ЕСЕТО

(анкета)

Радослав Радев

web

Редакцията на сп. „Български език и литература" се обърна към специалисти по методика на обучението по български език и литература с предложението:

2. Да изложат вижданията си за образователните функции на есето;

3. Да посочат в кой клас есето може да се въведе като ученически жанр.

1. Есето е начин на мислене на отделната личност, неин стремеж да се възползва от свободата и въображението, да се приобщи или разграничи от мисленето на другите, да усвои културното пространство не чрез логиката на науката, а чрез душевното си предразположение и нагласа¹.

Същността на есето е в разсъждението, постигнато чрез игра на мисълта и емоционална съпричастност.

В композицията на есето не се открояват задължителни компоненти от рода на увод, изложение, заключение. При него може да се говори за архитектоника - съвкупност от отделни елементи, структурирани свободно, но не хаотично. Връзката между фрагментите може да не е причинно-следствена, а произтичаща от потребността на личността да представи нещата така, както са в съзнанието й.

Есеистичният стил няма нищо общо с афористичния, но есето е от жанровете, при които най-често се използват афоризми, максими, правила, сентенции.

Есеистичният стил може да преобразува жанрове, които имат по-свободна структура -автобиография, спомен, писмо, хроника, слово, трактат.

В есето може да присъстват повествователното и лиричното начало, но без да изместват разсъждението като негова основна характеристика.

2. Образователните функции на есето не бива да се разглеждат, първо, като възможност то да замени и отрече досега съществуващите видове съчинения в средния и в горния курс. Формирайки писмената култура на ученика, то трябва да съдейства за:

- Развиване на ученика като читател, когато есето е разсъждение върху художествен текст;

- Формиране на стил, който да е в хармония с характера и с душевното предразположение на ученика. „Есето - това съм аз" би следвало да е формула, чрез която всеки ученик да намира пътя към себе си;

- Развиване на мисленето чрез разсъждението като основа характеристика на есето;

- Запазване индивидуалността на ученици от средния курс, които не могат, поради образно мислене, в текстовете си да разграничават повествование и разсъждение;

- Развиване на ситуативното мислене, което подсилва стремежа за общуване.

3. Девети клас е най-подходящ за създаване на есе, но това не означава, че при по-малките ученици няма място за предварителна работа. Есето е начин на мислене, чието изграждане не може да започне от момента на указанията за писане на есе. Така се достига само до формални резултати. Трябва да подготвяме учениците още в 6.-8. клас за този вид ученически текст.

Какво е необходимо да имаме предвид за случая:

А. Обучението в есе трябва да бъде предхождано от конкретни занимания и упражнения върху кратките форми, които имат съществено място в структурата на есето - сентенция, притча, анекдот, миниатюра, басня. При сегашното състояние на обучението по литература можем да отбележим, че те са най-слабо застъпени в програмата. Това има своите последици - мисленето на учениците не е така гъвкаво, в съзнанието им има само готови постановки, а не форми, които да ги провокират и да правят мисълта им подвижна.

Б. Трябва да продължи обучението в преразказ, но вече с оглед на функцията му в есето. Днешното обучение в преразказ протича, без да се вижда неговата функционалност и смисъл. В 9.-11. клас ние подчертаваме в писмените работи на учениците преразказите, тъй като ги смятаме за по-низш етап на възприемане. Но преразказването на отделни случки, епизоди, притчи, анекдоти има много съществено място в есето. Очевидно в случая трябва да помогнем учениците да осмислят преразказа на друго ниво, съобразно с неговата функционалност в есето. Така например в „Пътуване по море с Дон Кихот" на Томас Ман твърде често се среща преразказ на отделни глави от романа, разбира се, представящи индивидуалния прочит на автора. Този похват е много характерен и за българското есе. Преразказването на отделни случки има съществено място в тези есета, в които отбелязваме наличието на драматично начало. Не бива да изключваме неговото присъствие в есето, а да го смятаме за нормално. Изследователите на жанра Роберт Скоулс и Чарлз Клаус откриват при систематизирането му аналогии с ораторството, стихотворението, разказа и пиесата и дори признават, че „всяко есе може да представлява съчетание от четирите основни форми". Привеждането на случки с противоположен изход, характер и смисъл позволява създаването на емоционално и интелектуално напрежение и конфликтност в есето, което прави по-интригуваща играта на мисълта.

В. Необходими са упражнения, чрез които всеки ученик да определи своята нагласа към есето: дали в него ще присъства риторичното, драматичното, лиричното, повествователното. Всеки е в правото си да избере такъв тип изложение, който в най-голяма степен съответства на неговия характер.

БЕЛЕЖКИ:

^1. Ред.бел. Вж. Радев, Р. Как се пише есе. Варна, 1998. [обратно]

© Радослав Радев
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 2
© Електронно списание LiterNet, 11.06.2001, № 6 (19)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 2.