Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПАРАЛЕЛНИ СВЕТОВЕ
web | Бунтувам
се тъжен
"И най-меката вода е по-твърда от гранит
за давещия се."
фрагмент
Прелитаха в небето ято птици
без страх от тежестта му, тъй прохладна.
Те бяха и стрели, и труден прицел,
и полетът приличаше на падане.
Видях и риби в морската безбрежност,
отстъпваше пред тях водата твърда.
А спечената пръст бе толкоз нежна
към семената в нея. За да бъдат.
И само аз почувствах тази тежест
на въздуха, щом падах към земята.
Но тя не бе към мен добра и нежна.
Щом давех се, бе твърда пак водата.
Тогава място в себе си потърсих
с вода и въздух, с твърд, на мен покорни.
И вечността внезапно стана къса,
щом преоткрих на своя свят простора.
Във него също рибите летяха
и бягаха от мрежите кефали.
И изумен от свойта сила, ахнах.
А след това ми трябваше приятел.
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001
|