Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИЗВЪН СТРОЕЖА
web | Зарисовка
в бъдеще свършено
Измервам болката. Заспивам и се стряскам.
А някъде е толкова спокойно,
че чак намразвам тази дума "щастие",
или поне отказвам да я помня.
И все не ми достига много малко,
за да привикна с вещите край мене.
Спокойствието в тях ме съжалява,
а някъде се ражда бъдещ гений.
Той плаче неспокойно и се мята,
заключен сам в беззъбото си детство.
Но аз не знам за него. Аз съм пратен
на явно разузнаване във себе си.
Ни щастия, ни гении ми трябват.
Измервам болката, тъй както меря стая
и се нанасям в нея като праведник.
А някъде ме чакат, без да зная...
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.11.2001
Орлин Дянков. Зарисовка в бъдеще свършено. Варна: LiterNet, 2001
|