МАРИ ЛУИЗЕ КАШНИЦ

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света

Мари Луизе Кашниц (1901-1974) или баронеса Мари Луизе фон Холцинг-Берщет, както гласи рожденото й име, е немска поетеса, белетристка и есеистка, родена в Карлсруе в дома на генерал от стар елзаски благороднически род. Израства в Потсдам и Берлин, а във Ваймар и Мюнхен изучава професията на книжар, която закратко упражнява в Рим. Там се омъжва за виенския археолог проф. Гвидо фон Кашниц-Вайнберг и години наред го съпътства при неговите проучвания във Франция, Италия, Гърция, Турция и Северна Африка.

Своите създавани в продължение на две десетилетия "Стихотворения" (1947) и книгата "Мъртвешки танц и стихове за епохата" (1947) поетесата публикува едва след рухването на националсоциализма, който ненавижда по морални подбуди. Следват стихосбирките "Музика на бъдещето" (1950), "Вечният град" (1952) и "Нови стихове" (1957). В 1960 г. Мари Луизе Кашниц става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. Събраните й стихотворения от периода 1958-1961 г. излизат под заглавие "Твоето мълчание - моят глас" (1962), посветени на починалия й съпруг, а след тях е публикувана "Още една дума" (1965). Последните поетически книги на Кашниц са "Без заклинания" (1972) и "Песен за човешкия живот" (1974).

В творчеството си поетесата свързва защитата на хуманизма, наследен от християнството и античността, с изобразяването на парливите проблеми на съвременния свят. Мари Луизе Кашниц получава редица литературни отличия, между които престижната награда "Георг Бюхнер" (1955), ордена "Pour le Mérite" (1967), както и наградите "Йохан Петер Хебел" (1970) и "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1973). В чест на писателката Евангелистката академия в Туцинг учредява през 1984 г. литературната награда "Мари Луизе Кашниц".

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008