Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРОЛЕТЕН МОНОЛОГ НА ОСТАРЕЛИЯ ВОЙНИК
web | Бунтувам
се тъжен
Заминавай, ми казаха. Тръгвай по мирните пътища.
Стига си псувал насън. Вече нямаме нужда от тебе.
Не че войните се свършиха. Просто войската настъпва
и не иска да чака твойто безплатно погребване.
След последната заповед плаках. Отгоре погледна луната
като лице на пиян музикант в задимено кръчме за войници.
Под мойте ботуши притихваха ниви, отдавна несяти.
Бивши бойни полета, спокойно! Аз от вчера не съм свързан с прицели.
Аз съм вече цивилен човек, който пие, когато му скимне
и не става събуден внезапно от вика на увълчен ефрейтор.
Уволнен си, ми казаха. Тръгвай към свойто умиране.
А пък аз да живея поисках и се щурам сега низ полето.
Сутринта ще се спъвам след ралото, а после хляб ще посея в браздата,
за да мине страхът на земята от мойте отсечени стъпки.
Остарял си, ми казаха. Разоравам военните кратери
и шинела протрит на душата си постепенно с остена закърпвам.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001
|