ХУГО ФОН ХОФМАНСТАЛ

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света

Хуго фон Хофманстал (1874-1929) е австрийски поет, белетрист, есеист и драматург, роден във Виена в семейството на банкер от стар аристократичен род. Завършва елитната Академична гимназия във Виена, където изучава италиански, френски, английски, латински и гръцки. Под влиянието на Фридрих Ницше започва да публикува (под псевдоним) още шестнадесетгодишен. Запознава се с възрастния вече Хенрик Ибсен и с Герхарт Хауптман. Но най-голямо значение за духовното му развитие има срещата със Стефан Георге в 1891 г. Хофманстал следва право във Виенския университет, но скоро напуска и поема доброволна едногодишна военна служба при драгунския полк в Брюн (днес Бърно). После Хофманстал записва френска филология и завършва с докторат. Предприема пътувания до Венеция и Париж, където се запознава с Морис Метерлинк и скулптора Огюст Роден. Приятелство го свързва с Райнер Мария Рилке и композитора Рихард Щраус, с когото осъществява редица общи проекти в сътрудничество с режисьора Макс Райнхард.

Ранното творчество на Хуго фон Хофманстал, създадено в маниера на сецесионния "югендстил", е обвеяно от тъжното очарование на френския символизъм. Поет на "уморената кръв", той отрича натурализма и застъпва естетическите идеи на Fin-de-siècle за "чисто изкуство". Хофманстал смята, че всеки човек, независимо от своя произход, раса и епоха, носи в себе си една първоначална, още лишена от съдба "пре-екзистенция", която в сблъсъка с живота и в резултат на "деяния и страдания" се превръща в осъзната "екзистенция". Това схващане за съществуването върху тази земя позволява на поета да се приобщи към различни културни сфери - в творчеството му се долавят влияния от Еврипид, средновековната лирика на минезингерите и австрийската барокова книжовност, но също и от Шекспир, Гьоте, Стефан Георге, Райнер Мария Рилке. Въпреки това многообразие от въздействия Хофманстал рано постига свой собствен стил и индивидуален художествен изказ.

Поетическата слава на Хофманстал се гради на умението да изразява тайнствените връзки на предметите с човешката душа чрез ритмично пулсираща, неизказано музикална словесна магия. Сред по-важните му произведения личат първата му драма "Вчера" (1891), последвана от "Смъртта на Тициан" (1892), "Безумецът и смъртта" (1893) и "Жена на прозореца" (1897), а също "Избрани стихове" (1903) и повестта "Жената без сянка" (1919). В 1919 г. Хуго фон Хофманстал за първи път е номиниран за Нобелова награда, но и при следващите номинации не получава отличието.

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008