ДИАГНОЗА: "ПОБЕДИТЕЛ"

web | Кръговрат от спомени

Студено е. Просторите проблясват
реални - като удар със юмрук.
Дървета, на които им е тясно,
но знаят, че ще бъдат вечно тук.
Такава е кварталната градина,
ще кажеш, че създадена от луд.
Случаен пътник рядко тук ще мине,
особено сега, във този студ.
Във стаята съм сам. Легла пък - много.
Лежа със диагноза кратка - страх.
И лекарите, мисля, че не могат
да ми попречат скоро да умра.
А някъде навън сега е есен,
която не мирише на карбол,
и мокър полумесец се надвесва
над някаква трапеза с хляб и сол.
Там истинско е всичко, всичко диша.
Там слънцето не е искрящ неон,
под който ти - Човекът, си излишен.
По-жив от тебе там е всеки клон,
защото има връзка със земята,
а ти си два етажа над пръстта,
защото може всякак да се мята,
а ти лежиш в системи омотан.
Животът най-добре се наблюдава
от стая с номер, болни и легла.
Един познат срещу ми се задава
и вместо поздрав казва ми: "Ела!
Ела да видиш колко струва всичко,
което си постигнал досега,
след толкоз много нерви, труд и тичане,
сравнено със статичната тъга.
Защо уби със бързане мечтите си?"
ми шепне и излиза пак навън.
Мълча, а и защо ли да го питам
кога ще свърши болничният сън.
Живей ми се! Това поне разбирам.
Зад мене блясват мъртвите стъкла.
Човек не може лесно да умира,
когато някой каже му: "Ела!".
Но трябва да повярваш в тази есен
със листопад и хладни дъждове,
където можеш някак си по-лесно
да разбереш, че ставаш друг човек.
Тук всичко се измерва с бавни стъпки.
Не трябват километрите във час
но все пак вярвам - скоро ще настъпи
денят, във който здрав ще бъда аз.
Ще имам диагноза: "победител",
най-сетне ще изляза сам навън.
Живей ми се! Във тъмното звездите
изгряват като хапчета за сън.

© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2002
Орлин Дянков. Кръговрат от спомени. Варна: LiterNet, 2002