Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕ ТЕ РАЗБИРАМ, КАПИТАНЕ
web | Бунтувам
се тъжен
Капитане, кажи ми какво си взел в трюма -
нали утре ще трябва със теб да отплаваме.
Доверие трябва да цари помежду ни,
инак няма да стигнеш до кея на славата.
Сол, барут и месо, платове и маслини,
има даже и вино. Значи, всичко е ясно.
Утре тръгваме. Вярно, далече е Индия,
но нали обеща и пари, и опасности.
Капитане, въжетата вече се късат!
Пети месец, откакто сме вдигнали котва
от последната суша. Казваш, вече е късно
да обръщаш назад... Стой тогава на мостика.
С водорасли ще закърпим такелажа все някак,
но къде сред таз пустош ще намериш моряци?
Капитане, кажи ми, какво още чакаш?
Екипажът май иска да те хвърли на раците.
Да, до кея на славата оцеляха малцина,
все пак твоята дяволска суша намерихме,
но смъртта ни с какво ще платиш, щом до Индия
ти не стигна, макар че намери Америка?
© Орлин Дянков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.06.2001
Орлин Дянков. Бунтувам се тъжен. Варна: LiterNet, 2001
|