|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КРИСТИАН МОРГЕНЩЕРН Венцеслав Константинов
В 1894 г. Моргенщерн се преселва в Берлин, където работи като журналист и публикува хумористично-фантастичната стихосбирка "В замъка на Фанта" (1895), а също романтическите си книги със стихове "По много пътища" (1897) и "Аз и светът" (1898). Междувременно превежда Стриндберг и Ибсен и една година пътешества из Норвегия. Спечелва си име с блестящите си афоризми и с пронизаните от меланхолична ирония и гротескно остроумие "Песни под бесилото" (1905), повлияни от идейния свят на Шопенхауер и Ницше и подготвили естетиката на дадаизма и на модерната "конкретна поезия". Моргенщерн публикува и книгата си "Меланхолия. Нови стихотворения" (1906) - съдържаща първата му мистична "природна лирика". В 1909 г. поетът се запознава с теософа Рудолф Щайнер, с когото до края на живота си го свързва тясна дружба. Късното творчество на Моргенщерн получава религиозна окраска в духа на антропософското боготърсачество. Поетът умира от туберкулоза в Мерано, Южен Тирол, месеци преди избухването на Първата световна война. По негови стихове са създали музикални творби Паул Хиндемит, Фридрих Гулда и други композитори.
© Венцеслав Константинов |