Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Улица
под тъмен свод на дървета,
далечен и тъжен дъх
на липи,
тропот от падащи кестени...
През оределите листа светлее
необятен нощен простор,
силуети,
унесени от ласка вечерна,
тих женски смях и
нежно докосване
под крехка улична лампа...
Улицата -
там в края й
моят прозорец просветва портокалово
жълто -
като око,
уморено махало на стенен часовник
отброява мажорно -
у дома...
най-хубаво е
у дома...
© Дима Политова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.06.2015, № 6 (187)
|