БРЕМЕ ЛИ Е СТАРОСТТА?

web

Минават си годините, нали?
И нещо в кръста взе да чука.
И вече ни навсякъде боли.
Боли, а пък наоколо е скука.

Че младостта оставихме зад нас,
намират се и някои да спорят.
А пък така ни мъчи ишиас.
А бе въобще какво да ви говоря?

И може би тук трябва да се спрем,
че вече ни треперят май краката.
Не можем ние млади да умрем,
а пенсия да чука на вратата.

И утре пак ще станеме във шест,
ще искаме на работа да идем.
Но спира ни човешкият прогрес
и май ще трябва да си идем.

От днес снахата само ще е зла,
синът ще рони думи тежки,
че няма я заплатата добра,
която си им давал най-човешки.

И тръгваш ти към близкото кафе
с надеждата да срещнеш някой набор.
А там посрещат те добре -
все още те не знаят, че си дядо.

И може би след дългия живот
ще трябва ний да се оттеглим
на отреденото ни в кухнята легло,
където можем малко да полегнем.

По цели дни по пейките седим.
На слънчице припичаме се в двора.
Сърдечните атаки там търпим.
А бе въобще какво да ви говоря?

Прекарахме живота си така,
че просто ни сърбят ръцете
да прекопаем някоя леха,
но всички викат: “Оставете!”

И може би са прави за това,
че вече, вече ни е време.
И мислиме си ние: “Старостта -
нима наистина е бреме?”

1982 г. - 05.03.1984 г.
София

© Мариян Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2001, № 11 (24)