ПЛЕТАЧКИТЕ НА ДАНТЕЛИ

Младен Енчев

web

Тази рецензия би могла да се казва и другояче, но понякога заглавията са нечакани деца на случайни връзки (асоциации), от които за нищо на света не искаме да се откажем. Нашето се роди от странното съприкосновение между пола на авторките, начина, по който е изработена тяхната книга, заглавието й и спонтанната представа за задължително съседство на класическия алманах с фигурата на жена с боне. После дойде споменът за Вермеер, по-скоро заблудата на спомена за Вермеер - за разлика от други негови картини "Плетачката на дантели" е гологлава.

Авторките на "Алманах за малки и големи" също нямат бонета. Имат по няколко самостоятелни изложби (едната) и по няколко самостоятелни книги (другата), в чиято естетика не е трудно да се намерят основанията за настоящото им литературно партньорство. Всъщност те вече са работили заедно, но паралелно - като писател и като художник - в една друга книга "Принцесата от плетения кош", нареждаща се сред малкото сполучливи продължения на импресионистичната ни споменна литература за детството, тръгваща от Дора Габе. В новото си съучастничество авторките ни предлагат разколебана конвенция за професионалния им профил. Художничката Мария Здравкова смело се разгръща в словесната част на творбата, а писателката Виолета Кънчева (не вярвайте в очакванията, които създава началото на изречението), без да споделя творческия акт на рисуването, предлага текстове, които, наред с другото, създават усещане за пластика и колорит. Макар и създадена от двама, книгата се отличава с единна структура, монолитен творчески замисъл, ясно фокусирана целенасоченост, поради което конкретните роли на авторките могат да бъдат цялостно реконструирани само от читатели, които ги познават. Тогава зад дръзката провокация, ироничната закачка, уморазтърсващата асоциация и нестандартната идея, зад виртуозната изобразителна стилизация ще застане фигурата на М. Здравкова, а мекият лиризъм, ненатрапчивата притчовост (вж. приказката за корабчето), лавиращият между ментално детското и метафоричното антропоморфен светоглед на повествованието ще насочи към В. Кънчева. Вън от любопитството около нейното създаване обаче книгата въздейства цялостно, като привлекателен авторски дует, в който различните гласове на изпълнителите се срещат, сливат и открояват, допълват и балансират, за да постигнат онова съчетание на различия, което ражда хармонията.

Всъщност дуетът се оказва изключително подходяща метафора за тази книга, доколкото двоичността е нейна иманентна черта, изписана още на корицата. Там е дублирана не само фигурата на автора, но и тази на вписания читател - заглавието споделя, че тя е "за малки и големи". Творбата не разочарова в реализирането на това заявление и наистина дава възможност на читателите си, независимо от своите години, да четат без компромиси с възрастовите си критерии за четене. Tекстът и изображенията удовлетворяват рецептивните предпочитания на "малките" с толерантността си към особеностите на ранната им логика, към предопитната им представа за света, към спонтанната им езикова практика и разбира се, към тоталната детска предразположеност към играта от нонсенсов тип. Колкото и странно да изглежда, същото това уподобяване на детското аргументира и интереса на възрастните, но вече не толкова заради самото него, а заради спецификата на неговата естетическа вторичност. "Големите" четат в тази книга не просто "детското", те четат естетизацията на "детското" (един колега видя в "Алманах"-а практики на дадаизма) и удоволствието от срещата с разпознатите му знаци не е само продукт на носталгия, но и на завладяващо интелектуално приключение.

Формулировката "за деца и възрастни" обаче може да се прочете не само като двоен - и за деца, и за възрастни - но и като общ адрес, като обозначение на големите и малките в тяхната взаимност. Това е една от най-същностните страни на тази книга, отстояваща разбирането за важността на връзката деца - родители в живота и на едните, и на другите, за съвместното общуване, включително общуване в играта, като основно условие за хармонията на тази връзка.

Всички знаем обаче, че детската литература невинаги се пише "за малки и големи", но винаги "за малки от големи", тоест, тя е двоична и изначално, по природа. Този факт обуславя и вторични раздвоявания, последица от различията в ценностите на този, който пише, и този, за когото се пише. Педагогиката, налагаща в детското съзнание ценностите на възрастните, и удоволствието, спонтанна цел на желаещия детски Аз, са поредният съвършен дует, записан в книгата на Мария Здравкова и Виолета Кънчева, дует, в който всеки от участниците се отнася с уважение към другия, не преследва доминация или дискредитация на партньора, а ползва качествата му, предлагайки собствените си качества, в името на въздействието от общото звучене. Макар в началото на ХХІ век педагогика и игра отдавна да са забравили първоначалния си антагонизъм, умението за тяхното функционално съчетаване далеч не е притежание на всеки, поради което наличието му не спира да впечатлява.

"Алманах"-ът е доказателство точно за това. Той сякаш е роден от първичната стихия на играта, предлага обиталище на много от познатите й форми, но рядко те присъстват в него с високомерното съзнание за своята самодостатъчност. Обикновено тяхната прагматика сдвоява забавата с познавателната полза, приучавайки децата към рафинираното удоволствие да мислиш. Интелектуалната игра е предпочитаната лудическа стратегия на това произведение, каламбурът - слонът на нейната морфология. Игрословиците, с които ни засипва книгата, са разнообразни и в типологията им влизат и класическите, основани на полисемията (часовникът е циферБлат за торта с 12 парчета), и тези, забавляващи с разминаването между прякото и преносно значение на фразеологизираните метафори (губя/намирам време), и ония, които разчитат на смислоразличителната функция на подвижното ударение (седмица/седмица, чувал/чувал).

Би било несправедливо обаче, ако приемем, че творбата разиграва образователната си информация на тема "време" само посредством обвързването й със забавното и смешното. В действителност тя постига това разиграване и чрез предразположеността си към едно от основните изисквания за адекватен ефект на играта - участието в нея. Детето в тази книга не е пасивен читател, а мотивиран участник в пълноценното й осъществяване. Интерактивността е част от нейната комуникативна стратегия. Малкият читател не само е въвлечен в активното логическо осмисляне на текста (например при прекрасно поднесената идея за относителността на времето във фрагмента за пясъчния часовник), но е ангажиран и с реалното изпълнение на определени задачи. Той може да бъде изкушен да продължи една зададена метафорична верига (Коминчето е ...къщният дух с лулица на покрива, любопитният нос на къщата, асансьор за коледни подаръци или...), да бъде мотивиран в търсене (асоциации с интернет?) на допълнителни източници на информация, може да бъде провокиран да завърши започната история, а в самият край на "Алманах"-а, почти като изходен тест, му е предложено да напише собствена история по зададена тема - за баницата, която се събуди торта (или обратното, или и 2-те). Последното предложение неслучайно е направено в рубриката Рецепта за небивалици: да не забравяме, че четем алманах, рецептата, както знаем, е негов традиционен структуриращ жанр.

Казаното за съзвучието между педагогика и игра важи и за другата централна двойка (дует) в книгата - слово и изображение. Нито едното от тях не е подчинено на другото - не става дума нито за илюстрация, нито за комикс. Думи и рисунки са въвлечени в елегантна игрова взаимозависимост, обслужваща комуникативните, но и, преди всичко, естетическите амбиции на творбата.

Графичната игрословица е едно от най-фотогеничните лица на тази взаимна зависимост. Формата не е непозната, нещо повече, популярна е още в практиката на детството, но в "Алманах за малки и големи" проявите й привличат не толкова заради тази популярност, колкото заради насладата от оригиналността на споделеното хрумване, заради приятната изненада от неочакваността на намерения асоцииращ аргумент, заради семплото изящество на нейното изпълнение. Графичната игрословица предполага, както знаем, заменяемост на слово и изображение. В книгата на М. Здравкова и В. Кънчева този процес протича не само в обичайната си посока - рисунка заменя дума. Тук заменяемостта се е превърнала във взаимозаменяемост, защото понякога думите заместват изображенията (снежинки вместо *), а понякога сами се превръщат в изображения (вж. рисунките на суровачката, на чадъра с дръжка от надписа Не ме забравяй, на котката и котенцата, стилизиращи 8 март и изписващи Честит празник, мамо).

Примерите с визуалните игри могат да продължат и с каламбурните ефекти на различната графика (Пие ли ЧАЙката?), и с въвличането на изображението в структурата на такъв класически игрови жанр като гатанката (Всяка година има шарена... черга), но дори и без тях "Алманах"-ът убедително защитава впечатлението за многообразието на игровите си форми и многофункционалността на тяхната употреба.

Онова, без което това впечатление, както и цялостното впечатление за книгата не би било пълно обаче, е начинът, по който тя е графично оформена. Той е далеч от традиционното хоризонтално и равно подреждане на текста. Нейните фрагменти са разположени нестандартно, недисциплинирано и на пръв поглед дори хаотично. Те могат да се четат по вертикала, кръгово, стъпаловидно, "антиподно" - по речника на Алиса, т.е. обърнати с главата надолу. Могат да се четат всякак, само не и бързо. "Алманах"-ът е книга, която разколебава стандарта на линеарното четене, за да забави четенето, да даде време на ума на читателите си да настигне погледа им някъде по траекторията на предложените му виражи.

"Алманах за малки и големи" е полиграфически своеобразна и поради факта, че всяка от страниците й е правена на ръка. Отпечатана върху разноцветна хартия, тя въздейства и като особена вещ на изкуството и дори само в това си качество вече е продуктивна по отношение на детството - защото е способна да възпита у читателите си естетически вкус. Това я прави нещо повече от книга, придава й статута на създавано с търпение (вж. прилагателното ста-а-а-ара на предпоследната страница) и любов ръкоделие (Hand machen) уникат.

Може би на изящна дантела.

© Младен Енчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.03.2017, № 3 (208)