Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
МУЗИКАНТ
web | Критична
възраст
Изплюй горчилката на нервните си дни,
певецо, по-чувствителен от струна.
Китарата ти яростно звъни
и срутват се стените помежду ни.
И делникът не е чак толкоз сив,
и вярата ни сякаш е по-светла.
Китарата на слънцето виси
между небето синьо и морето.
За да наострим нашите души,
дай верен тон, самотен китаристе.
Не се страхувай, че ще разрушиш
на бягството удибните ни писти.
Свири! Защо си тръгваш изведнъж?
Кажи поне, защо си толкоз искрен?
Но ти вървиш - добър, замислен мъж
към други хора. За да ги пречистиш.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001
|