СЛЕНГ = ЖАРГОН?

Людмила Кирова

web

Целта на тази статия е да изясни терминологичното съдържание на понятията жаргон и сленг, които в българската езиковедска литература обикновено се разглеждат като синонимни названия. Разногласия относно същността на сленга съществуват и у чуждестранните лингвисти. Това се дължи, от една страна, на смесената му природа на социален и на стилистичен феномен; от друга страна, всеки учен прави изводите си обикновено въз основа на езиковата ситуация в собствената си страна. Различните реализации на явлението поставят акцента върху едни или други негови особености, а се изпуска цялостният поглед върху инвариантните му диференциални признаци.

Изследвайки полето на лексиката, свързана с компютърните технологии (КТ), ние стигнахме до необходимостта да идентифицираме такъв слой от компютърни лексикални варианти, който се употребява на равнището на разговорната реч от хора, въвлечени в някаква дейност с компютърна техника, но не участващи в компютърно базирани групи (КБГ)¹ и не познават като цяло техния езиков репертоар. Стана ясно, че в пресечното поле на професионалния език на информационните технологии и на частните социални жаргони, базирани на дейност с компютри - най-вече геймъри и чатъри, се оформя зона, в която попадат често употребяваните езикови единици и модели. По-нататък те се разпространяват сред компютърните потребители, а чрез медиите стигат и до неангажираните с компютърна дейност членове на езиковото общество. Убедихме се, че промените в лексиката се разпространяват кумулативно и дифузно, както предполага Хъдсън. (Хъдсън 1995: 213, 63-65) Анализът на емпиричните данни показа, че имаме работа със социален тип говор, нивелиращ най-контрастните особености на други микродиалекти на равнището на разговорната реч на определена територия в определен момент от развитието на обществото.

В речта на хора, които се самоидентифицират като членове на някакъв вид компютърно базирана група (КБГ) - професионална или основана на друг вид дейност с компютри, напр. геймъри, чатъри и пр., открихме множества от варианти, чрез които се реализира определена семантична дума. Тези варианти бяха оценени според контекста на дискурса, в който са срещнати. (За изброените по-долу операции подробно вж. у Кирова 2002) Най-подходящото обобщаване на съществуващите дискурси и подреждане в йерархия според стилистичния им статус се оказа групирането им по жанрове. Жанрът се явява видимият формат на реално установилите се практики в комуникативното поведение на КБГ. Когато даден вариант на езиков елемент зачести употребата си в определени комуникативни условия, то на нивото на езиковата система той започва да се фиксира като допустим предимно в тези комуникативни условия. Т.е. честотата на употреба на даден вариант на лексемата в речта влияе върху стилистичния и социалния статус, с които този вариант се позиционира в лексикалното поле на системата на езика и с които той се отличава от другите варианти в това поле.

Полето на професиолекта на КТ и на социалните диалекти на КБГ бе представено чрез модел, който скалира лексикалните варианти по степента на стилистична маркираност и по степента на разпространение. Като резултат се оформиха структурните области на полето, чрез които функционира езикът като система: три основни вида компютърни социални диалекти - професиолект, групови жаргони и сленг, и три основни стилистични равнища - термини (с номинативна функция и нулева стилистична маркираност), професионализми функционални варианти на термините² (т.е. с номинативна функция, осъществена чрез словообразувателни похвати, характерни за разговорната реч, която има специфични изисквания, но без търсене на експресивен ефект) и професионален жаргон (експресивна номинация).

Употребите на даден вариант в речта, посредством приписания им контекстово снет стилистичен и социален статус, бяха отчетени по честота. В системата на езика тези множества от честоти се явиха като пространствени области в общото поле на възможните варианти. Така бе построен рангов списък на вариантите, който отчита установените им позиции към настоящия момент. За този отрязък от време те се приемат за относително стабилни. Забележително е, че на границата да преминат в разговорния стил на книжовната реч, като подстандарт функционират варианти, които имат стаж в частен жаргон, но поради нараснала употреба социалната им ограниченост, та дори стилистичната им маркираност, избледнява - демо, инфо, комп, мейл, търсачка, хаквам, забива, увисва, отивам на сайт, дърпам информация и пр. Стана наложително да изследваме тази надсубкултурна реч, междинно звено между стандарта и диалектните подстандарти. Явно е, че става въпрос за неструктурна форма на езика с белези на социален диалект, близък до жаргона, но с по-широка основа. Тя се ражда в условия на междугрупови контакти и получава езиково оформление според обстоятелствата на общуването, което пренася социалните отношения между събеседниците в плоскостта на стилистическите измерения на езика. (За подобна транслация на речевите явления в езикови споменава Дитмар - вж. Домашнев 2001: 129) Този макросубкултурен речник индивидите са принудени да използват на равнището на разговорната реч, като подчертават такава своя социална характеристика и избират такъв регистър, които да ги приближават до другите участници в комуникацията и да съответстват на обстановката. В същото време те игнорират тези свои социални черти, които биха ги направили неразбираеми за останалите. Така дори и социално ограничени, но функционални за комуникацията варианти, "получават разрешение да работят" в разговорната реч, но маркирани стилистично като подстандарт.

Жаргон

Езиковедът Георги Армянов, най-сериозният изследовател на българския жаргон го определя като: "социален говор на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., чиято лексика и фразеология, възприета след формална или смислова промяна от книжовния език, териториалните диалекти или някои чужди езици, или създадена от самите носители, се отличава с ярка експресивност, дефективен граматичен строеж и свобода на употребата." (Армянов 1993: 4, и 1989: 21)

Изводът на Михаил Виденов (2000: 178) въз основа на определението на Г. Армянов е, че жаргонът е лексика, с която се преназовават (курсив на автора) предмети и явления от бита на затворените общности с експресивна цел, т.е. става въпрос за словесни средства за забава и развлечение, плод на един по-особен мироглед. В генерално обобщение Виденов представя жаргона като "нетрадиционна и неофициална речева изява, която нарушава традиционно приетия езиков ред и е изразител на експресивност". (2000: 177) Следователно признаците, които отличават жаргона като неструктурна форма на езика са, че е социален говор: а) на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., (ограничена група на корпоративен или професионален принцип); б) отличава се с ярка експресивност, свобода на употребата и дефективен граматичен строеж."(Армянов 1989: 21)

Появява се специфична функция в комуникацията - експресивна - изразяваща отношението на събеседниците в речевия акт, проявяваща се чрез езикова игра, въображение и желание за творчество. Според работното определение на Армянов жаргонизъм е "дума или по-рядко граматична особеност, характерна за определен корпоративен жаргон." Горните формулировки изнасят на преден план основното впечатление, което прави жаргона - той е странен, освободен, един конотиран език, който се отличава от нормата. Тази конотация е винаги стратифицираща - кой е от групата и кой извън нея, но не само това. Жаргонизацията е избор на регистър, на вид езикови средства, с които да блеснеш, да се отличиш с остроумие. Т.е. с жаргонизмите социалната група отделя определени, важни за нейните социални функции денотати, като не само ги означава, но също изразява отношението си към тях, като издава основните функции на вътрешногруповата комуникация. Фиксирани в груповия говор, стилистично маркираните преназовавания са и стратификационни маркери. Следователно признаците, които отличават жаргона като неструктурна форма на езика са преди всичко експресивната функция на номинацията, възникнала върху ограничена социална основа на корпоративен или професионален принцип.

Сленг

В книгата си "Увод в социолингвистиката" Виденов (2000: 338) преразглежда мнението на Ст. Стойков, че жаргонът е надредно понятие, което включва арго, сленгове и класови говори, коетодълго господства у нас и не е подлагано на преоценка. Неструктурните форми на съществуване на българския език, според Виденов (2000: 181), се представят от различните сленгове (жаргони, професиолекти, арго и т.н.). Следователно, социолектите са: професиолекти, арго, жаргони и класови говори. Сленг означава всеки специализиран говор и се използва като синоним на социолект. Термина жаргон Виденов предпочита за език, чиято основна характеристика е експресивната номинация на предмети и явления от бита на затворени речеви общности. (Виденов 2000: 178) Приема, че след уговорка и дефиниране, бихме могли да използваме един от двата по лично предпочитание.

Бихме добавили, че докато сленгът подчертава общността на социалната основа, жаргонът акцентира върху афективното и оценъчното отношение, включено в номинацията. Освен това жаргонът има интегративна функция, т.е. чрез общия начин на говорене да се постигне вътрешно обединяване на групата и едновременно с това да диференцира, да отличи групата от останалите членове на обществото. Сленгът напротив - цели конвергенция на говорите налични на обща територия в дадн момент от развитие на обществото. За разлика от аргото жаргонът не цели скритост на съобщенията, дори и тя да се появявя в редица случаи като страничен ефект от нетрадиционна, алтернативна номинация. От друга страна - точно игровото преназоваване се оказва цел на членовете на колектива и най-отличителна характеристика на жаргона сред другите социални говори.

Според Цв. Карастойчева (1988: 24-26) жаргон е неудобен термин, защото има различни тълкувания в националните лингвистични школи, което го натоварва с негативна оценъчност, която е недопустима за един термин. Затова тя приема термина сленг за по-удобен, когато става дума за говори от рода на младежките. Но от това, че съществуват сленгове с ярки жаргонни характеристики, не следва, че сленг и жаргон са идентични понятия.

Определението за сленг на Ахманова (1966: 419) се раздвоява. От една страна сленгъте даден като "разговорен вариант на професионална реч". От друга като "елементи на разговорния вариант на една или друга професионална или социална група, които прониквайки в литературния език или въобще в речта на хората, нямащи пряко отношение към дадена група лица, придобива в тези разновидности на езика особена емоционално-експресивна окраска (особена лингвостилистична функция)." Забелязваме, че авторката е отчела ролята на сленга като транслатор на социални варианти от жаргоните, професиолектите и аргото към най-ниското структурно равнище на езика, като социално и/или стилистично маркирана разговорна реч.

Домашнев(2001: 127-139) привеждасъществуващите в немската езиковедска литература мнения за сленга. Те се обединяват около две концепции:

1. Първата утвърждава, че има немски сленг, различен от специалните езици - Мозер го разбира като"жонглиране" с най-различни средства на езика, чийто ефект е построен на "неочакваността" на образа при сравнението; Порциг - като "думи и изказвания, характерни за определена социална среда"; Бурдин, излизайки от английския език, говори за general slang и special slang.
2. Втората приема, че "подобни речеви изказвания са част от всекидневния обиходно-разговорен език" т.е. небрежни форми на немската обиходно-разговорна реч - Баузингер, Паул.

И двете тълкувания го различават от просторечието и явленията на "контра-езика". Мненията се обединяват около наблюдението, че сленгът е най-близо до младежките езици (варианти на младежка реч в големите градове).

Отделните автори акцентират върху различни признаци на сленга: "разкрепостена, небрежна реч"; експресивност, образност, табуирана лексика - като резултат "игра с езика", "публична игра" според Порциг, която "има специфични черти, различни дори от езиковата игра (Spiel mitder sprahe), присъща и на обиходно-разговорната реч". Той смята, че сленгизмите "имат съвършено различна социална роля от специалните езици."

Някои приемат сленга като разговорен вариант на професионална реч, други - като по-общо значение от корпоративен говор, близко до съдържанието на понятието социолект. Виденов например обръща внимание на етимологията на сленга - от student’s, soldier’s, worker’s, т.е. ‘s language, което ще рече ‘език на общност‘, било студентската, войнишката, работническата. (2000: 168) Следователно значението се доближава до социален диалект и ние твърдим, че трябва да се разчита като език на макрогрупа, обединена на базата на ограничена социално-демографска характеристика. Забележителен тук е обемът на групата и принципът на приобщаване към нея.

Позициите, разпространени в англо-американската езиковедска литература са обобщени в статията Slang в The Enciclopedy of Language аnd Linguistics, 1994: 3960-3961. Акцентира се върху две тълкувания за същността на сленга:

1. Специална, ограничено прилагана реч на субгрупи или субкултури в обществото.
   Този аспект набляга върху маркерите на социалната позиция в разнообразието от системи, които сленгът предоставя.
2. Силно неформален, неконвенционален речник за по-обща употреба. Тук сленгът се разглежда като ниво на употреба на някаква лексика, която не е фиксирана в рамките на ограничена социална общност, а специфицира по-широк социален пояс.

Защо и как ограничената субгрупова реч става общ сленг?

Кръстосването на култури се е зародило още на древния пазар. През 19 век тази тенденция се засилва като част от живота на модерните градове. До днес смесването на речта на различни групие белег на модерното общество като цяло. Сленгът произхожда от организацията на различията, съществуващи в обществото. Както се посочва в The Enciclopedy of Language аnd Linguistics (1994: 3961): Сленгът "служи едновременно и да съхранява, и да променя социалните структури или силата на отношенията между социалните групи." "Сленгът е необходим и неизбежен културен продукт от плуралистичното, сложно, динамично и силно независимо модерно общество."Той маркира социални различия. Сленгът представлява "речник, който е станал използваем и разбираем със социална цел отвъд границите на субгрупата, от която произхождат лексикалните части на неговите специални значения".

Другото разбиране за сленга, като за съставка на разговорната реч, е по-широко и е по-разпространено в англоезичната литература. Това е смесването на териториалните диалекти с по-новите социални разновидности на разговорната реч, "които се асоцират с градовете, модерното общество и медиите". Смесването става в градовете. Събитията от динамичния живот на града също се описват обикновено с неговия жив език. Раздухани от медиите, новините се връщат, облечени в този език и установяват нормативни за отделни групи на улицата изрази сред широки среди. "Сленгът представлява градската част от разговорната реч иисторически е намерил много от своите основания и съответствия в социалното разнообразие на градската ситуация." (ELL 1994: 3961)

Според нас, в този смисъл, задачата на сленга е подобно на мелницада претрива "острите ръбове" на силно ограничената реч, постъпваща от различните социални обединения, които са в контакт, правейки я по-смилаема за всички членове на тази надредна общност. Сленгът улеснява разнообразието от различните интеракции в модерното общество, защото е по-широко разпознаваем от субгрупите.

Късният ХХ век възприема идеята, че това, което работи като сленг, е по-скоро ниво и регистър на речта, порадикачествата си - "неформалност, нетрадиционност, ефимерност, елипси, странност, метафори, забавни каламбури и подобни." (ELL 1994: 3961) Социално той е по-малко приемлив във формалния дискурс. Още по-малко приемливи са ограничените социални жаргони. Присъствието на различни говори на една територия или в траен контакт, диктува необходимостта от изглаждане на крайните различия, за да се осъществява естествен културен обмен. За практическите лексикографи сленгът е място, спирка по пътя и поле за утвърждаване на особените нови думи и изрази.

Maurer and High (1980) дават примери за възможните изходи по отношение статуса на сленговата единица:

• да влезе в употреба в стандартния език;
• да остане сленг с години или векове;
• да се върне към субкултурните си корени или да е "датиран" спрямо някакъв исторически период;
• да изчезне (валидно за голяма част от сленговите единици), но е възможно след години да възкръсне отново.

По-неутралните и неопровержими мнения застъпват, че сленгът е ниво на употреба. Те го разглеждат като проява на надсубкултурна реч, където се решава съдбата на речника, изтласкван от различните социални говори. По-широко употребяван, или поне по-широко разбиран от ограничената субгрупова реч, като регионалните и социалните диалекти, аргото или жаргона, сленгът се превръща в подстандарт на разговорната реч. При всички случаи, използван и сериозно, и за забавление, понижава или превключва вторично регистъра на дискурса. Като ниво на употреба сленгът е "приложен език, който очаква приемане или отхвърляне от стандартната употреба". (ELL 1994: 3961)

Фактът, че най-често младежките и войнишките жаргони се разглеждат като сленг, е доказателство, че той има по-широка социална основа от жаргона. Младежките говори (ученически, студентски) на практика са част от езиковия репертоар на огромната част от обществото, защото почти всеки през определен период от живота си е член на такава социална общност. Независимо дали иска или не, участникът в тези общности придобива пасивни или активни умения (според степента си на ангажираност с общността и желанието да се легитимира като неин член) по отношение на нейните речеви норми. Същото важи и за градския говор в определен град. Като негов жител индивидът опознава спецификата на една урбанизирана реч - хибрид от излъчванията на различни териториални и социални диалекти. Придвижването на лексика, а и на други особености от жаргоните към разговорния вариант на книжовния език, формира един междинен слой на по-голяма обобщеност, който все още не е неутрален по отношение нормата на разговорната реч, а има по-нестандартен изказ. Маркираността не е стилистична, а степенува по-ограничен или по-широк социален кръг на употреба на езиковата единица. Поради разширения социум обаче, експресивността, наследена от първоизточника - жаргон, арго, професиолект или друг социолект, с времето загубва яркостта си.

Нашето мнение е близко до това на Дитмар, който подчертава нееднородността и йерархичната структура на езиковите формации, образувани на социален принцип, вместо подобно на други немски социолингвисти, само да разпредели всичките в двете групи - на професионалните и на специалните диалекти. Той не се стреми да прокара твърди граници, да класифицира, а се спира на факта, че те "съвместно встъпват с местните диалекти" и отчита стилистичните измерения на вариантността. Този поглед е много по-близък до синтетичната същност на проявление на явленията от действителността. Тръгва се от социалните форми на речта, без да се разкъсва сложната им тъкан с деления, които имат предимно описателно-квалификационна стойност. Не приемаме обаче това, че Дитмар поставя сленга в една подгрупа с аргото. По признака затвореност на групата, която ги употребява, те се противопоставят. Освен това основната роля на аргото е да функционира като секретен език; интегративното предназначение също е ярко изразено, докато сленгът обединява хората на основата на няколко социално-демографски признака, общи за близки жаргони. По тази причина лицата, които го употребяват, могат много да се различават по останалите социални белези. Той не се противопоставя на жаргона по стилистична функция, а по големината на социалната основа. Фактът обаче, че сленговите единици стават допустими за речевите изяви на все повече хора, неминуемо води до изместването им малко по-нагоре по стилистичната скала.

И така сленгът представлява по-широк пояс, в който социалните говори, съществуващи в еднаква или близка среда (примерно на една територия), нивелират своите различия и създават условия за по-успешна комуникация помежду си, като членовете на по-голяма, надредна за тях общност. На практика сленгът съвместява и социалната и стилистичната характеристики. Той се отличава с динамична същност - непрестанно изтласква лексика от ограничените социални обединения към по-широки кръгове. Различните сленгове действат като подстъпи към разговорния речев стандарт, смесвайки се в подстандартно равнище.

И жаргонът и сленгът санебрежни форми на обиходно-разговорната реч и това е причина за тяхното смесване. Смятаме, че разликата помежду им е в степента на показателите на тези признаци и в акцента върху процесите на диференциация от стандарта или на конвергенция към него.

БЕЛЕЖКИ

1. С появата на направления в науката и производството, прилагащи компютри, за първи път възникват компютърно базирани групи (КБГ). КБГ е обединение от индивиди, чиято обща социална характеристика е извършване на дейност с компютър и редовно взаимодействие с други индивиди, извършващи същата дейност с компютър. Първоначално съществуват само професионални компютърно базирани групи. Постепенно в обществото освен тях се формират и групи, чийто фундаментален признак е определен вид дейност с компютър (геймъри, чатъри и пр.). Целта на практикуваната дейност в тези случаи е не професионална, а друг тип социална реализация, най-често забавление и социализация. Оформят се социални компютърно базирани групи (СКБГ).(Кирова 2002) [обратно]

2. Професионализмите се реализират в специфичните условия и според правилата на устния разговор, който се отличава с непринуденост, неподготвеност и персоналност, а също - езикова икономия, силна зависимост от ситуацията, както и от социокултурния опит на личността и на групата, с която тя се идентифицира, многоканалност на семиозиса и пр.) [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Армянов 1989: Армянов, Г. Жаргонът, безкойто (не) можем. С., 1989.

Армянов 1993: Армянов, Г. Речник на българския жаргон, С., 1993.

Ахманова 1966: Ахманова, О. С. Словарь лингвистических терминов, М., 1966.

Виденов 2000: Виденов, М. Увод в социолингвистиката, Делфи, С., 2000, 322 с.

Дитмар1997: Dittmar.Grundlagen der Soziolinguistik - Ein Arbeitsbuch mit Aufgaben. Tübingen, 1997.

Домашнев 2001: Домашнев, А. И. Проблемы класификации немских социолектов, Вопросы языкознания, 2001, 2, с. 127-139.

ЕLL 1994: Slang. In: The Enciclopedy of Language and Linguistics. Asher, R. E. (ed.-in-chief); J. M. Y. Simpson (coord. ed.), Vol.VII. Pergamon Press, Oxford, 1994.

Карастойчева 1988: Цв. Карастойчева. Българският младежки говор. ВТ., 1988.

Кирова 2002: Л. Кирова. Пространствен динамичен модел на професиолекта на компютърните технологии и на социолектите на компютърно базирани групи. Юбилейна международна научна конференция "Българският език - история, настояще, бъдеще", БАН, ИБЕ, София, 3.-7.10.2002. // Електронно списание LiterNet, 14.11.2001, № 11 (24) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/model.htm> (15.04.2007).

Маурер, Хай 1980: Maurer, D. W., High, E. C. New words - where do they come from and where do they go? AS 55: 184-194, 1980.

Хъдсън 1995: Хъдсън, Р. Д. Социолингвистика. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 1995, 312 с.; Hudson, R. A. Sociolinguistics. Cambridge University Press, 1980.

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.11.2001, № 11 (24)

Текстът е четен на Международна конференция, посветена на 90-та годишнина от рождението на проф. д-р Стойко Стойков "Съвременни форми на съществуване на българския език", Международно социолингвистическо дружество, София, 25.-27.10.2002.