* * *

РАЗСЯКОХМЕ ИЗМАМНАТА ЛУНА
със думи остри, саблено-студени
и скрихме в пазвите ненавистта -
едно парче за теб, едно - за мене.
И накъде сега? По кой ли път?
А пътищата са едни и същи -
събират ни, разделят ни и спят
в самите нас - и грешни, и безпътни.
И в пазвите парчетата душим,
притиснали ги като нещо свое,
забравили, че с ход необратим
са нашите, човешките сезони.

© Савко Савов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.08.2001, № 8 (21)

Други публикации:
Савко Савов. Деца на морето. Варна, 1994.