|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВРЕМЕ ЗА ПОСТИ Светослав Стойчев Предавам се, въздъхва безсмъртната душа и излита от непокорното тяло. Осиротялото тяло за миг потреперва и, събрало нови сили, самотно се изправя. Учудено се оглежда, навсякъде гробна тъмнина. Какво стана? Къде съм сега? В разширените от страх зеници нахлува ледена мисъл. Нов светлинен импулс разтърсва безплодното мозъчно поле. Времето не спира своя ход. Тик-так. Две деца се гонят край стръмна планинска пътека. Едното блъсва другото и младият живот се търкулва към смъртта. Тялото прескача прага на бездната, полита в пространството и внезапно спира. Душата продължава своя полет, кой обаче ще спаси тялото? Времето се търкулва назад и вселенската мисъл побеждава безтегловността на бездушието.
© Светослав Стойчев |