ХАНС МАГНУС ЕНЦЕНСБЕРГЕР

Венцеслав Константинов

web | Светлината на света | Немски есета и студии от XX век

Ханс Магнус Енценсбергер (р. 1929) е немски поет, белетрист, есеист, драматург и преводач, роден в Кауфбойрен. Прекарва детството си в Нюрнберг, преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на Втората световна война е призован в "народното опълчение". Енценсбергер следва литературознание, чужди езици и философия в Ерланген, Фрайбург, Хамбург и парижката Сорбона. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява Европа от Лапландия до Гибралтар. В 1955 г. защитава докторска дисертация върху поетиката на Клеменс Брентано.

В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка "В защита на вълците", в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като "предмети за потребление подобни на оръжия" Енценсбергер става художествен наследник на Ерих Кестнер и Бертолт Брехт. През 1957 г. поетът предприема пътувания из САЩ и Мексико, две години престоява в Норвегия и една година в Италия. Втората му стихосбирка "Роден език" (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.

В 1963 г. поетът получава авторитетната литературна награда "Георг Бюхнер", пътува в Съветския съюз, а след това из Близкия изток. Публикува стихосбирката "Писменост за слепци" (1964) и става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание "Курсбух", с което упражнява силно влияние върху студентското движение от шейсетте години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в Куба, като взима участие в Конгреса на културата в Хавана. Голяма литературна слава му донася поетическият епос "Гибелта на 'Титаник'" (1978). Освен това публикува "Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса" (1978), "Фурията на изчезването" (1980), "Павилион" (1995), "По-леко от въздуха" (1999), "Тридесет и три стихотворения" (2001) и "Историята на облаците" (2003). Поетът се установява да живее в Мюнхен.

Ханс Магнус Енценсбергер е удостоен и с литературните награди "Хайнрих Бьол" на град Кьолн (1985), "Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства" (1987), наградите "Ерих Мария Ремарк" (1993), "Хайнрих Хайне" на град Дюселдорф (1998), "Лудвиг Бьорне" (2002), испанската награда "Принц на Астурия" (2002), както и с италианската награда "Premio d'Annunzio" (2006) за цялостно творчество.

© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008
Немски есета и студии от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2009