|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЙОХАНЕС Р. БЕХЕР Венцеслав Константинов Йоханес Р. Бехер (1891-1958) е немски поет, белетрист и драматург, роден в Мюнхен в семейството на юрист. През 1910 г., отвратен от буржоазния морал на родителите си и от социалното лицемерие, Йоханес Р(оберт) Бехер решава да се самоубие заедно с приятелката си, но самият той, след като я застрелва, оцелява, макар и с тежки поражения. Следва филология, философия и медицина в родния си град, Йена и Берлин. Съвсем млад Бехер започва да пише и сътрудничи на експресионистичното списание "Ди Акцион" в търсене на нови поетически форми и нов художествен изказ. Поради влошеното си здраве от опита за самоубийство е освидетелстван като негоден за военна служба и избягва участието си в Първата световна война, но се пристрастява към наркотици и хомосексуални връзки. Престоява в психиатрични клиники, за да се лекува от морфинова зависимост. Прави нов опит за самоубийство, като си прерязва вените, но и този път оцелява. В 1918 г. Бехер става член на съюза "Спартак", от който се сформира новосъздадената Германска комунистическа партия. Разочарован от поражението на Ноемврийската революция, поетът напуска в 1920 г. комунистическата партия и се отдава на религията, но в 1923 г. отново се връща в партията и се заема с журналистическа и писателска дейност в полза на една бъдеща социална революция. Срещу стихосбирката му "Трупът на трона" (1925) и романа му "Люисит или Единствената справедлива война" (1925) е заведено съдебно дело заради "подготовка за държавна измяна". (В същата година в България Гео Милев е подведен под отговорност за поемата си "Септември" и загива като "безследно изчезнал".) Процесът срещу Йоханес Р. Бехер е прекратен едва в 1928 г. поради протестите на видни световни писатели като Томас Ман, Ромен Ролан и Максим Горки. В 1932 г. Бехер става кандидат за депутат на Германската комунистическа партия в Райхстага. Когато на власт идват националсоциалистите, книгите на Йоханес Р. Бехер са публично изгаряни и му е отнето немското гражданство. Поетът успява да емигрира през Париж в Съветския съюз, но там търпи обвинения в "троцкистки уклон" и прави нови опити за самоубийство. Под натиска на събитията и сталинистките "чистки" неговият литературен стил се променя от "екстатичен експресионизъм" в "социалистически реализъм". Близка дружба го свързва с унгарския философ и литературен теоретик Дьорд Лукач, който го подтиква да се запознае по-обстойно с литературата на XVIII и XIX век - така поетът открива за творчеството си формата на сонета. След края на Втората световна война Бехер се завръща в родината си и отдава силите си за духовното възраждане на Германия, като става президент на Академията на изкуствата на ГДР и министър на културата. В 1949 г. съосновава най-значимото литературно списание в ГДР "Зин унд форм". Създаденият през 1955 г. Литературен институт в Лайпциг е наречен след смъртта на поета на неговото име. В най-доброто от лириката на Йоханес Р. Бехер се сплитат народностни мотиви с интимни изповеди, политически копнения с прекрасни природоописания, а философските му "Немски сонети" (1951) са изпълнени с дълбоки прозрения за смисъла на живота и мястото на човека върху тази раздирана от противоречия земя. През 1958 г. в чест на поета е учредена литературната награда "Йоханес Р. Бехер".
© Венцеслав Константинов |