скимти на неговия си език. И изведнъж от близките храсти изскочи той, вълкът... Вълчо със зверски лай хукна срещу него и в следващия момент го видях лежащ на земята окървавен, с нахапан десен крак. Опитваше се да стане, но не можеше, а само издаваше тъжни звуци... Всичко стана за секунди, през което време се опитах да снема пушката от рамото си, но той, вълкът, застана на два-три метра от мен със зинала ръмжаща уста, в която стърчаха огромните му зъби... аха мръдна, аха е скочил върху ми. Промъкнах си леко дясната ръка към ножа, закрепен на кръста ми и мислено си казах: "Ела ми, гадино мръсна, да те разпоря като риба!!". И в момента, в който звярът вече скачаше срещу ми, а аз извадих ножа, от близките храсталаци встрани от мен друг голям вълк скочи срещу нападателя и го събори на земята. Започна се неравна борба за оцеляване помежду им. Хапеха се и се търкаляха по земята и всеки от тях се стремеше да достигне гърлото на другия. Целите бяха в рани. Аз успях да сваля пушката и веднага я насочих, но видях как Вълчо с големи усилия се беше изправил и куцайки, се включи в битката. Борбата беше толкова бърза и жестока, че се страхувах да не уцеля Вълчо и добрия вълк вместо лошия. И в един момент настана абсолютна тишина. Големият вълк-единак беше удушен от добрия вълк и лежеше мъртъв на земята. И Вълчо беше помогнал, като го хапеше яко по краката. След това той дойде и се сгуши в краката ми, а добрият вълк се приближи и ме близна по ръката... Не мога да опиша вълнението, което ме обхвана, забелязвайки срязаното дясно ухо на животното... Това беше Лили...!!

Чули шумотевицата, всички от дружинката се събраха около нас. Беше голямо тържество, направихме що-годе някаква скара и опекохме мръвки, които допълвахме с червено винце. Превързахме Вълчо и Лили, а те през това време си похапнаха добре. По някое време видяхме, че Лили е изчезнала... Чудехме се защо стана така и ни налегна голяма тъга, а един от колегите се изрази, че тя може би вече е подивяла... И след минута Лили отново се появи, водейки след себе си четири малки "шопарчета", които веднага се заиграха с Вълчо, а Лили полегна, наблюдавайки игрите на своите наследници.

Когато се върнахме в града, прибрахме Лили и кученцата у нас. С дружинката взехме решение да им създадем добър живот и да ги обучим в ловуването. Изградихме им хубава широка къщичка, която да ги пази от зной и да ги топли от студ. Най-доволен май изглеждаше Вълчо, който постоянно се заиграваше със своите братя и сестри.

© Димитър Нейчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.10.2016, № 10 (203)