Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Критична
възраст
След дъжда, лъснал празнично прашните улици,
виждам табелка: "Времето източено".
Седемцветна табелка, от вятъра брулена,
над града се издига, но път не ми сочи.
Вързал четири пътя във площадче със пейки,
Кръстопътят ме чака накъде ще поема.
Аз запалвам цигара и я гледам как тлее.
Кръстопътят? Да чака. Днес поне е безвремие.
Но защо ли ми казват, че безвремие няма.
Не мечтаят ли хората, вече големи?
Вечерта се обесва на камбаната в храма
и събужда със звън умореното време.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2001
Орлин Дянков. Критична възраст. Варна: LiterNet, 2001
|