Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИСТИНАТА
web | Бунтувам
се тъжен
Татко, изслушай ме, татко, няма да бягам от къщи,
обещавам да стана добър, да изтрия сълзите на мама.
Още тежи като клетва последното ми завръщане.
Като клетва, от теб неизречена, за която лекарства аз нямам.
Свършиха моите пътища към чужди сърца и квартири.
Знаят къде да ме търсят тези, които обичам.
Тежки котви, почиват във тях мойте тайни и аз акостирам
в оня пристан на вярата, дето съм наистина водеща личност.
Давам вяра за вяра, понякога даже вярвам, не чакайки вяра.
Тъй е, татко, премислих и виждам, че не бива да бъда все радостен.
Всекидневното щастие носи слепота, то дори покварява
и преставаш да виждаш, че този свят има гладни, отчаяни, боси...
Татко, връщам се вече при себе си. Няма да бягам от къщи.
Много болка светът ми предлага, а и мама е все още тъжна.
Още тежи като клетва последното ми завръщане.
Няма кораб без бряг, нали, татко? Кажи ми къде да се вържа.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001
|