Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
ОТЛИТАТ ПТИЦИТЕ, отлитат...
Гнезда смълчани, опустели
пак паяжините оплитат
разнищени и почернели.
Ветрща гонят листопада,
стърчат оголените клони -
отминалата буйна младост
притискат облаци оловни.
И зъзнат соковете живи
сгъстени в жилите сковани,
и вият ветровете диви,
и хищно грачат злобни врани.
И нищета, и низки страсти
със ярост бясна ги връхлитат,
и соковете живи гаснат...
Отлитат птиците, отлитат...
© Савко Савов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.08.2001, № 8 (21)
Други публикации:
Савко Савов. Деца на морето.
Варна, 1994.
|