Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕТЮД
web
В памет на майка ми
Хляб. Топла супа. Кърпа за ръцете.
И укора, че късно съм се върнал.
Едно лале червено като звън.
На новините времето е минало,
но не е време още и за сън.
Стените мислят тихо, а нощта
на покрива се е превъплътила в котка.
Мълчи и ме разглежда. Хлябът кротко
все тъй лежи велик на свойто място,
изстива супата, душата й угасва,
не иска кърпата прегръдка от ръцете ми.
А майката и укора в лалето?
От тях в съня ми само ще е светло.
© Богдан Тетовски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.07.2016, № 7 (200)
|