Ради Радев

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАД

Ради Радев

web

Прасетата ядяха. Хранеха се по техниясвоеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене,когато откъсваха с клокочещите си зурли парче отмеката разложена плът. Въпреки че черният път беобграден и от двете страни със свинарници, явно междутях имаше пролуки, от които извирахавсе повече и повече прасета. Подушили миризмата наполуразпадналия се труп, те се нахвърляха като че лине яли от месеци.

Имаше всякакви прасета - чернобели“хемпшири”, нерези и женски прасета, болни от нещо,което беше направило кожата им на розов килим,боядисан тук-там от тъмни петна с нездрав цвят; малкигрухчовци, които разкаляният черен път бе боядисал досамите им очи; имаше прасета с различен размер,измърсени най-вече по ушите и търбусите. Някои от тяхбяха толкова мръсни, че изглеждаха естествено черни,други бяха чистички, розови и закръглени отвсякъде,сякаш приготвени за илюстрация към известна приказка.

Едно се отдели от останалите и вдигнаедновременно опашката и ушите си, все едно че сезаслушва в нещо. Всъщност облекчаваше голямата синужда. Щом свърши, се обърна кръгом и се загледа визпражненията си. Бяха няколко, с различна големина. Прасето ги погълна бавно и доволно, съссумтене.

През това време останалите бяха започналида преглъщат по-бавно. Не се избутваха стръвно едно друго, както в началото. Които се бяха наситили, се отдръпваха, а по-малките, които преди не успяваха да седоберат до вкусния труп, най-сетне достигнаха до него.Вече не се чуваше нито предишното силно грухтене, нито пронизителното квичене, съпровождащо пиршеството внеговото начало. Прасетата започнаха полекичка да се разпръскват къде на групи, къде едно по едно. Накрая останаха най-големитечревоугодници, като от време на време повдигаха главии разперваха уши.

Все пак дори и те си тръгнаха, оставяйкижалките остатъци от трупа. На пръв поглед това дори небе и труп, а нещо като парцал. Черепът и ребрата себелееха на някои места покрити с островчета изгнилаплът. Всичко това приличаше на домашно куче, смазаноот каруца преди години, а след това вързано и влаченоот нея. Но ако някой се приближеше и огледашевнимателно трупа, щеше да забележи нещо друго.Структурата на костите на тялото и най-вече на черепа,изобщо не приличаше на кучешка. Те имаха определенаформа, характерна за дадени животни.

Това не беше труп на куче.

Това бе труп на прасе.