|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕРТОЛД
ФИРТЕЛ
Венцеслав Константинов
web
Бертолд Фиртел (1885-1953) е австрийски поет, новелист, есеист и режисьор, роден
във Виена в семейството на търговец-евреин. Следва история и философия в родния
си град. Публикува стихове и художествена критика в големите литературни списания
"Симплицисимус" и "Ди Факел" на Карл Краус, с когото го
свърза близко приятелство. В 1911 г. Фиртел става съосновател, режисьор и драматург
на виенския театър "Фолксбюне". След Първата световна война работи
като постановчик в Дрезден, Берлин и Дюселдорф, наред с това публикува театрална
критика и фейлетони. В края на двадесетте години Фиртел заминава за Холивуд,
където намира поприще като сценарист и кинорежисьор. Осъществява лични контакти
с много литературни и филмови знаменитости като Чарли Чаплин, Грета Гарбо, Ъптон
Синклер, Дороти Томпсън и Синклер Луис. В 1932 г. Фиртел се завръща в Австрия,
но след като там се установява националсоциалистическа власт, емигрира в Париж,
а след това в Англия и САЩ - в Ню Йорк той поставя драмата на Бертолт Брехт
"Страх и мизерия в Третия райх". През 1938 г. Бертолд Фиртел заедно
с Йоханес Р. Бехер, Алберт Айнщайн, Лион Фойхтвангер, Оскар Кокошка, Хайнрих
Ман и Стефан Цвайг е в президиума на основания в Лондон "Свободен немски
културен съюз". В 1942 г. Фиртел получава американско гражданство, но след
края на Втората световна война се завръща в Европа и прави постановки за "Дойчес
театър" в Берлин и Брехтовия "Берлинер ансамбъл", както и за
Залцбургските театрални празненства.
Ранните стихове на Бертолд Фиртел,
събрана в книгата "Следа" (1913), както и следващите му поетически
творби, са пропити от религиозност, еротика и нестихващ протест срещу буржоазните
порядки. По време на емиграцията си поетът публикува антифашистките стихосбирки
"Не бой се!" (1941) и "Биография" (1946), с които се опитва
да допринесе за "хуманизирането на света". Посмъртно излизат книгите
му "Поезия и документи" (1956) и "Събрани стихотворения"
(1981).
© Венцеслав Константинов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2007, № 10 (95)
|