АНАЛИЗАТОРЪТ

Мариян Петров

web

“Sic transit Gloria mundy” ¹

След дълги години неуспешни опити най-сетне бе успял. Анализаторът бе готов. Можеше вече да го включи и да извърши първия анализ. Но не бързаше, наслаждавайки се на триумфа си. Гениалната му техническа мисъл все пак бе победила. Отпусна се на креслото пред пробляскващия с разноцветните си датчици огромен куб и запали цигара. Можеше да си го позволи. По този начин удължаваше удоволствието от предвкусването на това, което щеше да последва. Допуши цигарата и хвърли фаса в стоящия в ъгъла на лабораторията плювалник. Както обикновено не улучи, но този път това не го ядоса. С тържественост, подходяща за случая, натисна бутона върху дистанционното. В предната долна част на куба със скърцане се изтегли напред платформа, върху която спокойно можеше да стъпи човек. “Трябва да поработя върху смазването!” - помисли си, потръпвайки от скърцащия звук. Едновременно с появяването на платформата върху лицевия панел на куба се бе отворил и процеп, през който можеше да се провре дори човек. Е, с малко навеждане, разбира се. С внимателен жест постави приготвения от по-рано домат върху платформата, която - като че ли само това чакала - със същото скърцане се прибра в тялото на куба. Същевременно се затвори и процепът. Нещо изщрака в куба, чу се бръмчене и секунди след това от монтирания върху лявата страна на уреда високоговорител прозвуча равен машинен глас.

- Анализиран предмет - домат - съобщи безпристрастно гласът. - Химически състав в проценти: Н₂О...

Изобретателят се усмихна, заслушан в монотонния глас на машината.

- Физически качества: скорост на нарастване при една трета слънчево време в денонощие - един микрон на минус хилядна степен в секунда. При средно една втора и девет десети в период слънчево време в денонощие - един микрон на минус...

Изобретателят се намръщи. Нима анализаторът - както бе кръстил изобретението си - възнамеряваше да изреди всичките варианти на външните условия, способстващи растежа на зеленчука.

- Дай ми средните параметри! - изръмжа човекът.

Машината прекъсна започнатото изречение по средата. Чу се прещракване, подобно на изкашляне, и анализаторът продължи:

- Средни параметри на растеж: петстотин микрона на минус първа степен. Необходими условия: среднодневна температура - двадесет и един градуса, продължителност на огряване от слънцето...

Изобретателят притвори очи, игнорирайки гласа, излизащ от високоговорителя, и започна да си припомня с удовлетворение, примесено с тъга, всичките трудности, които трябваше да преодолее, за да стигне до този момент. Повечето етапи от трудния творчески път за създаването на анализатора бяха свързани със загуби. Загуба на щатното преподавателско място в Колумбийския университет; загуба на приятели, които може би не бяха истински приятели, щом не повярваха в способността му да конструира този апарат; загуба на общественото и научното доверие в него; загуба на скромното наследство, оставено от баща му - среден производител на енергия в Средния запад... Но най-много го болеше от загубата на Сара и децата. Още го пробождаше под лъжичката само при спомена за деня, в който тя му съобщи, че го напуска, и събра пред объркания му поглед багажа си, както и този на близнаците. Може би, ако си бе направил труда да я последва при родителите й в Далас и бе заложил на разговор тет-а-тет, тя щеше да се върне. Но, погълнат от поредния неуспех на изобретението си, той се задоволи само с няколко позвънявания по телефона, при които неизбежно попадаше на враждебно настроената си тъща, която така и не му позволи звуков достъп до Сара. Внезапно вниманието му бе привлечено от това, което говореше анализаторът.

- Историческа справка - съобщи машината. - Въпросният зеленчук е бил откъснат от корен, посаден на...

Машината даде точни географски координати. Но не това привлече вниманието на изобретателя. Той се заслуша в последващите данни, които се отнасяха до историята на семето на домата; историята на домата, от който бе взето семето; историята и на това семе и на домата, от който е взето и така чак до първия култивиран домат, че и след това - до неговите диворастящи предци.

- Интересно - промърмори замислено той.

Такава анализаторска програма не бе заложил в машината. Възможно ли бе тя сама да е пренастроила връзките между интегралните си схеми, за да може да извършва и исторически анализ. Изобретателят запали поредната цигара и излезе от лабораторията с намерението да се разходи из близкия градски парк, където да осмисли случилото се. На стълбището се сблъска с хазяина си, който изръмжа:

- Наема!

- Скоро, скоро... - обеща изобретателят и веднага забрави за срещата.

През следващата седмица изобретателят непрекъснато повтаряше опита, с каквото му попаднеше под ръка. Пробва с още няколко зеленчука; със случайно намерен камък; с парче от крака на счупената маса в ъгъла; с една хлебарка, имаща неблагоразумието сама да се покатери върху платформата на анализатора; с една мишка и едно бездомно куче. Машината неизменно разказваше историята на рода им - дори и на неодушевените предмети - след като свършеше с описването на химическия им състав и изброяването на физическите им качества. Разказът за историята на хлебарката - например - продължи цели два дена, докато стигне до първата хлебарка, появила се на земята много преди динозаврите. Единственият проблем бе в това, че анализаторът не връщаше опитните екземпляри. Веднъж разложени на молекули и атоми в недрата му - те си оставаха молекули и атоми, които след приключването на анализа им се разпръскваха в околното пространство.

През тази седмица изобретателят отслабна - не че имаше повече накъде, защото забрави дори да се храни - не че имаше кой знае какво. Накрая се реши. Всъщност - като всеки откривател - никога не се бе съмнявал, че ще изпробва откритието върху себе си. Седна пред компютъра, сложи си шлема и си направи енцефалограма. След това си направи кардиограма. Взе си кръвна проба и изстърга малко кожа. Постави дискетите във флопитата на анализатора, а кръвната проба и кожата върху платформата. Седна във фотьойла пред машината и зачака. Нещо затрака, забръмча в машината и настъпи тишина. Тъкмо реши, че нещо се е повредило, когато безстрастният машинен глас съобщи:

- Недостатъчна информация.

- Какво, по дяволите, искаш да ка...?

Не успя да довърши изречението. От процепа се показаха две механически ръце - сигурен бе, че не е монтирал такива приспособления - сграбчиха го и го повлякоха към машината.

- Стой! Спри! - извика ужасен, разбирайки какво ще се случи след секунди.

Механическите ръце бавно го приближаваха към отворилия се отново процеп в лицевия панел на анализатора.

- Спри ти казвам, глупава тенекийо! - изкрещя отново изобретателят, извивайки тялото си и блъскайки с ръце по хваналите го метални устройства. - Спри или ще те разглобя на съст...

Не успя да довърши. Машината го погълна. Чу се едно “кльоп” и анализаторът каза с доволен глас:

- Информацията попълнена. Започва анализ. Анализиран предмет - човек. Химически състав...

Из доклада на старши полицейски инспектор О`Райли:

“На 28. 08. 2013 година към осем и половина часа сутринта в управлението позвъни Смит Брайън, наемодател на таванско помещение на “Бек стрийт” № 32-36. Същият съобщи, че от пет дни никой от живеещите в сградата не е виждал наемателя му - Джек Хигинс, който му дължал наем за няколко месеца. Изпратеният на мястото патрул докладва, че вратата на помещението е заключена отвътре. Взех разрешение за обиск от дежурния прокурор и се присъединих към патрула. След като разбихме вратата, констатирахме следното: ключът бе пъхнат в ключалката от вътрешната страна, помещението бе оборудвано като лаборатория, в която освен обичайната мебелировка имаше компютър марка “Макинтош”, сериен № ХМ 23468, и някакъв странен железен куб с параметри: три на три на три метра. От наемателя нямаше и следа, макар че личните му вещи - включително и шофьорската му книжка - бяха налице. От високоговорителя на куба звучеше някаква странна приказка за рицари и рицарски турнири. Употребявам определението “странна”, защото действието в нея се развиваше наопаки. Разпитаните свидетели, както и проверката на хардуера и софтуера на компютъра, не успяха да хвърлят никаква светлина върху случая. Направената по-късно проверка изясни, че Джек Хигинс е роден на 08.09.1972 г. в Санта Фе, щата Мексико. На нашето запитване колегите от Санта Фе отговориха, че живи роднини в града им лицето Джек Хигинс няма. След завършването на висшето си образование същият е работил за кратко като преподавател в Колумбийския университет, откъдето е напуснал през 2001 година, за да се заеме с изобретателство на свободна практика!?! През 1993 година се оженва за Сара Кристоферсън, която през 1997 година ражда близнаци, а през 2001 година го напуска и се прибира при родителите си в Далас. На телефонното ни запитване Сара Кристоферсън отговори, че от 2001 година насам нито е виждала Джек Хигинс, нито го е чувала, нито е имала желание за това. Джек Хигинс не е съден и освен обичайните глоби за неправилно паркиране, наложени му в периода от 2003 година до 2007 година, когато е притежавал личен автомобил марка “Форд Таунус”, не е имал други контакти с представителите на официалните власти на щата. Недружелюбността на изчезналия към себеподобните му дава основание да се предположи липсата на приятелски отношения в нашия град. При разпита на съдържателя на близката бакалия и на вестникарчето бе установено, че лицето дължи пари и на тях. Споменатите компютър и железен куб бяха иззети като веществени доказателства, за което особено настояваше и наемодателят. Изглежда нямаше търпение да отдаде отново помещението под наем, с което да си възвърне част от загубите, инкасирани от взаимоотношенията му с Джек Хигинс.

Във връзка с гореизложеното предлагам:

1. Следствието да бъде приключено и делото по него да се заведе към архив като обикновен случай на избягал от кредиторите си длъжник.

2. Конфискуваният компютър, марка “Макинтош”, сериен № ХМ 23468, да бъде предоставен за ползване от местното полицейско управление.

3. Железният куб, който понастоящем се намира в хранилището на полицейското управление, където продължава да дрънка някаква история за праисторически хора - отново с обратна темпорална насоченост, с което отвлича вниманието на колегите от изпълнението на преките им служебни задължения, да бъде предаден за претопяване.

Старши полицейски инспектор: подпис,

не се чете.”

БЕЛЕЖКИ

1. Така минава световната слава (лат.) [обратно]

© Мариян Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.09.2001, № 9 (22)