|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НОЩНА САМОТА
Малкият будилник упорито тик-така.
Това е нощна самота,
която не ви пожелавам,
която не си пожелавам,
която не си...
И е пълнолуние, пълнолуние -
сенки на гумени котки,
подсвиркване на прашни улуци,
отдавна занемарени паяжини
на отдавна мъртви паяци.
Нощна самота.
Нощна самота иде през процепите на пердетата,
плъзва се с меката си светлина,
промъква се с меката си светлина,
с тръпките,
с тръпките,
с тръпките,
с тръпките на тишината.
Само далече,
много далече, в пълнолунието някъде глътнат,
съучастнически въздиша влак.
© Стефан Величков
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 14.08.2001, № 8
(21)
|