СЕДМИЯТ ДЕН

web | Кръговрат от спомени

Неженен, седемнадесетгодишен,
излизам на балкона всяка нощ,
защото през нощта най-леко дишам
и вятърът ме реже с влажен нож.
Припалвам и полита крехка пепел.
Над нея мойте мисли търсят път
и почвам реставраторски да слепвам
изминалия ден. Безспир текат
по старото шосе на участта
лъчи от неизвестен произход.
Завършва се със скърцане светът
и прави своя нощен оборот.

-------------

Навярно бог е старец безработен,
макар че (има слух) създал света
за шест дни, след това си седнал кротко
и новото кълбо е завъртял.
На седмия ден господ е пропушил
след толкоз много нерви и мечти,
създал във рая ябълки и круши
и с Вечността преминал е на "ти".
Понятия, проблеми, теореми
преплитат се. Главата ми гори.
Дали е имал господ малко време
да основе клуб "Млад кариерист"?

------------

Религията става също ерес,
когато се превърне в самоцел.
Закърмен от детинство със безверие,
се питам накъде ли съм поел.
Огромни шахти, светят небесата,
препълнени с комети и звезди.
Дали ще трябва много да препатя,
преди от мен човек да се роди?
Да можех да натисна този спусък,
наречен "полумесец" преди мен...
Светът ни се нуждае от раздрусване,
защото е отчайващо студен.

--------------

По дяволите спусъка в небето!
В душите ни, дълбоко вътре - в нас,
един незнаен спусък също свети
и винаги обръща ни в анфас
към честите рисковани въпроси,
защото стреля право в съвестта,
когато от страхливост се износи.
Какво да правя? Силно да крещя,
че съм светия, вие пък - мръсници,
че трябва да се учите от мен?
Но мойта чест - тя също е на прицел.
Кое ще трябва в мене да умре?

----------------

И пътят ми не е бил твърде лесен,
и мислите ми бързо не текат.
Поетите понякога се бесят,
когато изпреварят с дух века.
И той сверява своя стар часовник
по техните увиснали тела.
Секунди посинели се отронват
от тези нечовешки махала.
Настъпва тишина. Навред е тихо
и аз претеглям своята душа.
В такава нощ се раждат мойте стихове
и просто нямам право да греша.

-----------------

А пътищата чакат мойте стъпки,
а вятърът все търси моя глас...
Лъжите свойта мрежа пак закърпват,
но няма да се хвана в нея аз.
Защото много пътища загубих
и своя глас отдавна разпилях.
Останаха подвиквания груби,
от пътищата - две-три капки страх.
Но има смисъл, знам, че има смисъл
отново да се впусна сам на път,
да видя туй, което съм написал
дали е плът от мойта жива плът.

-----------------

На седмия ден правим равносметка.
По старото шосе на участта
се влачат във олющена карета
Сполуката, Бедата и Смъртта.
И всеки свойта седмица преглежда -
шерше ла фам (и трите са жени),
а болната от чакане надежда
ни моли своя жребий да сменим.
След седмия ден пуша на балкона,
безмилостно разнищвам всеки час.
Навън луд вятър сива пепел гони
под звездния искрящ иконостас.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2002
Орлин Дянков. Кръговрат от спомени. Варна: LiterNet, 2002