РИХАРД ДЕМЕЛ

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света

Рихард Демел (1863-1920) е най-видният представител на немския литературен символизъм - поет, драматург и романист. Демел е роден във Вендиш Хермсдорф, Бранденбург в семейството на лесничей. Следва естествени науки, икономика, социология и философия, а също така теология в Берлин и Лайпциг. Дълго време работи като чиновник в застрахователна компания и едва тридесет и две годишен се отдава изцяло на литературата. Пътува из Италия, Гърция, Швейцария, Холандия и Англия, приятелство го свързва с Детлев фон Лилиенкрон, Аугуст Стриндберг и Станислав Пшибишевски. В Първата световна война поетът участва като доброволец и е награден с кръст за храброст.

Сред произведенията на Рихард Демел се открояват стихосбирките "Избавления" (1891), "Но любовта" (1893) и "Жената и светът" (1896), като последната предизвиква шумен скандал заради "накърняване на религиозните и нравствените чувства". Чрез тези творби Демел се стреми да надмогне традицията на немския реализъм и натурализъм. Силно повлиян от философията на Фридрих Ницше, той изпълва поезията си с "чиста символика", с пантеистична еротика и "варварски" копнеж по една отвъдна реалност, белязана от "битката между Бог и Звяр". Това особено проличава в последната му стихосбирка "Красив див свят" (1913).

Творчеството на Рихард Демел, излъчващо езикова мощ, упражнява силно влияние не само върху съвременната му немска литература, но и върху поколението на експресионистите, най-вече върху ранната поезия на Йоханес Р. Бехер. Стихотворения на Демел са преведени на български от Пенчо Славейков, който казва за него: "Той беше гений, изразител на модерната душа..." През годините преди Първата световна война Гео Милев изготвя в Лайпциг дисертация на тема "Лириката на Рихард Демел с оглед на новата поезия", като го счита за "най-великия гений на немското словесно творчество" и превежда негови стихове, които включва в своята "Антология на жълтата роза" (1922).

По текстове на Демел пишат свои произведения композиторите Рихард Щраус, Макс Регер, Арнолд Шьонберг и Курт Вайл. Прочутият струнен секстет "Просветлена нощ" оп. 4 (1899) на Шьонберг е създаден по едноименното стихотворение на Рихард Демел от книгата му "Жената и светът" с основна тема противоречието между "любов и сексуалност".

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008