|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФРИДРИХ ГОТЛИБ КЛОПЩОК Венцеслав Константинов Фридрих Готлиб Клопщок (1724-1803) е немски поет и драматург, живял в епохата между литературния барок и класицизма. Роден е в Кведлинбург в семейството на юрист, като последно от седемнадесет деца. Получава образование в духа на християнския пиетизъм. Изучава теология в Йена и Лайпциг и още като студент сътрудничи на списание "Бремер Байтреге", където публикува първите три песни на събудилата широк интерес епическа поема "Месия", написана в класически хекзаметър. За две години Клопщок става домашен учител в Лангензалца, влюбва се безутешно и създава най-хубавите си ранни оди за недостижимата любима, които предизвикват буря от възторг. Поетът предприема пътешествие в Швейцария и следващите му оди имат за тема религията, любовта, приятелството, родината и изживяването на природата. Двадесет и седем годишен Клопщок получава пожизнена стипендия от датския крал Фридрих V и няколко години живее в Копенхаген. Тогава се оженва, но съпругата му скоро умира и през следващите тридесет години поетът я възпява в своите елегии, една от най-хубавите сред които е "Лятна нощ" (1764). През последните десетилетия от своя живот Клопщок завършва поемата си "Месия" (1773), съдържаща 22,000 стиха, установява се в Хамбург и задълго е честван като най-велик поет на Германия. Фридрих Готлиб Клопщок е смятан за родоначалник на сантименталната поезия и на немския ирационализъм, а също за баща на идеята за немска национална държава. Поетът приветства Френската революция, нарича я "най-благородното дело на столетието", но после се отвращава от нейните жестоки последици. В поезията си той се отрича от всекидневния език и яркото му словотворчество създава непознати дотогава образи и ритми, като въз основата на антични образци доразвива немското стихосложение. Клопщок е предшественик на литературното направление "Бурни устреми", а творбите му са упражнили голямо влияние върху цяло поколение немски поети, сред които Йохан Волфганг Гьоте, а в по-ново време Стефан Георге и Райнер Мария Рилке.
© Венцеслав Константинов |