ПРЕДГОВОР

Милена Цветкова

web | Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност

Книгата като най-старата медия присъства като ингредиент във всяка нова медия. Има филми, сериали, театрални постановки, сценични и музикални произведения, произведения на изкуството, базирани изцяло върху книга. Има и такива, които преследват своята основна идея и някак в сценария, сякаш между редовете, се появява явлението "книгата като медия". Образът на книгата, която дава фундаменталната информация, която учи, ръководи, побеждава, интронизира, убива или обезсмъртява.

Екранизирането на книги и литературни произведения е незаобиколима стратегия за печелившо кино, но творецът и изследователят рядко се фокусират върху книгата като образ на екрана, върху книгата като герой, характер, сюжет, ситуация, интериор или реквизит. Макар невинаги да прави силно впечатление, книгата присъства във всякакви роли и форми в стотици игрални и анимационни филми, телевизионни сериали и др., включително и когато книговедската тема "се размива" в сюжета. В настоящото изследване ще представим художествени филми и сериали, в които идеята за книга е или ярко дефинирана, или деликатно внушена.

Тематичен анотиран и илюстриран каталог на филми (филмография) с мотива за книгата и четенето не е правен досега. Към датите на проектното предложение (7 март 2013 г.) и сключения със СУ договор за финансиране на тази филмова база данни (8 май 2013 г.) не съществува комплексна база данни на художествените филми и екранизациите с мотива за книгата, четенето, читателя, автора, издателството, книжарницата и библиотеката. Налице са само любителски селекции, публикувани на институционални и персонални уебсайтове и блогове¹. Някои библиотеки и професионални гилдии са създали свои филмографии и колекции от филми, но само с мотива за библиотеката или библиотекаря².

Проектът "Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност: Филмова база данни за емпиричното книгознание" се изпълнява в контекста на най-новите проучвания върху факторите "кросмедийност" и "трансмедийност" за създаване на хранителна, примамлива и увличаща среда за четенето. Аудиовизуалната медия, поради радиуса си на влияние, превъзхождащ този на книгата, и поради неподражаемата си способност да мобилизира, дължаща се на сцеплението между устно слово и движещо се изображение, може да помогне на отделни книги да постигнат извънредно голям успех в продажбите.

Ето защо в разработваните от най-проактивните издателства по света "междумедийни стратегии за оползотворяване", аудиовизията (филмът, видео произведението, видео приложението) неотклонно заема централно място.

Научният проблем пред настоящото издание е изследователският и научноприложният потенциал на екранно-художествената рецепция на книгата и четенето и опциите на филмите като неизследвано рефлексивно поле на книгата като медия - ландшафтът на "аудиовизуалния прочит". Настоящият проект се основава на теоретичната постановка, че художественото аудиовизуално произведение е принципно нов комплекс от оптични, акустични и кинетични усещания, а в условията на трансмедийност непрекъснато усъвършенства поетиката и изразния си потенциал и разширява периметъра си на рецептивно-медийно въздействие.

Тезата, която защитаваме тук е, че символната и метафоричната употреба на книгата, четенето, издателството, книжарницата или библиотеката в киното и останалите аудиовизуални изкуства продължава да резонира с темите за знанието и силата и че образът на книгата бележи градиращо присъствие в успешните филми от края на ХХ и началото на ХХІ век.

Работна хипотеза: Аудиовизуалната интерпретация на класическите образи "книга" и "четене" по парадоксален начин се активира в условията на техногенното и техноцентрично общество. С времето не намалява, а нараства интересът на кинематографисти, продуценти, сценаристи, режисьори към символите на знанието и интелекта - книга, писмено слово, четене и писане и производните им автор, писател, читател, издател, книжарница, библиотека и т.н. Подходът в подредбата на изготвената филмография е хронологичен, за да направи възможно онагледяването на тази теза. Но екранно-художественият образ не е предназначен само за масовата аудитория и популярната култура. Присъствието на мотивите за книгата и четенето в сюжета на новите филми насърчава интердисциплинарните изследвания и научния интерес към тях.

Понятието "емпирично книгознание"

Книгознанието като наука за книгата в нейната емпирична и идеална даденост (по Михаил Куфаев) се разгръща в трите фази на научната логика: (1) дескриптивна наука за книгата (емпирично или историческо описание на наблюдавани книжовни процеси), (2) експликативна наука за книгата (обяснителна, теоретична) и (3) приложна наука за писмените комуникации - непосредствено приложими знания в практиката (в предметно-преобразуващата дейност). От тази гледна точка емпиричното книгознание е дескриптивната част от науката за книгата и е задължителната и необходима предпоставка за развитие на теоретичното книгознание.

От гледна точка на структурата на научната дейност емпиричното книгознание е част от фундаменталното книгознание (сферата на фундаменталните научни изследвания), чиито резултати се използват в приложното книгознание (сферата на приложните научни изследвания). По дефиниция фундаменталните изследвания (англ. fundamental investigation; basic research) са експериментална и теоретична дейност, насочена към получаване на нови знания за основните закономерности в структурата, функционирането и развитието на човека, обществото, изкуствено създадените обекти, природната среда и поддаващи се на наблюдение факти, без оглед на евентуално конкретно приложение или употреба. А приложните изследвания (англ. applied research) са насочени към прилагане на нови знания (резултатите от фундаменталните изследвания) за постигане на практическа цел и решаване на конкретна задача (Директива 2009/81/ЕО; Татаринов 1995; Ладатко 2005: 47). Книгознанието, както всяка наука, в своето практическо приложение трябва да се съобразява с потребностите на обществото; тогава тя ще получи жизнеността на наука даже и между стените на книжарницата, която сама ще почувства ползата от това живо съприкосновение с теорията. В този смисъл приложното книгознание (англ. applied bibliology) е съвкупността от дидактически ориентирани дисциплини, които се основават на минимума необходими книговедски знания за работа с книгата като форма и съдържание (Волкова 2015). То подхожда към книгите под определен ъгъл, в зависимост от практическата сфера на дейност - обяснява на производствените кадри, на практиците, на елитните занаяти (на колекционера, реставратора, библиотекаря, книготърговеца) причините, законите и закономерностите за движението и функционирането на книгата в конкретната сфера.

Разликите между емпирично и теоретично книгознание произлизат от обстоятелството, че емпиричната дейност е контрапункт на теоретична дейност. Теоретичната дейност обхваща анализ и систематизация на информационните и теоретичните данни; обособяване на понятиен апарат; построяване на логическата структура на теоретичната част на предстоящо научно изследване. Емпиричната дейност е опитно-експериментална работа, осъществявана предимно с емпирични методи и проучвания. На тази плоскост се различават и методите на научното познание (изследователските методи) - теоретични и емпирични методи. Теоретичните методи на изследване са: теоретичен анализ и синтез, абстрахиране и конкретизиране, аналогия, моделиране. Емпиричните методи на изследване, наричани още методи-операции и методи-действия, са в две групи: 1) работни, частни методи - библиографско проучване, документно проучване, проучване на резултати от дейност; наблюдение; допитване (устно и писмено); метод на експертните оценки; тестване; 2) комплексни, общи методи, които се градят на базата на приложението на един или на комбинирането на няколко частни метода - опитна и теренна работа; експеримент; статистически методи; мониторинг; изучаване и обобщаване на опит или дейност.

Следователно, емпиричното книгознание обхваща частните книговедски дисциплини, осигуряващи емпиричните знания за книгата. Според Михаил Куфаев емпиричното е практическото книгознание, конкретното книгознание. Това е третото ниво в структурата на науката за книгата (трите нива са история, теория, методология). Всяка от научните дисциплини има нужда от емпирично изучаване, фиксиране на отделни факти, даващи материал за библиологията (теорията и историята на книгата) в нейните усилия да достига до общи изводи, валидни постановки и реалистични прогнози (Куфаев 2004: 62-64). Аналогично разделение прави и съвременният руски книговед Алиса Беловицкая, когато обособява дейностите на книговеда спрямо книгата в две категории: теоретична книговедска дейност (общoкниговедска, специалнокниговедска, частнодисциплинарна), в която знанията са обобщени и формирани във вид на система; и практическа книговедска дейност (книгоиздателска, книготърговска, библиотечна, библиографска), в която знанията са на първо ниво на знание за книгата - емпиричното. Теорията на книгознанието се занимава не с конкретни книжни издания, а със същността и формите на проявление на определен клас явления, които обобщено обозначаваме с понятието, а по-точно, с книговедската категория "книга" със съдържанието й, което изцяло се въплъщава, актуализира от системата от признаци, свойства, отношения между тях, т.е. с тяхната взаимовръзка, взаимообусловеност. С други думи, обект на теорията на книгознанието като систематизирано научно знание и начин за получаване на ново знание е обобщеният теоретичен модел на книгата в книжовното дело, представен чрез система от книговедски категории, понятия, определения, съждения. И само книгознанието има за обект книгата в нейната цялостност. Това обстоятелство го отличава от другите научни дисциплини, в чийто обект книгата може да влиза като негова съставна част с някакъв свой компонент, елемент, свойство, признак (Беловицкая 2009: 246-247).

В този контекст Алиса Беловицкая прави фундаменталната разлика между книговеда-теоретик (учен) и книговеда-практик (емпирик) (Беловицкая 2009: 167-169). За теоретика (учения) обект на професионална дейност е книгата в нейната абстрактна даденост, като система от смисли, а за практика (емпирика) обект на професионална дейност е книгата в нейната емпирична даденост, материално-предметни форми и процеси. Следователно, теоретичното книгознание поставя книгата на равнището на всеобщото като базова фундаментална категория и една от основните му задачи е разкриването на природата, същността, най-общите логически форми, процеси и закономерности, функции на книгата като обективно явление на социалната действителност. А емпиричното книгознание, включително във всекидневната професионална опитност, се фокусира върху единичното, върху частните проявления на книгата в познатата действителност. Неговата основна задача е събиране или оползотворяване на знание за постигане на практическа цел и решаване на конкретна задача в системата на книгата като произведение, като стока, като предмет и вещ.

За спецификата на емпиричното книгознание, на което е посветен настоящият научно-изследователски проект, можем да синтезираме следното:

• Емпиричното книгознание се интересува от явлението, а теоретичното книгознание се интересува от същността.

• Емпиричното книгознание наблюдава и описва, а теоретичното книгознание обобщава и обяснява.

• Емпиричното книгознание се интересува от книгата като пряко наблюдаем и описван предмет или явление - доставя информация само на нивото на единичното, индивидуалното, конкретното, докато теоретичното книгознание се интересува от абстрактните нива на обекта на познанието, в случая от всички нива на категорията книга - всеобщо, особено, единично (род, вид, единица).

• Целта на науката за книгата е да се премине от емпирични представи за книгата към формулиране на абстрактни понятия и обобщени знания, закони и теории.

Цели на проекта

С оглед на по-концентрираното осмисляне на бъдещето на книгата, книжното съдържание и статуса на четенето в условията на интензивно разрастваща се контент индустрия и трансмедийност бяха формулирани и целите на проекта. Научният проект "Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност: Филмова база данни за емпиричното книгознание" си постави следните цели:

• Да създаде ново изследователско поле за книгата и четенето в парадигмата на аудиовизуалната трансмедийност.

• Да положи на интегративни, интердисциплинарни основи научното преосмисляне на отношенията "книга - филм", "писмено - аудиовизуално съдържание", "писмена - аудиовизуална култура", "четене - гледане".

• Да интегрира понятийните иновации трансмедия и аудиовизуална трансмедийност с изследователския инструментариум на емпиричното книгознание.

• Да аргументира екранизацията като пълноценен обект на книгознанието.

• Да осигури територия за взаимодействие на книгознанието с новите методи в хуманитарните и социалните науки като методите на визуалната антропология, визуалната социология и др.

• Да проучи световната филмография и да създаде база данни с филмови произведения, в чиито сюжет присъстват образите на книгата и писмената медия, четенето и читателя, автора и писателя, издателството и издателя, книжарницата и книжаря, библиотеката и библиотекаря.

• Да създаде дуална (генерирана и производна на наука и практика) онлайн платформа за достъп до резултатите от проекта, която да повиши информираността за творческите интерпретации на мотивите за книгата и четенето в световното филмопроизводство.

Водим се от амбицията да разширим идейното поле за политиките за изследване и насърчаване на творческото книгосъздаване и на културната практика "четене", да насърчим съревнованието и креативността сред издателските организации и екипи, а сред читателите - да повишим информираността и взискателността им спрямо новите издателски проекти и модели на мултиплатформени репрезентации, кросмедийност и трансмедийност на художествено съдържание.

Научните задачи пред проекта бяха:

1. Изграждане на филмова база данни за потребностите на емпиричното книгознание и медиазнание.

2. Изработване на методологичен инструментариум за селекция, анотиране и онагледяване на онлайн база данни от аудиодиовизуални произведения (тематична анотирана и илюстрирана филмография).

3. Съдържателна насоченост на тематичната филмография:

а) филми за писането, издаване, четенето на книги и на другите писмени медии;
б) филми за книгата като медия, като фон или като реквизит;
в) филми за архикнигата - древната книга, предхартиената книга, пред-гутенберговата книга;
г) филми за опасни, вредни, забранени и цензурирани книги;
д) филми с мотивите за естетиката на книгата, еротиката на четенето, книгата като тяло и тялото като книга;
е) екранизации на художествени произведения и самостоятелни филми по темата за футурология на книгата - с мотива за постхартиената книга, книгата холограма, нано книгата, нефизическата библиотека и др.
ж) екранизации на художествени произведения "антиутопии" (дистопии) и на самостоятелни филми, засягащи темите за нечетящия човек и манипулативното въздействие на телевизията, компютрите и други високотехнологични средства за комуникация;
з) екранизации на художествени произведения и самостоятелни филми с мотива за четящия човек и четящото общество.

4. Публикуване на научни анализи и изводи от изследването върху аудиовизуалната трансмедийност на обектите "книга" и "четене".

Методологичният инструментариум на изследователския проект обхваща следните техники и операции:

1. Мониторинг на художествени филми с мотива за книгата и четенето;

2. Аналитико-синтетична обработка на художествени филми, интерпретиращи образите на книгата, читателя, четенето, библиотеката и библиотекаря;

3. Съставяне на филмография - списък с филмови произведения, в чийто сюжет присъства мотивът за книгата, четенето, читателя, библиотеката и библиотекаря;

4. Анотиране на основата на съдържателен анализ на филмите, запознаване с официални анотации, с публичния резонанс и превод на сценарии;

5. Селекция на филмови кадри;

6. Изработка на каталожен макет;

7. Съдържателна систематизация на филмографията в тематичен каталог.

Емпиричните източници за номинално и съдържателно осигуряване на филмовата база данни са печатни издания, посочени в края на изданието като "Източници на филмографията", и библиотечни каталози, архиви и филмови бази данни в интернет:

• Национален своден каталог на България COBISS (http://www.bg.cobiss.net);

• Виртуален каталог KVK на Университета в Карлсруе, Германия (http://www.ubka.uni-karlsruhe.de/kvk_en.html);

• Глобален онлайн каталог Worldcat на OCLC Online Computer Library Center, САЩ (http://worldcat.org);

• Филмова база данни IMDb Internet Movie Database (http://www.imdb.com);

• Архивът Internet Archive (http://www.archive.org).

"Интернет издания за киното в България" на уебсайта на Националния филмов център - Изпълнителна агенция към Министерството на културата (Интернет 2005-2017); Информационни, справочни, рейтингови и архивни уебсайтове за кино и филми (виж "Източници на филмографията").

Настоящото издание е финален етап от проектен алгоритъм, включващ следните дейности:

1. Мониторингов анализ и подбор на масив от филмови произведения.

2. Анотиране на съдържанието.

3. Превод на издателски синопсиси, сценарии и вторични информационни източници.

4. Селекция на аудиовизуални и визуални материали (филмови кадри).

5. Дигитална обработка на аудиовизуалните и визуалните ресурси и информационни материали (филмовите кадри под формата на визуални цитати).

6. Ресурсно осигуряване с уебадреси и връзки към филмови бази данни и каталози.

7. Библиографско описание на филмовите обекти и екранизираните книги и произведения.

8. Организиране и систематизиране на каталожните единици.

9. Съставяне на филмов каталог за целите на емпиричното книгознание и медиазнание.

10. Публикуване на резултатите от проекта в онлайн версия на каталог с отворен достъп.

По своята публикационна специфика настоящото издание е:

а) Финален етап на научноизследователски проект, финансиран от фонд "Научни изследвания" на Софийския университет "Св. Климент Охридски";

б) База данни от вида сборно произведение (по ЗАПСП), което има единствен носител на авторско право - съставителят, а отделните произведения вътре в базата данни (каталожните записи, анотациите, кадрите) са метаданните за филма с функция на служебна и рекламно-популяризаторска информация;

в) Монография - съгласно БДС ISO 690:2011 някои бази данни или файлове от бази данни може да бъдат и монографии или периодични издания. Когато може да се установи лесно, че определен електронен ресурс е монография или периодично издание, тези термини се предпочитат пред по-широкия термин "база данни";

г) Анотиран и илюстриран тематичен каталог (филмография) с показалци и библиографски описания както на самите филми, така и на книгите, когато филмите са екранизации;

д) Електронна книга за учебни и изследователски цели с онлайн достъп;

е) Некомерсиално издание за свободно използване в интернет.

Правна специфика на филмовата база данни като сборно произведение

Електронната книга "Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност: Филмова база данни за емпиричното книгознание" е база данни с електронно съдържание, отговарящо на следните нормативни дефиниции:

• "База данни", съгласно чл. 1, т. 2 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. относно правната закрила на базите данни, означава "сборник от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени по систематичен или методичен начин и индивидуално достъпни по електронен или друг път." (Директива 96/9/ЕО).

• "База данни", съгласно определението в Закона за авторското право и сродните му права, е съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път (ЗАПСП, § 2, т. 13. от Допълнителни разпоредби, в сила от 01.01.2003 г.).

• "База данни", съгласно БДС, е съвкупност от информационни обекти, съхранени заедно в електронна форма в съответствие с обща схема и достъпни за ползване с компютър (БДС ISO 690:2011).

• Монография, съгласно официалните определения: (а) Монографиите са непериодични издания, завършени само в една част или предназначени за завършване в определен брой отделни томове. Могат да бъдат издавани едновременно или последователно и са достъпни под фoрмата на продукт - книга, аудиокнига на касета, CD, DVD, брайлова книга, уебсайт, електронна книга и т.н. Монографиите в няколко тома съдържат определен брой физически отделени части (отделни томове), с изключение на изданията в свезки, които са замислени или публикувани като едно цяло, като отделните части могат да имат свое собствено заглавие и сведение за отговорност (БДС ISO 2108:2009 за ISBN); (б) Монография - публикация в печатна и непечатна форма, завършена или предвидена да бъде завършена в определен брой части (БДС ISO 690:2011); (в) Монографичен ресурс (monographic resource) е ресурс, който е завършен в една част или е замислен да бъде завършен в краен брой части (ISBD 2012: 248).

• Сборно произведение. Съгласно Закона за авторското право и сродните му права книгата "Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност: Филмова база данни", е сборно произведение от третата група в чл. 3, ал. 2, т. 3 - това са библиографиите и базите данни³. И двата вида произведения - сборните и съставните, като нови и оригинални творби, са обекти на авторско право. Разликата им е обяснена от д-р Георги Саракинов и се състои в следното. Сборните произведения (библиографиите и базите данни) "включват не други единични произведения, а обекти, които въобще не могат да бъдат признати за обекти на авторско право", за разлика от съставните произведения (сборници и антологии), в които се запазва изцяло авторското право на всяко включено единично произведение. Съставителят на сборното произведение "не се нуждае от ничие разрешение за включването на съставките." (Саракинов 2005: 58, 72).

Авторското право върху бази данни, библиографии и други подобни "принадлежи на лицето, което е извършило подбора или подреждането на включените произведения и/или материали, освен ако в договор е предвидено друго." (ЗАПСП, чл. 11, ал. 1). Като всяка дефинирана в ЗАПСП база данни, и настоящата база данни "няма други автори освен носителя на авторското право върху цялото." (Саракинов 2005: 58). Върху базата данни "не могат да съществуват други авторски права освен тези на съставителя." (Саракинов 2005: 58, 72). Същото обяснение дава и проф. дфн Ани Гергова: "Авторско право има и съставителят на сборници от произведения, които не са обект на авторското право (фолклорни материали, някои архивни документи), при условие, че е вложил творчески труд при подготовката и редакционната им обработка." (Гергова 2004в: 420).

Авторското право и правото SUI GENERIS върху база данни е регламентирано и в Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. относно правната закрила на базите данни (ОВ L 77, 27.03.1996 г.). Тъй като базите данни се признават за литературни произведения по смисъла на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, тяхната закрила чрез авторско право е уредена първо с Директива 91/250/ЕИО, кодифицирана по-късно с Директива 2009/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Следващата Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, пряко визираща правната закрила на базите данни, указва:

• Авторство върху база данни (чл. 4, т. 1): Автор на бази данни е физическо лице или група от физически лица, които са създали базата.

• Обект на закрила от авторското право (чл. 3): 1. В съответствие с настоящата директива базите данни, които с оглед на подбора или подреждането на съдържанието им представляват собствено интелектуално творение на автора, ще бъдат закриляни като такива от авторското право. Никакви други критерии няма да бъдат приложими за определяне пригодността им за тази закрила. 2. Закрилата по авторското право на бази данни, предвидена в настоящата директива, не се разпростира върху тяхното съдържание и не накърнява каквито и да е права, съществуващи върху тяхното съдържание.

• Директивата предвижда едновременно и закрила sui generis на интелектуалното творение "с цел осигуряване на защита на инвестицията (финансова, в човешки ресурси, усилия и енергия) за придобиване, проверка или оформление на съдържанието на база данни." (Интелектуална 2014: 3).

В обобщение можем за кажем, че филмовата база данни "Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност" е правно закриляно сборно произведение с автор-съставител, чиито тема, подход, структура, подбор, обработка, систематизация и окончателно представяне под формата на филмография с каталожни записи и показалци са резултат от вложените от него интелектуални усилия и творчески труд.

Структура на изданието

Книгата "Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност: Филмова база данни" е структурирана в три основни дяла - теоретико-методологичен, филмографски и библиографски. Теоретико-методологичният дял включва предговор (методика на научноизследователския проект) и теоретичната студия "Филмът и екранизацията - неоползотворен обект на книгознанието". Филмографският дял обхваща основния корпус на филмовата база данни "Книги и четене във филмите: Филмография (1898-2014)" и четири азбучни показалеца (индекси), осигуряващи справочно-търсещите й функции - "Индекс на филмите" (Index of movies), "Индекс на екранизациите" (Index of screen adaptations), "Индекс на екранизираните книги" (Index of filmed books), "Индекс на книгите по филми" (Index of books based on the movies). Библиографският дял завършва структурно изданието с два списъка: "Източници на филмографията" (който включва не само използваните публикации, а и насочващите към потенциални и аналогични проекти) и "Библиография" (теоретични публикации по темата на проекта).

Филмографията: принципи на подбор

Съдържателен обхват. Обхваща филми, които включват мотива за книгата, писмените медии, писането и четенето в която и да е от проявите и формите им от миналото, настоящето или бъдещето; мотивите за издаване, продаване и обслужване с книги, местата на книгата и четенето - книжарницата, библиотеката, издателството, редакцията; образите на автор, читател, издател, редактор, преводач, книжар, библиотекар и т.н.

Ракурс при описанието. Избраният ракурс и подход при анотирането е съобразен с типа на изданието - учебно-методично, ориентирано към информационните потребности на обучаващите се и с оглед мотивацията и подготовката им за тематични и съпоставителни научни изследвания. В анотациите се обяснява как участват мотивите за книгата, писаното слово, читателя и четенето в сюжета на филмите, каква тяхна функция се описва и разгръща, каква закономерност на медиите доказва; налице ли е композиционна, предметна, реквизитна, идейна, символна или метафорична роля на книгата и местата на книгата и четенето във филмите; в каква роля влизат авторът, издателят, редакторът в сюжета на филма, какви са стереотипите за професиите в сектора на книгите, писането и четенето и какви идеи могат да се използват за реновиране на тези професии и за иновативни бизнес проекти; какви проблеми на читателя и четенето се поставят; с какво конкретният филм обогатява представите и знанията ни за научните категории "книга" и "четене". Рядкост са общите сведения за филма. Към тях се прибягва само ако трябва да въведат в темата на филмографията (четене, писане, книги, издател, книжарница, медия и под.). Частично са включени и филми без анотации поради факта, че към момента на работата самите екранни произведения са били недостъпни за гледане. Главната цел при описанието на всички филми е да покажем, че не е задължително книгата или четенето да играят главна или композиционна роля в сюжета или образите. Достатъчно е да се покажат за момент и да предизвикат рецептивен ефект.

Обектите на филмографията. В настоящата база данни са отразени само произведения в художествените аудиовизуални родове филм и сериал, от които се установи, че близо половината са екранизации. Включени са всички типове художествени филми - неми, късометражни, игрални, телевизионни, серийни (сериали), анимационни, музикални и др. Изключени са документалните и научнопопулярните филми. Жанрът на художествения филм е без ограничения - исторически, романтичен, сатиричен, драма, комедия, хорър, фентъзи, фантастика и т.н. При сериалите подходът е следният: ако целият сценарий е по темата на филмографията, се анотира целият сюжет; но ако само един или няколко епизода са по темата, се включват и анотират само тези епизоди. Филмите нямат национални ограничения и не е задължително да бъдат с български превод. Филмът е емпиричен факт за научните изследвания, независимо на колко езика е достъпен.

Българският аспект. Търсенето във фондове и бази данни показва, че сред българските художествени филми темата за книгите и четенето не е водеща. Но това съждение е вярно, само ако се придържаме към традиционната представа за появата на книга или читател на екрана. Ако прекрачим отвъд границите на стандартното, ще се убедим, че на четенето и писането, на писмената медия, на книгата като медия, като фон или реквизит в българските филми е отреждана немаловажна съдържателна или композиционна роля.

Филмографията: количествена рекапитулация

Филмографията "Книги и четене във филмите" е започната през 2002 г. като филмов каталог за учебни цели, поддържан и периодично попълван и в настоящия момент. Хронологичният обхват на изследователския резултат покрива 116 години (от 1898 до 2014 г.). Необходимо е да отбележим, че, с оглед мащаба на замисъла, първата публикация на филмографията не претендира за абсолютна пълнота. Статистическата рекапитулация на отразените филми (обема на филмографията) е както следва:

• Общ брой филми - 1081 заглавия. Базата данни завършва с №1044, защото 37 от филмите са добавени след окончателното номериране и техният пореден номер е придружен с буква (например 9а, 9б, 12а, 23а и т.н.).

• Филми екранизации - 462 заглавия.

• Книги с екранизации - 358 заглавия.

• Книги по филми - 23 заглавия.

Филмографията: организационен подход

Филмовата база данни "Книги и четене във филмите: Филмография (1898-2014)" е структурирана на следните принципи:

Подреждането на филмите е хронологично-азбучно - групирани са по година на разпространение, а вътре в годината са по азбучен ред на заглавията. Подреждането на епизодите от един сериал, но от различни години, също е съобразено с хронологичния принцип. Разпределени са по годината си на излъчване (отново хронологично-азбучно), защото е установена тенденцията сценаристите (с изключение на екранизациите) да следят конюнктурата, актуалните събития и да създават новия сезон и предстоящите епизоди в тематичен унисон със "злободневието" или с "дневния ред" на света. От азбучния показалец на заглавията в базата данни (Индекса на филмите) потребителят може да види събрани всички епизоди от един сериал на едно място и в хронолгичната им последователност.

Номерирането на филмите е последователно от 1 до 1044. Но, както вече споменахме, общият им брой е 1081, тъй като добавените по-късно 37 заглавия носят номер, съпътстван от буква.

Каталожният запис на всеки филм включва следните елементи:

• Заглавието на филма на български език, заглавието в оригинал, годината на разпространение или излъчване;

• Забележка под филмите екранизации с обозначението "Базиран на:" и пълно библиографско описание на книгата, която е обект на аудиовизуалната адаптация (понякога е повече от една книга или кратко литературно произведение като разказ, повест, пиеса и др.);

• Стандартизирано библиографско описание на публикувания филм с имената на творческия екип, субектите на авторска отговорност, издателските и техническите данни⁴;

• Линк към страницата на филма в IMDb - международна филмова база данни в интернет, където се намират всички необходими идентификационни данни на произведението и към която потребителите на настоящата тематична филмова база данни са насочени да потърсят допълнителна информация; когато филмът не е представен в IMDb, е поставен линк на национална филмова база данни или на уебсайта на създателите (разпространителите);

• Препоръчителна препратка към други филми с аналогичен сюжет или мотив (частично прилагана по целесъобразност);

• Кадър (или повече кадри) от филма под формата на визуален цитат с акцент върху образите на книгата, четенето, писането и т.н.; необходимо е да отбележим, че всички авторски права на изображенията с кадри или постери принадлежат на техните носители и тук се възпроизвеждат за учебни и научноизследователски цели;

• Анотация⁵; длъжни сме да предупредим, че описанието на филмите и цитатите могат да съдържат т.нар. спойлери (информация, разкриваща съдържанието на филма).

Същност на информационния жанр "анотация"

Въпросът за същността на информационния жанр "анотация" е неоправдано неглижиран и неясен на мнозина, включително в сектора на книгите. Затова преценяваме, че трябва да му отделим по-обстойно внимание.

Анотацията (лат. annotatio - бележка, коментар), по дефиницията на специалиста по книгознание и библиография доц. д-р Татяна Янакиева, е: 1) кратка обобщена характеристика на съдържанието, научната стойност, предназначението, формата и други особености на произведението; 2) вид вторичен документ (Янакиева 2004б: 32-33). Анотацията, съгласно определението в Международния стандарт за библиографско описание ISBD 2011, е "забележка, представляваща анотация": "Предоставя описание на фактическото съдържание без оценка. За съдържанието и формата на забележката може да се използват сведения от ресурса, неговия контейнер или съпроводителен текст. Може да се включи и информация за използване на специални техники или процеси." (ISBD 2012: 219). В анотациите на библиографии, реферативни журнали и другите вторични информационни издания не се включва библиографско цитиране, съгласно установената практика⁶.

Анотацията като вторичен документ нe е обект на авторски права, тъй като няма характер на произведение на литературата, изкуството и науката (по чл. 3 и чл. 11, ал. 1 от ЗАПСП). Научните и емпиричните аргументи за това правно положение са следните:

1) Анотирането не е творческа, а унифицирана и стандартизирана дейност (Гълъбова, Арсенова 2001: 16, 25), извършваща се по формализирана методика, регламентирана чрез международни и български стандарти (БДС/ISO)⁷.

2) Анотацията не е оригинално авторско произведение, защото по правило не се подписва, за разлика от реферата, за който се изисква подпис на автора (Стайкова 2003: 61).

3) Анотацията не е оригинално авторско произведение, а производен текст, жанр от документационната, информационната и библиотечно-библиографската наука, известен като вторичен документ (secondary document). Анотацията, като един от видовете вторични документи (Янакиева 2004б: 32-33), се получава в резултат на информационен анализ и синтез (АСО - аналитико-синтетична обработка) на първичен документ (първоизточник) за нуждите на неговата идентификация (библиографска) и използване, обяснява специалистът по информационни науки доц. д-р Нина Шуманова (2004: 121). Анотацията не се създава като оригинална творческа дейност, а чрез аналитико-синтетична обработка (АСО) на съдържанието на вече създадено произведение, пише и доц. д-р Татяна Янакиева. Аналитико-синтетичната обработка е съвкупност от дейности по преобразуване на формата и съдържанието на първоизточници (първични документи) с цел проучаването им, извличане на необходимите сведения, а също и оценяването, съпоставката и обобщаването им. Анотирането е един от тези видове аналитико-синтетична обработка на документална информация, заедно с библиографското описание, класирането, индексирането, реферирането и съставянето на обзори (Янакиева 2004а: 30).

4) Анотацията не е оригинално авторско произведение, а служебна информация, елемент от библиографския запис и от т.нар. метаданни на произведението. Когато става дума за издадена книга, анотацията е елемент от онази част от апарата на изданието, която се нарича "опознавателен апарат" или "допълнителни издателски данни" - елемент от библиографския запис, елемент от издателските данни и елемент от оформлението на публикувания материал (Жарков 2002).

5) Анотацията не е оригинално авторско произведение, а семантично извлечение, редуцирано до обем 1 изречение или максимум 600 печатни знака (БДС (СТ-СИВ) 2011:1979).

6) Анотирането не е творчески, а технологичен процес по съкращаване на физическия обем на първичния документ и затова е широко използвано като услуга в издателската, информационната и библиографската дейност (Захарчук 2011: 46).

7) Анотацията не е оригинално авторско произведение, защото анотирането е платена услуга, извършвана от библиографско-информационните отдели на библиотеките⁸ и архивите⁹. Анотираните аналитични и реферативни обзори и тематичният подбор също са платени информационни услуги и продукти, а не творчески (оригинални, авторски, научни) произведения¹⁰.

8) Анотирането не е творческа дейност и защото може да бъде заменено от машина, т.е. анотирането подлежи на автоматизиране (англ. automatic annotation, automatic summarization). Изследванията в областта на автоматичното анотиране и рефериране продължават вече над 50 години. Формализираните анотации и реферати се създават чрез алгоритмични методи за екстрахиране на най-информативните фрагменти (съдържателни единици) от първоизточниците (изречение, словосъчетание, отделни понятия). Безспорното предимство на автоматизираното анотиране и рефериране е в оперативността и сравнително ниската стойност на продукта (Захарчук 2011: 53; Зупарова 2008: 359-360). Работещите днес системи и методи за генериране на семантична информация (анотиране и рефериране) показват, че е възможно да се обработват оперативно големи масиви от съдържание, което е изключително важно при постоянно нарастващия обем текстове в съвременните условия (Осминин 2012: 134-135; Шереметьева 2013б: 89-92; Шереметьева 2013а: 77-81; Loret 2009: 16-23; Wong 2008: 985-992; Plaza 2008: 53-56; Mustafaraj 2007: 45-68; Santini 2006: 35-40; Luhn 1958: 159-165).

Анотацията е важно и все по-предпочитано средство за комуникация и реклама. Анотирането има цел, обща за всички видове аналитико-синтетична обработка (АСО) на първични произведения: "обработката на документалната информация и представянето й в синтезиран вид, за да се осигури широкото й разпространение и използване в обществото." (Янакиева 2004а: 30). Функциите на анотацията са преди всичко сигнални и рекламно-пропагандни - използва се широко в библиотечната и научноинформационната дейност, в образователния процес, в информационното осигуряване на книжния сектор, в издателската дейност, в книжния маркетинг, в средствата за масови комуникации: печат, радио, телевизия, електронни мрежи (Янакиева 2004б: 32-33). Със същата цел се използва и в автоматизирани системи за търсене на документи и информация (ГОСТ 7.9-1995) - анотирани библиографски записи, анотиран каталог, анотирана библиография, анотиран тематичен план, автоматизирани системи за управление на делата с анотирани съдебни дела и анотирани съдебни решения и др. Рекламен характер има и издателската анотация: "подготвена от издателството или от специално ангажирани от него външни сътрудници". Поместена на корицата или на обложката, "има главно рекламно предназначение - тя цели да привлече купувача, да спечели неговия интерес." (Гергова 2004а: 183-184).

Анотациите се разделят на две големи групи в зависимост от функциите, които изпълняват - справочни и препоръчителни. Справочните анотации представят в сбита форма съдържанието на произведението и изпълняват информационна функция. Препоръчителните анотации са във вид на въздействащо послание, предназначено да изгради отношение у читателя към творбата. Препоръчителните анотации са три вида - рекламни (свързани с различните функции на рекламата на книгата и с участниците на книжния пазар), критико-препоръчителни (представят синтезирана оценка на произведението) и методически (изтъкват качествата на произведението за образователни цели, съдържат обяснения как да се използва препоръчаната творба) (Янакиева 2004б: 33). Анотациите в каталожните записи на настоящия проект "Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност" са методическо-препоръчителни с чести вътретекстови препратки към други заглавия на филми.

На финала на това нормативно-понятийно уточнение ще се спрем и на понятието "анотиран каталог". Каталог, по дефиницията на проф. дфн Ани Гергова, е "справочно издание (или друга форма на информация), което съдържа списък и описание (количествени и качествени характеристики, предназначение, форма, място за достъп и други особености) на намиращи се в наличност предмети (издания, стоки, изделия, експонати и т.н.). [...] Достъпът до каталога в края на ХХ в. е осигурен интерактивно чрез телекомуникационен посредник или по интернет." (Гергова 2004б: 220). Анотираният каталог, подобно на анотираната библиография, е "справочник, в който всички записи или повечето от записите включват анотации." (Янакиева 2004в: 33). В този смисъл настоящата филмография притежава всички характеристики на специализираната книговедска и библиографска категория "анотиран каталог".

Очаквани резултати от изпълнението на проекта

Същността на научния проект - изграждане на филмова база данни за нуждите на емпиричното книгознание, предполага приложение както в науката, така и в практиката.

Очакваните резултати от изпълнението на научния проект са активиране на приносите в научното преосмисляне на отношенията "книга - филм", "писмено - аудиовизуално съдържание", "писмена - аудиовизуална култура".

Очакван ефект от изпълнението на проекта

Надяваме се да докажем "торсионна" (спираловидно увиваща се и мултиплицираща се) обратна връзка на отношението към книгата и четенето - мотивът за книгата и четенето рефлектира върху художника, който я пресъздава в комикс, който провокира режисьора да прочете книгата, чийто прочит поражда филма, който заинтригува софтуерния специалист да създаде платформа и да поръча сценарий, по който се прави компютърната игра, а у играещия се появява любопитство и прочита книгата. Предстои "ревалоризация" на статуса на книгата и четенето в модерните условия на глобалната електронна визуализация.

Научните резултати се очаква да намерят реализация в национални образователни и културни политики за творческите индустрии и в частност за издателския сектор (продуциране на книги, филми, екранизации, образователна мултимедия, компютърни игри и др.).

В проекта е заложена опцията за национален и международен академичен трансфер на знания и хипотези сред специалисти в областта на книгата, медиите, издателската дейност, библиотеките и др. в различни висши училища, държавни институции и неправителствени организации у нас и в чужбина. За целта ще се използва посредничеството на Центъра за трансфер на технологии при СУ "Св. Климент Охридски". С оглед максимално широкото разпространение на постиженията от обществен, научен или приложен интерес ще се разчита на академични и научни интернет платформи, сред които: Научният портал на СУ (Research at Sofia University "St. Kliment Ohridski"), Средата за електронно обучение на СУ, рубриката "Наука" на уебсайта на СУ, уебсайтът на НИС при СУ, електронните научни списания "Newmedia21. Медиите на 21 век" на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ и "Медии и обществени комуникации" на УНСС и др. За разпространението и достъпа до научните резултати ще се използват мрежата на Университетската библиотеката на СУ "Св. Климент Охридски" и Университетският културен център на СУ "Св. Климент Охридски". За максималното информационно оповестяване и библиографското разпространение на изследователските резултати ще се използва софтуерната платформа Своден каталог на академичните библиотеки в България НАБИС (NALIS, Национална академична библиотечно-информационна система), чийто фундамент са електронните каталози на Университетската библиотека "Св. Климент Охридски".

Приложимост на резултатите

Филмовата база данни за емпиричното книгознание "Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност" по основното си предназначение е "учебно помагало" - учебно издание, което частично заменя или допълва учебник, спомагащо за по-ясното представяне на учебната материя и усвояването й и подпомага: 1) конкретизирането, разширяването или задълбочаването изцяло или в отделни части на учебното съдържание; 2) затвърждаването, оценяването или практическото прилагане на усвоеното; 3) анализирането, осмислянето и реализирането на образователните цели и на учебното съдържание (БДС 11942:1990 "Издания и аудио-визуални материали"). В този смисъл настоящото издание ще търси приложимост в обучението по различни аспекти на книгознанието и медиазнанието във всички висши училища и преди всичко по дисциплините "Книгознание", "История на книгата", "Книгата като медия", "Книга и лайфстайл", "Теория на четенето", "Читател и четене", "Съвременно световно книгоиздаване", "Православно книгоиздаване" в СУ "Св. Климент Охридски".

Резултататите от проекта ще осигурят ново идейно поле за креативни инициативи за насърчаване на интереса към книгите и четенето - национални кампании, конкурси, учебни проекти, нови учебни дисциплини.

Приложните резултати могат да получат реализация в иновативни проекти на медийната индустрия и в частност - в издателския, PR и рекламния бизнес, в медийния дизайн и онлайн публикуването, в литературни, маркетингови и рекламни агенции, в книготърговията и т.н.

Потребителите на настоящата филмова база данни се надяваме да бъдат:

На първо място - системата на образованието, както основното и средното, така и висшето образование. Филмовите ресурси за емпиричното книгознание могат да служат за изследователски фонд на студентите и докторантите в десетки специалности от социалните и хуманитарните науки във висшите училища в България - "Книгоиздаване" (СУ), "Книгоиздаване" (ВТУ), "Книгознание и книгоразпространение" (УниБИТ), "Издателски бизнес и електронни ресурси" (УниБИТ), "История на книгата и четенето" (СУ), "Дизайн на книгата и текста" (НБУ), "Изкуство на книгата" (НХА), "Книга и печатна графика" (НХА), "Преса и медии" (СУ), "Продуцентство в креативните индустрии" (СУ), "Литература, кино и визуална култура" (СУ), "Кино и литература" (ПУ), "Литература, книгоиздаване, медии" (НБУ), "Екранни изследвания и журналистика" (НАТФИЗ), "Мениджмънт в екранните изкуства" (НАТФИЗ), "Филмово и телевизионно изкуство" (НАТФИЗ), "Кино и телевизия" (НБУ), "Анимационно кино" (НБУ), "Философията на киното" (НБУ), "Филмова и телевизионна режисура" (НАТФИЗ), "Библиотечно-информационни науки" (СУ), "Библиотечно-информационни науки и културна политика" (СУ), "Библиотечно-информационни дейности" (ВТУ), "Библиотечно-информационни дейности" (ШУ), "Библиотечно-информационни комуникации" (УниБИТ), "Библиотекознание и библиография" (УниБИТ), "Библиотечен мениджмънт" (УниБИТ), "Печатни комуникации" (УниБИТ) и др.

На второ място - творците и мениджърите в издателската индустрия, продуцентите в творческите и контент индустриите, специалистите в областта на образователните политики, издателските политики, публичните комуникации, информационните сектори, книгознанието, медиазнанието, библиотекознанието, музеезнанието, архивознанието, документалистиката, журналистиката и др.

Но потребители на книгата, книжарницата, библиотеката са не само професионалистите, а всеки грамотен гражданин. С тази презумпция ще проследим филмите като антропологични образци и като техногенни и трансмедийни репрезентации на думата - написана или напечатана, видима или невидима, разчетена или не.

БЕЛЕЖКИ

1. На 11 септември 2013 г. се появи любителски списък и във филмовата база данни IMDb под заглавие "Книжарници / книги във филми или сериали" с включени 175 заглавия (Bookstore 2013). [обратно]

2. Един от най-подробните анотирани каталози с филми само с мотива за библиотеката и библиотекаря е свободно достъпен и популяризиран на уебсайта на ALA - Асоциацията на американските библиотеки (AL Direct). Съставен е от Джордж Еберхард и Дженифър Хендерсън и е публикуван от ALA Editions. В него са описани стотици филми (и някои телевизионни предавания), в които са отразени библиотеките и библиотекарите в периода от 1912 г. до 2013 г. (Eberhart, Henderson 2013). Пълен достъп до каталога има на сайта на издателството ALA Editions (Eberhart, Henderson 2017). [обратно]

3. Чл. 3.(2) Обект на авторското право са също: 3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали. [обратно]

4. Тук добавям и принципната трудност при съставяне на библиографско описание на филм, подчертана в най-новия международен стандарт "ISBD международен стандарт за библиографско описание": "A.4.2.3. Мултимедия и аудиовизуални ресурси. При много мултимедийни ресурси, звукозаписи, видеозаписи и движещи се изображения няма само един източник на информация за създаване на библиографско описание. Затова, когато се описва такъв ресурс, може да се наложи да се подбира от несъпоставими източници като съдържанието на самия ресурс (където данните може да са представени във визуална, слухова или смесена форма), прикрепен етикет, контейнер, обвивка или друг съпроводителен текстов материал, като например наръчник." (ISBD 2012: 23). [обратно]

5. Общите анотации най-често са въз основа на публикуваните в базата данни IMDb, а тематичните са или лично изработени, или по цитираните заглавия в списъка "Източници на филмографията". [обратно]

6. Виж например анотираното приложение в студията на проф. дфн Томислав Дяков от ФНПП на Софийския университет "Анимационният филм в контекста на диахронията митология-фолклор-литература". Съдържа списък на филми с анотациите им, озаглавен "Индекс на анимационните филми (с анотации на разпространителите)", без цитирани източници (Дяков 2012). [обратно]

7. Три стандарта за справка: БДС (СТ на СИВ) 2011:1979; БДС ISO 214:2004; БДС ISO 5122:2004. [обратно]

8. Виж например: Ценоразпис на услугите, извършвани от Столична библиотека (в сила от 08.07.2013 г.): Анотиране - включва анотация към библиографско описание и информационен източник: а) анотация към библиографско описание: към 1 бр. непериодичен първичен документ до 100 стр. = 0,30 лв., към 1 бр. заглавие от периодичен първичен документ = 0,20 лв.; б) анотация за информационен източник: непериодичен = 0,20 лв., периодичен = 0,30 лв. (Ценоразпис 2014). [обратно]

9. Виж например: Цени на услугите, предоставяни от Държавна агенция "Архиви" (приети с ПМС №246 от 10.10.2007 г., ДВ, бр. 84 от 19.10.2007 г.): Цена на анотация на 1 архивен документ = 3,00 лв. (Цени 2007); Цени на услугите, предоставяни от Държавна агенция "Архиви" (съгласно чл. 28, ал. 2, т. 2 от Закона за Националния архивен фонд, приети с ПМС №7 от 18.01.2012 г. ДВ, бр. 10 от 5.02.2010 г.; изм. ДВ, бр. 8 от 27.01.2012 г.): Цена за 1 анотация при изготвяне на справка с анотации на ниво архивна единица = 3,00 лв., цена за 1 анотация при изготвяне на справка с анотации на ниво документи = 5,00 лв. (Цени 2012). [обратно]

10. Виж например: Ценоразпис на информационните продукти и услуги на Националният център за информация и документация (НАЦИД), 2017 г., съгласно Правилника за устройството и дейността на НАЦИД (раздел I, чл. 2, ал. 3 и ал. 4): Изготвяне на аналитични информационни продукти: 1) Тематичен подбор (търсене и проучване по зададена тема) = 6,00 лв.; 2) Реферативен обзор (за 1 реферат в обзора от 5 стр.) = 25,00 лв.; 3) Аналитичен обзор (за 1 страница) = 30,00 лв.; 4) Фактографска справка - за 1 проучен информационен източник на български език = 6,00 лв., за 1 проучен информационен източник на чужд език = 8,00 лв. (Ценоразпис 2017) [обратно]

ЦИТИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ

БДС (СТ-СИВ) 2011:1979: БДС (СТ-СИВ) 2011:1979. Реферат и анотация. 6 с.

БДС ISO 214:2004: БДС ISO 214:2004. Документация. Реферати на публикации и документация. 11 с.

БДС ISO 5122:2004: БДС ISO 5122:2004. Документация. Страници с реферати в продължаващите издания. 9 с.

Беловицкая 2009: Беловицкая, Алиса. Книгознание: Общо книгознание: Учебник, София: За буквите - О писменехь, 2009, 344 с.

Волкова 2015: Волкова, Наталья В. "Прикладное книговедение": проблема понятийно-терминологического минимума для современных студентов. // Apriori: электронный научный журнал. Cерия Гуманитарные науки, 2015, № 1.

Гергова 2004а: Гергова, Ани. Издателска анотация. // Българска книга: Енциклопедия. Състав. Ани Гергова. София, 2004, с. 183-184.

Гергова 2004б: Гергова, Ани. Каталог. // Българска книга: Енциклопедия. Състав. Ани Гергова. София: Pensoft, 2004, с. 220.

Гергова 2004в: Гергова, Ани. Съставител. // Българска книга: Енциклопедия. София: Пенсофт, 2004, с. 420.

ГОСТ 7.9-1995: ГОСТ 7.9-1995 (ISO 214-76). Реферат и аннотация. Общие требования.

Гълъбова, Арсенова 2001: Гълъбова, Севдалина, Арсенова, Искра. Анотиране на документи. София: Софттрейд, [2001], 104 с.

Директива 2009/81/ЕО: Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г.

Директива 96/9/ЕО: Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 г. относно правната закрила на базите данни. София: УИ "Св. Климент Охридски": Юридически факултет: Информационно право: 13. Авторски права. 26.05.2007 // СУ "Св. Климент Охридски" <https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex:31996L0009> (10.07.2017).

Дяков 2012: Дяков, Томислав. Анимационният филм в контекста на диахронията митология-фолклор-литература. // Public Republic, 30.09.2012 <http://www.public-republic.com/magazine/2012/09/96417.php> (10.07.2017).

Жарков 2002: Жарков, И. A. Технология редакционно-издательского дела: Конспект лекций. Москва: Изд. МГУП, 2002.

Захарчук, Кузнецова 2011: Захарчук, Татьяна В., Кузнецова, Ирина П. Аналитико-синтетическая переработка информации: Учеб.-практ. пособие. Санкт-Петербург: Профессия, 2011, 104 с.

Зупарова, Зайцева 2008: Зупарова, Любовь Б., Зайцева, Татьяна А. Аналитико-синтетическая переработка информации. Москва: Фаир, 2008, 400 с.

Интелектуална 2014: Интелектуална, индустриална и търговска собственост. // Европейски парламент. Справочник за Европейския съюз. 2014. 6 с.

Интелектуална 2017: Интелектуална, индустриална и търговска собственост. // Европейски парламент, 2017 <http://www.europarl.europa.eu/ftu/pdf/bg/FTU_3.2.4.pdf> (10.07.2017).

Интернет 2005-2017: Интернет издания за киното в България. // Национален филмов център, 2005-2017 <https://bit.ly/2ZKbsVz> (10.07.2017).

Куфаев 2004: Куфаев, Михаил Н. Проблемы философии книги; Книга в процессе общения. Москва: На¬ука, 2004, 190 с.

Ладатко 2005: Ладатко, О. В. Прикладные научные исследования. // Ладатко, О. В. и др. Интеллектуальная собственность от А до Я: Справочник. Краснодар: КубГАУ, 2005, с. 47.

Национална 2011: Национална стратегия за развитие на научните изследвания 2020 (обн. ДВ, бр. 62 от 12 август 2011 г.). София, 2011, 89 с.

Осминин 2012: Осминин, Павел Г. Современные подходы к автоматическому реферированию и аннотированию. // Вестник Южно-Уральского государственного университета. Серия Лингвистика, 2012, № 25, с. 134-135.

Саракинов 2005: Саракинов, Георги. Авторско право и сродните му права в Република България. 4. прераб. и доп. издание. София: Сиби, 2005, 352 с.

Стайкова 2003: Стайкова, Цветана. Описване на документите и разкриване на съдържанието им. // Стайкова, Цветана. Специалната библиография в България: Съвременно състояние и перспективи за развитие. София: АИ "Проф. М. Дринов", 2003, 98 с.

Татаринов 1995: Татаринов, Ю. Б. Проблемы оценки результатов научной деятельности науки. // Социальная динамика науки. Москва: Наука, 1995, с. 71-105.

Цени 2007: Цени на услугите, предоставяни от Държавна агенция "Архиви". // Държавна агенция "Архиви", 2007 <http://www.archives.government.bg/images/1249910430.pdf> (10.07.2017).

Цени 2012: Цени на услугите, предоставяни от Държавна агенция "Архиви". // Държавна агенция "Архиви", 2012 <http://www.archives.government.bg/old/www.archives.government.bg/images/1329811883.pdf> (10.07.2017).

Ценоразпис 2014: Ценоразпис. // Столична библиотека, 2014 <http://www.libsofia.bg/page/bg-mobile/pomosch/cenorazpis.php> (10.07.2017).

Ценоразпис 2017: Ценоразпис на информационните продукти и услуги на Националният център за информация и документация. // Националният център за информация и документация, 2017 <http://nacid.bg/bg/att_files/norms/Cenorazpis_NACID_2017.pdf> (10.07.2017).

Шереметьева 2013: Шереметьева, Светлана О. Интерактивное реферирование, ориентированное на машинный перевод. // Вестник Южно-Уральского государственного университета. Серия Лингвистика, 2013, № 1, с. 89-92.

Шереметьева, Осминин 2013: Шереметьева, Светлана О., Осминин, Павел Г. База знаний для автоматического определения содержания реферата. // Вестник Южно-Уральского государственного университета. Серия Лингвистика, 2013, № 2, с. 77-81.

Шуманова 2004: Шуманова, Нина. Вторичен документ. // Българска книга: Енциклопедия. Състав. Ани Гергова. София, 2004, с. 121.

Янакиева 2004а: Янакиева, Татяна. Аналитико-синтетична обработка (АСО) на документалната информация. // Българска книга: Енциклопедия. Състав. Ани Гергова. София, 2004, с. 30.

Янакиева 2004б: Янакиева, Татяна. Анотация. // Българска книга: Енциклопедия. Състав. Ани Гергова. София, 2004, с. 32-33.

Янакиева 2004в: Янакиева, Татяна. Анотирана библиография. // Българска книга: Енциклопедия. Състав. Ани Гергова. София, 2004, с. 33.

Bookstore 2013: Bookstore / Book Films or Series (175 Titles). By L P. // IMDb. Created 11 Sep 2013. Last updated 23 Jan 2014 <http://www.imdb.com/list/ls056968613> (10.07.2017).

Eberhart, Henderson 2013: Eberhart, George M., Henderson, Jennifer. Libraries and librarians in film and TV. // The Whole Library Handbook 5: Current Data, Professional Advice, and Curiosa. Ed. by George M. Eberhart. Chicago, IL: ALA Editions, 2013, 78 p. (536 p.)

Eberhart, Henderson 2017: Eberhart, George M., Henderson, Jennifer. Libraries and librarians in film and TV. // American Library Association, 2017 <http://www.alaeditions.org/files/libfilmslinks.pdf> (10.07.2017).

ISBD 2012: ISBD международен стандарт за библиографско описание: Консолидирано издание. Прев. от англ. ез. Александра Дипчикова, София: Българска библиотечно-информационна асоциация, 2012, 268 с.

Loret 2009: Loret, E. and M. Palomar. A Gradual Combination of Features for Building Automatic Summarisation Systems Text. // Speech and Dialogue. Heidelberg, 2009, pp. 16-23.

Luhn 1958: Luhn, H. P. The Automatic Creation of Literature Abstracts. // IBM Journal of Research and Development, V. 2, 1958, № 2, pp. 159-165.

Mustafaraj, Hoof 2007: Mustafaraj, E., Hoof, D. V. Freisleben Mining diagnostic text reports by learning to annotate knowledge roles. // Natural language processing and text mining. Ed. A. Kao, S. Poteet. London, 2007, pp. 45-68.

Plaza 2008: Plaza, L. Concept-graph based Biomedical Automatic Summarization using Ontologies. // Proceedings of 3rd Textgraphs workshop on Graph-Based Algorithms in Natural Language Processing (Coling 2008). Manchester, 2008, pp. 53-56.

Santini 2006: Santini, M. Common criteria for genre classification: annotation and granularity. // 3-rd international workshop on text-based information retrieval (TIR-06). Riva del Garda, Italy: University of Trento, 2006, pp. 35-40.

Wong 2008: Wong, Kam-Fai. Extractive summarization using supervised and semi-supervised learning. // Proceedings of the 22nd International Conference on Computational Linguistics (Coling 2008). Manchester, 2008, pp. 985-992.

© Милена Цветкова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2018
Милена Цветкова. Книги и четене в аудиовизуална трансмедийност. Варна: LiterNet, 2018