Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Критична
възраст
Питаш ме защо ли съм навъсен.
Тръгнах преди толкова лета.
Дрехите по мене се окъсаха,
и добро, и зло ме сполетя.
Думите ми тегнат като камък,
но са здрави твоите крила.
Вярвах в теб, тъй както вярвах в пламъка,
който топли нашите тела.
Питай ме! Аз срещнах толкоз хора,
толкова надежди споделих.
Чудно, уж желаех да говорим,
а мълча, защото ме боли.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001
|