ХАДЕС

Преди години Хадес ми изпрати
хабер, че вече ме очаква там.
В касетофона пуснах нещо за душата
и към ада се запътих сам.
По пътя всички дрехи остаряха
и се превърнаха на пух и прах -
като нудист се скитах по земята,
докато стигнах търсения бряг.
Преплувах Стикс, възседнал буре бира,
и в ада стигнах като гъз пиян.
Харон компоти си вареше на баира
и ми посочи надписа “Преплувай сам!”
Погалих Цербер по главата средна,
озъбих се на другите му две.
Потърсих сянка някъде да легна
и да подремна за минута-две.
И изведнъж видях аз сянка млада -
тя съблазнително полюшваше бедра.
Загледах я и нещо в миг ми стана,
ала от срам покрих го с лявата ръка.
Е тва е сянка - гръмнато пророних,
а тя към мене идваше сама.
Усмихна се невинно и чаровно
и нежно смъкна ми въпросната ръка.
Е, засега историята свършва.
Пак ще се видим в ада - а сега
ме чака тежък труд - красива сянка
ме бара някъде - физкулт-ура!

© Лъчезар Минев
=============================
© Мост (електронна версия), 1999, № 4-5
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2001, № 5 (18)