ЕЛЮАР ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ГАСТОН БАШЛАР

Венцеслав Константинов

web | Писатели за творчеството

През шестдесетте години на миналия век във френската литературна критика настъпиха важни промени. Съчинението на Ролан Барт "Нулева степен на почерка" формулира принципите на СТРУКТУРАЛНИЯ ПРОЧИТ на литературния текст. В основата им е залегнала следната идея: Като се придържа само в пределите на текста и пренебрегва всичко, свързано с епохата или биографията на писателя, критикът да проникне до нещо по-значимо и съществено в произведението, скрито от погледа на традиционно обучения изследовател. Оформя се школата на така наречената "нова критика", която отхвърля историзма в литературния анализ. В самата школа скоро се откроиха две основни направления. Едното е свързано с интуитивните интерпретации на изкуството, то се стреми да разкрие ключовите теми, образи и метафори в текста и да ги въздигне до същностни символи на битието. Другото направление в "новата критика" е структурално: то се заема със строго описание на художествената система на произведението, на всички негови вътрешни елементи и съотношения, а това - смятат представителите му - е напълно достатъчно, за да бъде разбрано литературното явление.

Така на необозримия хаос от причинно-следствени връзки в една творба френската "нова критика" противопостави една хармонична система от метафори и знаци. За изграждането на тази система особено допринесе професорът по философия в Сорбоната Гастон Башлар, живял от 1884 до 1962 година. Основен тласък в неговите теоретически търсения дава РАЗРИВЪТ с цялото досегашно знание. Башлар дири някакво "второ равнище" на науката, от което да се превъзмогне неистинното отражение на света, породено от разума и чувствата. Френският мислител приема, че такава напълно адекватна форма са архитиповете на подсъзнателните представи, които човечеството има за окръжаващата го природа, а това са: бащинскозакрилническите свойства на Огъня, женствената нежност на Водата, майчиното начало на Земята, свободната стихия на Въздуха. В определянето на архитиповете на човешкото съзнание Гастон Башлар следва "аналитичната психология" на Карл-Густав Юнг, но създава своя система за литературен анализ. Според Башлар източниците на поетическото въображение трябва да се търсят в "хранилището на прасимволите", което се разкрива пред погледа ни при бленуване или в мигове на озарение. За френския философ БЛЕНУВАНЕТО като образотворчество, но и като метод за глъбинно познание не се покрива със съня. Сънят предизвиква в душата дисхармония, а истинското бленуване помага на душата да се сдобие с вътрешен покой, да се наслаждава на безметежната хармония. Спящият не знае, че спи, но бленуващият знае, че бленува, и изцяло се съсредоточава върху предмета, който иска да опознае. "Мисля - следователно съществувам" - бе казал някога рационалистът Декарт. "Бленувам - следователно съществувам" - предлага днес своята мярка ирационалистът Башлар. Според него интуитивното ВЖИВЯВАНЕ в нещата е по-ценно и по-истинно от знанието, добито чрез опита. "Едно малко стихотворение е способно да ни разкрие зрелището на Вселената, тайната на душата, на субекта и на всички предмети едновременно", пише Башлар в книгата си "Поетика на бленуването".

От тази позиция френският литературовед разглежда творчеството на Пол Елюар. Зародишът и Разумът - това са двата полюса, които определят безсмъртието на поета, четем в есето му. Чрез зародиша той се възражда, чрез разума - живее. Стихотворение, пропито от непосредствена и неподправена искреност, е зародиш на нов свят, но то носи в себе си и мъдрост: чрез него кристализира всичко човешко. "Само една искрица - е казал Уилям Блейк - и ето го пъкъла." Искрицата у Пол Елюар е още по силна, тя изгаря дори пъкленото, изгаря старите отломки от човешкото сърце, разбива шлаката, възпираща пламъка. Искрата е зародишът на огъня, тя е сърцевината на човешката любов. Прочетете стихотворенията на Елюар, вземете частица от лумналия в тях огън и ще узнаете откъде иде светлината, възкликва Гастон Башлар. И продължава: у Елюар образите покълват хубаво, растат право нагоре; у Елюар образите ИМАТ ПРАВО: те притежават сигурния и неподправен разум, който се предава от човек на човек, когато междучовешкото пространство се пречиства от здравословната и чиста простота.

Много преди да напише книгата си "Феникс" - това възраждане чрез огъня - Пол Елюар е "прометеизирал" всичките си образи, заложил е живителна искрица във всичките си стихотворения. При него цветята са светулки, те летят над полята:

Полетата розови, жълти, зелени
са насекоми искрящи.

Поетът повелява на всички природни сила да излязат от Земята, да превъзмогнат хаоса и да погледнат слънцето. Както животът иска светлина, така всяко същество иска да вижда - зародишът се стреми към разума, заключава Башлар. Така поетът подсилва у нас гледащото начало, субекта, който разбира света, като го съзерцава пряко. В стиховете на Елюар са събрани множество ясни, проницателни, осветляващи погледи. Желанието да видиш, да накараш другия да види - това е непосредственото въздействие на поета. С пламенния си взор поетът преобразява света. Светът вече не е тъй непрогледен, щом като поетът го е докоснал с поглед; светът вече не е тъй тежък, щом като поетът го е раздвижил; светът вече не е тъй здраво окован, щом като поетът е открил свободата на човека по поля, гори и градини; светът вече не е тъй враждебен, щом като поетът е накарал човека да осъзнае своята доблест.

Накрая Гастон Башлар свързва поезията на Елюар със своята теория за прасимволите и глъбинното опознаване на света:

"Размислите върху едно стихотворение на Елюар разкриват силата на новото превъплъщаване на въображението. Да създадеш образ, означава наистина да викнеш: "Ето, вижте!" Това, което не е било добре видяно, което е било потънало в леността на ежедневната близост, е занапред нов обект за нов взор. Погледът, озарен от Елюаровата яснота, овъглява ненужното минало, вижда непосредственото бъдеще и красотата на образите. Поетът открива КРАСОТАТА НА СМЪТНИТЕ ОБРАЗИ. Това е част от човешката съдба, открита и показана ни от поета. И нека си послужим с един скъп на Бодлер израз: "Поетът ни помага да открием СЪДБОВНИТЕ СИЛИ."

Бихте възразили, че не е кой знае каква заслуга да откриеш бъдещето в хубав, щастлив, ободряващ образ. Но силите на бъдещето са заговорнически. Посейте в сърцето на човека кълновете на щастието, хвърлете една-едничка искрица надежда и тозчас един нов огън, насочен, разумен, се разпалва в живота му. Пол Елюар е казал, че поетът е този, който вдъхновява. Да, но благотворното му влияние не се ограничава с това: откривайки пред нас вдъхновяващи хоризонти, поетът ни предава динамиката на събуждането. Няма нито един стих в цялото творчество на Пол Елюар, който да не може да изтръгне читателя от блатото не отчаянието, от застоялите води на безразличието, от плоското еднообразие на егоизма. Да четеш Елюар, означава да желаеш в теб да проникне възвисяващото човека поетично вдъхновение, за да обикнеш и нещата, и живота, и хората.

Но тази тройна притегателна сила не прониква в нас като философско обобщение, нито като урок по морал. Тя е вплетена в най-незначителните подробности, в скритата вътрешна мощ на стиха:

С огъня на песента, без фалш изпята.

Красивият стих е възпламеняващо начало, открит път към щастието, осветен път, който разумно сочи само направо и води към смели действия. Стихотворенията на Елюар са диаграми на доверието, образци на психическа активност:

Спокойствие лъчисто замени умората.

Ако се поддавате на психическото внушение, което предизвиква събуждане, тоест раждане, обновление, младост, животворна младост, не бихте се учудили на действителното въздействие на стихотворенията, събрани под знака на птицата Феникс. Този дар е за нас концентриран израз на изключително действена сила. Всяко стихотворение е кондензиран мит, подмладен мит, мит, обогатен с основните психически витамини. Историята на религиите ви предлага хиляди легенди за птицата, която стъкмява своята собствена клада, съчетавайки благоухания и слава - смирнови и лаврови клонки. Пол Елюар подмладява този синтез на ароматите и вижда това сливане в спояващата сила на смолата и виното:

Има от всичко върху нашата клада.
Има шишарки, лозници млади.
Има и цветя, по-силни от водата.

Когато наближава моментът на жертвоприношението, птицата Феникс пламва, както поетът пламва с вътрешния си плам, изгаря изцяло, изпепелява се, без да оставя почти никаква следа. Тя се ражда със зората и изчезва с нощта на същия ден. Само за един ден изживява и пролетта, и есента, обновителната сила и зрялата мъдрост. В една от легендите Фениксът има триста шестдесет и пет пера. По този начин той ознаменува два вида възраждане: ежедневното възраждане след нощния погреб:

Слава, тъмният погреб е връх,

и възраждането на слънцето, което провъзгласява абсолютната истина за пролетта:

Нашата пролет е справедлива пролет.

Фениксът с триста шестдесет и пет пера е действително птицата на Елюаровия гений, символ на неговия живот - той всеки ден е сътворявал стихотворение и всяка година е публикувал стихосбирка. Към залеза на живота Фениксът е истински млад и силен в мъдростта си. Зародишното начало у него е разумно. В зародиша си той съхранява мъдростта на дългия си живот. Фениксът е сам по себе си баща, дори в смъртта той е сигурен, че ще продължи да живее, той поставя своя отвъден живот в центъра на творчеството си и възлага на хуманната си поезия да осигури неговото възраждане."

Според Башлар това е истинският Пол Елюар. Той ще се възроди. Той е в разтварящата се книга. Осветява цялата отворена страница. Жив е като приказната птица. В стихосбирката му, както и в легендата:

Цветът на зората се носи над всичко.

Гастон Башлар завършва наблюденията си върху творчеството на Елюар с мисълта, че поетът заживява в съзнанието на хората с един праобраз, който се появява тъкмо навреме, за да ги разбуди, да ги съживи, да ги дари с жизнения си ум и сърце, с живота, който е по-силен, защото започва отново, млад и мощен, пречистен от огъня. Митът за птицата Феникс е мит на обновителното възраждане, на диалектиката на живота и смъртта, на победата над мъките и отчаянието, над пораженията и гибелта.

Башлар отбелязва, че поезията на Елюар събира в себе си всичко ново и жизнеспособно. Трайно установеното и вечно подвижното тук не са в противоречие. Зародишът и Разумът си съдействат. В абсолютната си простота образите достигат до красотата и истината.

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2005
Венцеслав Константинов. Писатели за творчеството. Варна: LiterNet, LiterNet, 2004-2005

Други публикации:
Венцеслав Константинов. Писатели за творчеството. София: ЛИК, 2007.