ИЗГРАЖДАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ПРЕДЛОГА В 5. КЛАС

Росица Иванова

web

Качеството на обучението по български език в днешното училище до голяма степен предопределя общата езикова култура на всеки българин. „За напредъка на подрастващите в познавателно и емоционално-ценностно отношение съдим не толкова по овладените знания за езика, речта, текста, колкото по слабостите и постиженията в текстовете на учениците, по придобитите и усъвършенствани комуникативноречеви умения. Тоест уменията, свързани с такова комуникативно събитие, каквото е дискурсът, разбиран като поведение, адекватно на ситуацията, в която се общува с помощта на езика."¹ Дори повърхностни наблюдения върху него напоследък показват наличие на редица недостатъци - правоговорни, правописни, пунктуационни. За съжаление това не са единствените недостатъци в езиковата подготовка на учениците по роден език, но те най-лесно могат да бъдат установени.

Не трябва да забравяме, че целите на обучението по български език са социално определени и личностно мотивирани. Те са „информационно-познавателни и комуникативно-практически"², като основната цел на обучението по български език в съвременното училище е у учениците да се изграждат умения за успешна речева комуникация в различните сфери на обществения живот. В съответствие с това усилията се насочват към развиване на езиковия усет и езиковите способности на всеки ученик. Темата на настоящото изследване се налага от необходимостта да се оптимизира употребата на предлози в речта на учениците.

В изследването се опитваме да обосновем търсенето на възможности за провокиране у учениците на интерес към изграждане на умения и развиване на способности за усвояване на предлога в контекста на останалите неизменяеми части на речта в определеното учебно време. Целта на изследването е не само да се установи кое е трудно за учениците, но и да се потърсят възможности за разширяване и задълбочаване на тяхното езиково мислене с оглед на практическата му реализация при правилна езикова употреба на предлога. Имайки предвид допуснатите слабости, да насочим учениците към определен подход за изучаване на предлога, да експериментираме, за да установим доколко новият вариант за въздействие допринася за подобряване на резултатите, т.е. за задълбочено и трайно усвояване на знанията и уменията, свързани с употребата на предлога. Тези знания и умения са елемент от езиковата култура и в този смисъл разширяват възможностите за социализация на личността. Конкретните задачи за постигане на тази цел са:

1. Проучване на теорията и практиката по проблема за усвояване на предлога в пети, шести и седми клас (общ преглед на урочните статии за предлог в учебниците за съответните класове).

2. Уточняване методиката на изследване резултатите от обучението по български език за усвояване на предлога в 5. клас - дидактически диагностичен тест.

3. Осъществяване на начална диагностика (констатиращ експеримент) в 5. клас.

4. Анализиране на резултатите от констатиращия експеримент.

5. Съобразно с направения анализ - разработване и прилагане експериментално на комплекс от задачи, които да доведат до качествени изменения в знанията и уменията, свързани с употребата на предлога (формиращ експеримент).

6. Осъществяване на констатиращ експеримент и анализиране на резултатите от него.

Допускаме, че резултатът на петокласниците от усвояването на предлога, обективно представен и измерен чрез дидактически тест, може да бъде качествено подобрен след разработването и експерименталното прилагане на комплекс от задачи с тренировъчен, логически и творчески характер, насочени към резултатна практическа езикова реализация на обучаваните. Изследването на индивидуалните особености на петокласници, осъществено чрез подходящ нормативен тест, също е от значение за осъществяването на хипотезата.

Обект на научното изследване е познавателният процес на учениците от пети клас, организиран от учителя по български език с оглед целите на обучението по български език в училище.

Предметът на изследване, обусловен от поставената цел, са усвоените от петокласници, в резултат на организирано образователно въздействие, знания за същността на предлога и умения за резултатната му употреба в речта.

Оценката на резултатите от констатиращия експеримент осъществяваме върху основата на система от критерии и показатели, които определяме чрез операционализация на целите на обучението по български език за усвояване на предлога в 5. клас. Чрез прилагане на критериите се постига качествена характеристика на процеса на усвояване на предлога в 5. клас, като се установяват формираните и утвърдени умения на учениците. Степента на изграждане на тези умения е количествено изразена в показателите за оценяване на измерените резултати от усвояването на предлога. Критериите са:

1. Пълнота на възприемането и дълбочина на осмислянето и обобщаването на знанията за морфологичните и семантичните характеристики на предлога и точност при разграничаването на различните видове предлози.

2. Задълбоченост на знанията за синтактичните и семантичните особености на предлога и самостоятелното и гъвкавото им прилагане при отделяне на предлога като неизменяема част на речта от другите части на речта - съюзи, частици, наречия.

3. Осъзнатост и оперативност на знанията и уменията във връзка с предлога и неговата употреба и резултатното им (правилно, точно, уместно) прилагане в речта с оглед спазване на правописните, пунктуационните и стиловите езикови норми.

Показатели:

1. Обем на знанията за семантично-граматичната характеристика на предлога като неизменяема част на речта.

2. Ниво на уменията за разпознаване и разграничаване на предлога от другите самостойни и несамостойни думи - наречия, частици, съюзи и др.

3. Равнище на знанията за видовете предлози и умения за отделянето им в текста.

4. Степен на владеене на знанията за книжовната употреба на предлозите в/във, с/със, о/в, на и умение за правилно практическо реализиране в речта.

5. Равнище на уменията за използване възможностите на полисемията и синонимията при предлозите с цел постигане на пълнота и богатство на езиковото изразяване.

6. Ниво на знанията за антонимията при предлозите и умения за техния подбор с оглед уместност, правилност и точност при употребата на речта.

7. Степен на осъзнатост на правописните правила за употреба на предлозите и умения за точното им прилагане в писмената реч.

8. Равнище на осмисленост на пунктуационните особености при употреба на предлозите, когато последните стоят пред съюзна дума в изречението, и умение за точно и правилно пунктуационно оформяне на езиковия израз.

9. Ниво на умения за уместно използване на предлозите в речта с оглед отстраняване на повторения.

Като се има предвид поставената цел на изследването, основният метод, чрез който получаваме информация за усвояването на предлога в 5. клас, е дидактически диагностичен тест. С качествата си, доказани в работата - обективност, надеждност, валидност, икономичност, той дава възможност да се измерят постиженията на учениците във връзка с усвояване на предлога в 5. клас за определено време. Измервайки представителната извадка от съответните учебни резултати, дидактическият тест отговаря на въпросите какви трудности срещат петокласниците във връзка с конкретния проблем и защо се затрудняват - защото не знаят конкретния фактически материал или защото не умеят да приложат на практика наученото. Той дава възможност да се откроят основните грешки, които допускат учениците, както и насочва мисълта към пораждащите ги причини. Чрез тестовите задачи проверяваме малки, конкретни елементи от учебното съдържание за предлог, индивидуалното състояние на всеки ученик в сравнение с другите, обучавани по същата програма. Чрез него търсим отговор на въпроса, дали са постигнати от петокласниците поставените в учебната програма цели и задачи на учебно-възпитателната работа по български език във връзка с предлога, овладени ли са съответните умения.

Предпочитаме дидактическия тест, защото няма друг метод за проверка и оценка на постиженията на учениците при изучаване на учебното съдържание за предлог, към който да се предявяват строго определени изисквания за обективност, надеждност, валидност, като при това има разработени специални процедури за проверка дали тестът има тези качества. В този смисъл процесът на създаване на дидактическия тест ни кара да гледаме на учебните цели, на учебното съдържание и на процеса на обучение задълбочено, отговорно и професионално.

Създаването на теста за диагностика на резултатите от обучението по български език за усвояване на предлога в 5. клас е съпътствано от редица трудности, произтичащи от факта, че подобен тест върху това учебно съдържание в методическата литература няма. При разработването на диагностичния тест се ръководим от модела, предложен от Георги Бижков³. Правим анализ на надеждността на дидактическия диагностичен тест въз основа на данните от предварителното му изпробване при констатиращия експеримент в представителната извадка от петокласници от ОУ „Христо Ботев" - Горна Оряховица. Тя отговаря на изискването за непреднамереност (случайност) на лицата, включени в нея. Обемът й е 40 ученици. Те са експерименталната група, в която правим изследването за установяване на резултатите от усвояването на предлога в 5. клас. В световната литература е представено становището, че не може да се очакват добри резултати от извадка с обем по-малък от 1000 изследвани лица⁴. Но условията, в които се осъществява нашата работа, предлагат твърде ограничени възможности в това отношение. Чрез корелационна решетка за баловете на петокласниците, поредица от таблични и графични представяния на резултатите от експеримента, чрез направените изчисления (с. 13-16) установяваме коефициент на надеждност 0,9; а по формулата на Кюдър - Ричардсън - 0,76. Надеждността на теста показва точност и достоверност на измерването. Стандартната грешка е 1,35. Правим опит да измерим и валидността на теста. Установяваме, че той успешно измерва степента на постигане на конкретните цели на обучението по български език, свързани с употребата на предлога. Обективно измерва резултатите и е икономичен.

Измервайки надеждността на теста, констатираме, че тя зависи от тестовия бал на петокласниците и неговото честотно разпределение, от разсейването на индивидуалните стойности спрямо средноаритметичния бал, измерено чрез средно квадратично отклонение, от дължината на теста. Други важни фактори, които влияят върху надеждността му, са трудността на въпросите и задачите в него, тяхната дискриминативна сила, особеностите на дистракторите. Въз основа на резултатите от апостериорния анализ на въпросите и задачите от теста се оформят две контролни (екстремални) групи - „силна" и „слаба".

Тестовите задачи имат различна степен на трудност - индексът на трудност се движи между 35% и 88%, като сравнително лесните задачи (индекс на трудност от 88% до 73%) са разположени в началото и в края на дидактическия диагностичен тест, напр. зад. II:

Не е предлог думата: 1) през, 2) въз основа, 3) към, 4) за да.

По-трудните (с индекс на трудност между 65% и 35%) са в средата на теста, напр.:

Поставете на мястото на многоточието предлога, който най-точно изразява смисъла на отношението, изразено в изречението:

"Днес ще ходя... библиотеката, за да прочета тази книга."

1) на, 2) в, 3) към, 4) у.

По-трудните задачи са с добри разграничителни възможности - тяхната дискриминативна сила е 0,69 и 0,54. Ефективност показват и дистракторите им. При анализа на дистракторите установяваме, че те отговарят и на трите критерия, формирани от Р. Берк. За по-голяма нагледност резултатите от анализите разполагаме в таблици. Изследвайки ефективността на учебната дейност на учениците във връзка с предлоговата употреба в речта, установяваме, че е необходимо да въведем комплекс от упражнения, чиято цел е преодоляване на грешките, установени чрез констатиращия експеримент. Анализираните резултати от дидактическия диагностичен тест дават възможност да се конкретизират задачите на формиращия експеримент, съобразно с които прилагаме система от упражнения за изграждане на умения, свързани с:

а) разграничаване на предлозите от наречията, частиците от съюзите, като се подберат текстове, където подмяната на предлога с друга неизменяема част на речта е смешна и явно нецелесъобразна;

б) разкриване функцията на предлога като свързващо средство, стоящо пред съюзна дума в изречението;

в) повишаване взискателността към подбора на предлозите и формиране на умения за целесъобразната им употреба;

г) акцентиране върху синонимната замяна на предлозите - едно от многобройните доказателства за богатите изразни възможности на българския език;

д) нормативното им използване в речта.

Към всеки тип задачи всеки ученик изработва сам върху малък картон помощно нагледно средство (съответния предлог, а под него написва изречение, в което да е употребен този предлог).

В самото начало на формиращия експеримент, който се провежда за един учебен час, на учениците се обяснява, че той ще протече като игра със състезателен характер. В играта учениците са изследователи, откриватели, творци на оригинални решения. Тя има важно значение за развиване на познавателен интерес, за мотивацията за учене и за крайните резултати. За нея са необходими минимум знания, като тя е начин да се изграждат умения сам да достигнеш до необходимите знания. Това има мобилизиращо, стимулиращо и развиващо значение.

Работата върху комплекса от упражнения е организирана по групи, като всеки ученик е ангажиран в конкретна практическа дейност с цел да се подпомогне развиването на самостоятелното му творческо мислене. Задачата е да го насочим към по-задълбочено осмисляне и разбиране на знанията, към изграждане на умения за съот-насянето им към нови факти от речевата действителност.

Проверяването на изпълнението на всяко упражнение и оценяването на работата се осъществява от самите ученици, като учителят само ги организира, координира и насочва. Той отбелязва всеки успех, което има стимулиращо и мотивиращо въздействие върху петокласниците. Те трябва да свикват да гледат на знанията си като на необходимо средство за дейност, за самореализация и утвърждаване. Трябва да гледат на себе си не като на изпълнители, а като на мислещи, анализиращи, намиращи най-доброто решение на проблема. В процеса на работата учителят съзнателно и постепенно отстъпва традиционната си ръководна роля на оня ученик (или ученици) от групите, които изявяват най-висок интерес и най-силна мотивация. По този начин се правят успешни стъпки по пътя на социализирането. То се осъществява резултатно само ако учебната дейност е насочена към подобряване на комуникативноречевата компетентност на учениците. Един от елементите на тази компетентност е дискурсната компетентност, т.е. възможността на учениците „резултатно да възприемат и да създават правилни и подходящи за социалния контекст изказвания, чрез които да решават познавателни и комуникативноречеви задачи."⁵

Комплексът от упражнения е подчинен точно на тази цел. Макар и да е недостатъчно, да се спазват изискванията на езиковата норма е задължително, за да говорим за дискурсна компетентност (понятие, което включва още параметри). Ако обществото, семейството поемат своята част от отговорността, така както я поема училището - за усъвършенстването на езиковата подготовка на подрастващите, то дискурсната компетентност на всеки българин би била по-добра, т.е. би била по-висока „...степента на адекватност между комуникативно намерение и речева реализация"⁶. Уменията, свързани с предлоговата употреба, са от особено значение точно в този контекст.

Дидактическият диагностичен тест дава възможност да се провери доколко петокласниците са усвоили учебния материал за предлог и след формиращия експеримент, като резултатите се анализират в съпоставителен план. Това става възможно благодарение на особеностите в съдържанието на теста. То е свързано с учебната програма по български език за 5. клас и по-точно с темата „Предлог". Тестът не включва въпроси, които се отнасят до съдържание извън рамките на учебната програма. Не включва и въпроси, чието съдържание няма логическа връзка с темата на предлога. Проведен е след обобщителните упражнения за частите на речта в края на втория учебен срок. Тестът проверява знанията на петокласници за семантичните, морфологичните и синтактичните характеристики на предлога. Проверката на резултатите показва, че теоретичните постановки, свързани с предлога като неизменяема част, са разбрани от обучаваните.

Кръгови диаграми илюстрират степента на постигане на нормативните изисквания от двете екстремални групи. В рамките на определеното време петокласниците са показали добри умения за разграничаване на предлога от другите неизменяеми части. Степента на правописните им умения, свързани с употребата на предлога, е също добра. Нормативните изисквания на учебната програма, свързани с правилната, точна и уместна употреба на предлога в речта, са постигнати и от петокласници от групата на „слабите". Следователно те са успели да осмислят в дълбочина правилата за резултатна книжовна употреба на предлога. Кръговите диаграми илюстрират и добро равнище на осмисленост на пунктуационните особености при употребата на предлога. Информацията за пунктуационните правила е достатъчно осъзната и уменията в тази насока са подобрени по време на формиращия експеримент.

Учебната информация, постъпила в съзнанието на петокласниците по време на формиращия експеримент, придобива резултатна практическа реализация. Доказва се хипотезата, че резултатът на учениците от усвояване на предлога, обективно представен и измерен чрез дидактическия тест, може да бъде качествено подобрен. Успешно е усвоено значението на различните видове предлози (78%), техния правопис (83%), правилната и уместната им употреба в текста (81 %), особеностите на пунктуацията в случаите, когато те стоят пред съюзна дума (79%). Обучаваните се ориентират добре в синонимията и антонимията при употребата на предлозите (71%).

Получените резултати от заключителния констатиращ експеримент показват, че връзката между учител и обучаеми е осъществена, като на информационно-познавателно равнище по-голямата част от петокласниците са овладели знанията за семантичните и граматичните особености на предлога. След разработването и прилагането на комплекса от задачи, насочени към качествено подобряване на уменията им във връзка с употребата на предлога, констатиращият експеримент дава основание за следните изводи:

1. В учебниците но български език, където задачите с практическа насоченост са достатъчно, е необходимо да се разшири познавателното съдържание на информационната част в урочната статия за предлог, като би било добре то да е поместено след задачите с практическа насоченост.

2. Резултатите от двете екстремални групи от експеримента показват, че петокласниците са успели да осмислят в дълбочина книжовните правописни, пунктуационни правила, да усвоят точната, правилна и уместна употреба на предлозите.

3. Формирането на умения и навици с комуникативно-практическа насоченост във връзка с употребата на предлога е продължителен процес. В тази връзка комплексът от упражнения с тренировъчен, логически и творчески характер доказва своя продуктивен характер.

4. Резултатите от изпълнението на тестовите въпроси и задачи дава възможност да оценим положително работата по групи с цел постигане на дълбочина в осмислянето на знанията у петокласниците, на оперативност и гъвкавост при резултатното им прилагане в речта.

Всичко това еедна предпоставка за качествено овладяване на знанията за предлога в прогимназиалната училищна степен, за подобряване на уменията правилно, точно и уместно да се употребява той в речта. Подобряването на дискурсната компетентност на учениците гарантира постигането на добра езикова култура на подрастващите и разширяване на възможностите им за социализация. Поради това и с оглед на резултатите от експеримента предлагаме да се разшири учебното време за преподаване на материала за предлог, да се включат упражнения, разкриващи функцията на предлога като свързващо средство, стоящо пред съюзна дума в изречението, както и такива задачи, които да подобрят езиковите умения на петокласниците за разграничаване на предлозите от останалите неизменяеми части на речта. В учебниците по български език предлагаме познавателната част, която информира за предлога и неговите особености, да е поместена след упражненията с практическа насоченост - като логичен извод от тях, до който обучаемите са стигнали сами, ръководейки се от насоките на учителя и ползвайки знанията си до момента.

БЕЛЕЖКИ

1. Димчев, К. Обучението по български език като система. С., 1998. [обратно]

². Кръстев, Б., Сг. Стефанова. Методика на обучението по български език. В. Търново, 1994. [обратно]

3. Бижков, Г. Теория и методика на дидактическите тестове. С., 1992. [обратно]

4. Бижков, Г. Педагогическа диагностика. С., 1988. [обратно]

5. Петров, А. Проблемите за дискурса и дискурсната компетентност в теорията и практиката на обучението по български език. - БЕЛ, 1999, № 2-3. [обратно]

6. Пак там. [обратно]

© Росица Иванова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2000, № 5
© Електронно списание LiterNet, 30.07.2001, № 7 (20)

Други публикации:
Български език и литература, 2000, № 5.