ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ПРЕИЗКАЗНИТЕ ФОРМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК СПОРЕД УПОТРЕБАТА ИМ В РАЗЛИЧНИ ДИСТРИБУТИВНИ ПОЗИЦИИ

Людмила Кирова

web

Обект на описание в тази статия са два вида дистрибутивни позиции, в които се среща българският преизказен модус.

В процеса на преподаване на категорията, подготвяйки множество примери и материали за упражнения, установихме, че в множество случаи преизказните форми, когато се появяват в позиция след глагол за идеална дейност, всъщност предават значението на недоверчивия модус. Стигнахме до хипотеза, че това е редовно явление и се заехме да проверим това, както и да установим условията, при които то е налице.

КАТЕГОРИЯТА

Преизказността (ренаративът) е едно от значенията на българската морфологична категория евиденциалност, която има отношение към епистемичната модалност. Евиденциалността е модалност на знанието, при която изказването се оценява с оглед неговата обвързаност с източника на информацията и се определя степента на достоверност на тази информация според говорещия субект. Българският език притежава една от най-добре развитите евиденциални системи, различавайки четири значения (начини на изказване на действието) за оценка на достоверността в отношението действие-реалност.

Няма да разглеждаме различните позиции относно това отношение, които могат да бъдат обединени в три групи (вж. Ким, Алексова 2003). Тук се придържаме към направлението, което приема, че евиденциалността и епистемичната модалност са в отношение на инклузия, т.е. евиденциалните глаголни категории принадлежат към езиковите средства за изразяване на епистемичната модалност, или обратно - евиденциалността включва епистемични разширения, отнасящи се до достоверността на знанията на говорещия (напр. при Герджиков 1984, Палмър 1986, Фрайзингер 1985, Уилет 1988 и др.).

Георги Герджиков, чиито теоретични постановки следваме, разглежда езиковата евиденциалност като морфологична хиперкатегория в българския език, която се разбива на четири евиденциални субкатегории. При хиперкатегориите съответното отношение се изразява косвено, защото при част от членовете между крайните елементи се вмъкват елементи-посредници. Такъв посредник е равнището на подялба на пряка оценка/косвена оценка на отношението действие-реалност, което конструира първична матрица по един показател и което има корени в историческото развитие на цялата система. Съвременната двустепенна матрица на маркираност противопоставя членовете по два показателя: пряка/косвена оценка на говорещия относно информацията за действието и оценка на субекта в изказването като субективно/несубективно отношение към изказаното действие. В крайна сметка системата се превръща в хиперкатегорията Модус на изказване на действието - оценката на говорещия за оценката на субекта в изказването, чиито членове са максимално немаркираният удостоверителен модус (индикатив), единично маркираният преизказен модус (ренаратив), единично маркираният умозаключителен модус (конклузив) и двойно маркираният недоверчив модус (дубитатив) (вж. Таб. 1, също Герджиков 1984).

ПОЗИЦИИ

Позициите, в които се изследва значението на преизказните форми се групират в две основни групи, които сме нарекли: независими позиции и зависими позиции.

За независими са приети такива позиции, които се намират в Плана на действията в изказването (1.). Беше установено, че няма същностно различие в значението на преизказните форми независимо дали те се реализират в такива позиции в прости, сложни изречения или в последователност от единия или и двата типа изречения, стига контекстът да определя ясно плана на времето (1.2.). Различията са в това, че в свързан разказ честотата на поява на преизказните форми е значително по-висока и конкуренциите с другите начини на изказване са различни (1.3.).

В самостоятелни прости изречения (1.1.) ренаративите са нееднозначни като отнасяне към времевия план, а оттук и като значение. Според вариантите сме разгледали съответните значения в Плана на миналото и в Плана на неминалото. Същото е извършено и за изказванията с ясно отнасяне към времевия план (1.2.1. и 1.2.2.).

За зависими са приети такива позиции, които са в Плана на идеалната дейност (2.). Позициите от този тип са зависими поради самия факт, че в тях се явяват глаголи, обозначаващи предикати, които се отнасят към друг предикат, показващ, че става дума за реч, мисли или възприятия. Това означава, че в повечето случаи, това са позиции, които се намират след глаголи за идеална дейност (2.1.). Съществуват обаче и случаи, при които позициите от този тип не следват непосредствено такива глаголи, а в конструкцията на текста те са отделени в други изречения, дистантно разположени спрямо тях. Друга възможност е контекстът да разкрива импликация на глагол за идеална дейност, т.е. той е пресупозиция. По този начин Планът на идеалната дейност може да бъде откъснат изцяло и представен напълно самостоятелно - като разказ или като разсъждения на говорещия субект. В този смисъл независимите позиции са условно независими - всъщност те могат да бъдат разглеждани и като зависими от тип 2.2. и това обяснява общността в техните прояви.

Реализацията на начините на изказване в Плана на миналото и в Плана на неминалото се отразява върху формирането на частните значения на модусите, както посочва и Герджиков (1984: 220). Ето защо зависимите и независимите позиции са изследвани и в двата плана, като са изтъкнати особеностите, които определят в какво значение функционира съответната преизказна форма и тези форми, които в тази позиция влизат в конкуренция с нея. За идентифициране на плана и съответно на значението освен граматичната форма се вземат предвид показатели като семантиката на главния глагол (напр. перлокутивен глагол), на подчинения глагол (напр. фазов), конектора (напр. да) на комплемента и надредния предикат и др.

1. Независими позиции (в Плана на действията)

1.1. В самостоятелно изказване с двойствено отнасяне към времевия план

Хиперкатегорията ‘модус на изказване’ доминира над хиперкатегорията ‘време’ (Герджиков 1984: 189), поради което при маркираните модуси темпоралната парадигма се редуцира - една и съща форма изразява двойките времена, съответници като отношение, но ориентирани към сегашния и съответно, към миналия ориентационен момент. В резултат на това, както посочва Герджиков, времената стават пет: Сегашно изобщо, Бъдеще изобщо, Небъдещ перфект изобщо, Бъдещ перфект изобщо и Минало изобщо. В конклузив, ренаратив и дубитатив единствено формите на аориста (Минало изобщо) нямат съответник от Неминалия план. Ето защо неговата роля се оказва ключова при употребата на преизказните форми, особено в независими позиции.

Таб. 1. Парадигма на времената при модусите на изказване - с редукция при модусите, различни от удостоверителния

Един от основните проблеми е свързан с това да се определи дали изказването се отнася към плана на Миналото или на Неминало при липсата на достатъчно контекст. Това е видно при отделни изречения - най-често прости. Тъй като обикновено контекстът или ситуацията е ориентир, те се оказват един вид „идеалният случай”.

(1) Синът в битото семейство помагал на сводници.

Поради парадигматическата неутрализация на индиректните и директните времена, (1) може да съответства както на Синът в битото семейство помагаше на сводници, така и на Синът в битото семейство помага на сводници. Като резултат значението на преизказните форми в двата случая се различава.

• Отнесени към Неминалия план преизказните формиактуализират значение ‘недоверчивост’, тъй като се противопоставят на удостоверителните форми, които в този план функционират с частно значение ‘достоверност’, а не ‘свидетелственост’(помага). Говорещия излага факти, като не се наема да подчертае тяхната достоверност с удостоверителни форми. Извършва се синтагматическа неутрализация - на основата на общия родов признак ‘преизказност’ (косвена оценка на отношението действие - реалност) и неутралността на видовия признак ‘несубективна оценка на препредаваната (чуждата) информация’.

• Отнесени към Миналия план преизказните форми могат да актуализират значение ‘несвидетелственост’, когато се противопоставят на индикативни форми, които в този план имат частно значение ‘свидетелственост’ (помагаше).

• Възможен е и още един случай: Отнесени към Миналия план преизказните формимогат даактуализиратзначение ‘неубеденост’ на говорещия относно отношението действие-реалност, когато се противопоставят на умозаключителни форми, които представят информация от чужд източник като факт, убеждение, което говорещият приема(e помагал).

В съвременния български език много ясно се откроява противопоставянето на факти, за които говорещият приема (умозаключава), че са достоверни, и твърдения, за които той подчертава, че са от чужд източник и следователно биха могли да не съответстват напълно на действителността. Това с особена сила важи при самостойните изказвания - именно така често се съобщават факти.

(2) Христофор Колумб е открил Америка през 1492 г.

С преизказни форми това твърдение би могло да се появи в свързан разказ, където ще бъде последвано от поредица други действия на субекта или други субекти, свързани с разказа.

(3) Христофор Колумб открил Америка през 1492 г., докато търсел Индия. ... (виж. 1.3.1.).

Формално, граматически планът в изречение (2) е Неминал, независимо че събитието е минало. Чисто темпорално формите на Умозаключителния аорист могат да бъдат разглеждани като Удостоверителен перфект. Поради двойственото разчитане, което включва и удостоверителност, степента на достоверност на изказаното за тези събития „се усилва”. В следствие на това противопоставеният ренаратив се оказва твърде „слаб” по отношение на потвърдеността на изнесената информация. В същото време Аористът е базов в темпорално отношение, защото е време с директна ориентация и без корелат в системата. Базов е и за модуса, защото именно на основата на Перфекта в индикатив (с чиито форми съвпада) се развива цялата евиденциална категория. Обяснимо е тогава, че двойствеността на базовата форма на системата, повлиява върху значенията и употребите на конклузива изобщо, а оттук и на ренаратива.

Може да се каже, че в отделни изречения, които се отнасят за минали събития, се противопоставят варианти на предаване на информацията като факт, убеждение, независимо какъв е пътят, по който се стига до него - собствено заключение или твърдение от чужд източник, което сме приели за вярно (т.е. има умозаключение от наша страна), срещу твърдение от чужд източник, чиято достоверност не се гарантира. Значението ‘неубеденост’ идва от самата опозиция с частното значение на умозаключителните форми, т.е. на парадигматично равнище. Такава опозиция на варианти е възможна и в свързания разказ (вж. 1.3.).

1.2. В по-широк контекст, който ясно отнася изказването към темпорален план

Когато темпоралният план, за който се отнася изказването, е определен от контекста, посочените значения са ясно различими. При сложните изречения и в свързан разказ ориентири се явяват темпоралните и евиденциални значения на глаголите, думите-показатели за времето, значението на фразата и свързаните с нея пресупозиции и импликации, комбинаториката й в семантичен и формален план. Основно време за предаване на действия в миналото е Аористът, а неговата преизказна форма не означава никое друго време, така че такава поява също недвусмислено сигнализира плана на времето.

1.2.1. Изказване в Минал план - значение ‘несвидетелственост’

Това е основното значение на преизказването в плана на Миналото в независими позиции. Подчертаните с линия форми дават информация за плана на изказването и модуса на изказване на други събития в контекста, на чийто фон изпъква значението на употребените преизказни форми.

(4) Той говорил вече с нея за евентуални компенсации и тя е обяснила, че няма претенции за финансово обезщетение.

(5) Униформеният охранител е обвиняем за въвеждане в заблуждение на няколко лица, от които получавал суми от 2000 до 7000 лева срещу голословни обещания, че ще ги уреди на работа в системата на правосъдното министерство.

1.2.2. Изказване в Неминал план - значение ‘недоверчивост’

Това е основното значение на преизказването в плана на Неминалото в независими позиции. То става ясно при сравнение с евентуалните варианти, които биха подчертали недоверието или обратно - биха го елиминирали. Практиката в поднасянето на информацията в медиите много добре разграничава тези значения. „Журналистите прибягват към един и същи трик - използват разнопосочни езикови маркери и, в зависимост от интерпретацията, която искат да наложат на подетите думи, надделяват или онези, представящи казаното като факт, или онези, поставящи го под съмнение” (Метева-Русева 2009).

Всички адвокатски услуги извън защитата на клиенти в съдебно или досъдебно производство щели да поскъпнат от догодина, тъй като вече щели да се облагат с ДДС.

В Миналия план в независими позиции преизказна форма може да изрази това значение само заедно с допълнителни маркери на недоверие.

В Миналия план в зависими позиции преизказна форма в Аорист може да изрази това значение само заедно с допълнителни маркери на недоверие (2.3.).

1.3. В свързан разказ

1.3.1. Изказване в Минал план - значение ‘несвидетелственост’ и акцент върху развитието на действието в разказ

В свързания разказ преизказните форми акцентират върху самите действия, както е в пример (3), а не върху умозаключения за тях (фактите) - (2). При сравнение на същия разказ, предаден от гледна точка на участник/наблюдател, се вижда, че в такава роля ренаративът се наема да изрази най-развитата в темпорално отношение система, тази на индикатива, като същевременно маркира ‘несвидетелственост’. Макар да се конкурира с т.нар. Сегашно историческо време и координираните с него времена за предходност и следходност, които също запазват акцента върху развитието на действието в разказа, преизказните форми допълнително трансформират позицията на разказвача в несвидетелска. Трябва да се отбележи и това, че Сегашно историческо не винаги е подходящо - напр. при разказ за съвременни събития може да се остане с впечатление, че някои от действията продължават да текат и в момента на говорене (вж. (8) поваля вм. повалил).

Водеща роля тук има Аористът, който е гръбнакът на разказа и недвусмислено определя плана на изказването като Минал. По този начин той задава и частното значение ‘несвидетелственост’ на всички координирани с него преизказни времена.

(6) Тук дядо ми Димитър Шопов прекарал повече от 3 години като пленник. Противно на очакванията ми, беше останал с отлични впечатления от англичаните. Те се отнасяли с голямо уважение към българите, които си го били спечелили с поведението си на бойното поле.

1.3.2. Изказване в Минал план - значение ‘неубеденост на говорещия относно отношението действие-реалност’ и акцент върху развитието на действието в разказ

Когато разказът се води с преизказни форми, често въвеждащото изречение е в умозаключителен модус, за да уведоми за факта, предмет на разказа, като зададе перспективата, че разказвачът предава умозаключения за събития, за които данните са до голяма степен потвърдени или говорещото лице ги смята за такива (‘непреизказност’, ‘субективна оценка’). Това значение на умозаключителния модус е „предаване на факти от чужд източник като собствено убеждение, твърдение и обобщение”, като най-често става въпрос за общо- или широкоизвестни твърдения. Противопоставено, общото значение (‘преизказност’, ‘несубективна оценка’) на ренаратива получава реализация в частно значение ‘неубеденост’ на говорещия. Това, което съобщава с тях, според него е само (широкоразпространено) твърдение, но не категоричен факт. Подобни позиции са възможни и вътре в разказа и подчертават потвърденост/ непотвърденост на информацията. Характерно е, че обикновено става въпрос за по-отдалечени в миналото събития.

(7) В началото на ХХ век, при липса на пътища и железопътен транспорт, камилите са били/били основно превозно средство в Кърджалийско. От Беломорието и неговите пристанища първите кервани потеглят към Източните Родопи между 1905-1907 година. Стари кърджалийци разправят по спомени и разкази как двугърбите са били използвани/ били използвани за пренасяне на товари (...)

Следващият пример демонстрира как в рамките на едно сложно изречение могат да се проявят различни значения на преизказната форма. И в двата случая обаче акцентът е върху разказ за събитията, а не върху представянето на факти за тях.

(8) След пороя в понеделник, който повалил много дървета и клони в “Приморски“, кметската администрация се заела да умува как поне временно да се закърпи положението.

Повалил поставя говорещия в несвидетелска позиция, а поради семантиката на глаголитe умува и закърпи, които се явяват допълни маркери на съмнение и недоверие,значението ‘неубеденост’ градира към ‘недоверчивост’ (позиция от тип 2.3.).

Най-общото значение на конклузива e да излага факти, до които се е стигнало чрез умозаключения за действието, основани върху анализ на обективни доказателства от страна на ментален субект. То е типично за отделни изречения и самостоятелни изказвания. В разказа освен коментираното по-горе частно значение на умозаключителния модус - да се приемат твърдения от чужд източник като потвърдени факти, се използва и друга разновидност на общото значение на конклузива - да изпълнява функцията на хипотеза. Когато чрез собствени умозаключения се възпроизвеждат поредица от действия, за които има някакви съображения или доказателства, че вероятно са се случили, говорим за „детективски” разказ (Кирова 2010). Той винаги е в Миналия план, защото се основава на следите в настоящето, оставени от предполаганите действия.

(9) Ето тук са спрели. Явно са се били изморили и е трябвало да си починат. Щели са да останат по-дълго - виж огнището е изградено старателно, но изглежда нещо ги е уплашило. Огънят е загасен набързо, значи са тръгнали изведнъж. Не са вървели, а са тичали - следите са дълбоки - и са се отправили на запад.

В този случай е явно как разказът с конклузив и с ренаратив се противопоставят като представяне на констатации (факти или хипотези) срещу история за случилото се, за която имаме информация, получена от чужд източник и неподкрепена от други факти.

Нашето изследване показва, че в независимите позиции нарастващата употреба на конклузива оказва влияние върху открояването на едно или друго частно значение на ренаратива.

2. Зависими позиции - в Плана на идеалната дейност (реч, мисли или възприятия)

2.1. Позиция след експлицитни глаголи за идеална дейност

Съществуват редица позиции, в които опозиции се подлагат на синтагматическа неутрализация - напр. директните времена се явяват в значение на индиректните, като действителното темпорално отношение става ясно с помощта на контекста (Герджиков 1984: 213-216). Позиция в Плана на идеалната дейност е позиция, в която редовно се извършва неутрализация на времената от Миналия план с тези от Неминалия, тъй като формата на глагола в главното изречение вече го е задала: Видях го, че идва вм. Видях го, че идваше. (Вторият вариант се среща много по-рядко - в разговорната или в художествената реч, където подчертава гледната точка от позицията на момента на говорене, т.е. изтъква актуалната перспектива на разказвача - и в този смисъл е стилистически маркиран.)

В такава позиция в изказването функционира индикатив в значение ‘достоверност’ (за събития от неминалото), конклузив в значение ‘убеденост’ (за минали събития) и ренаратив, който чрез синтагматическа неутрализация изразява значение ‘недоверчивост’ (независимо за кой момент във времето). Тъй като глаголът за идеална дейност маркира предаването на информация от чужд източник, маркирането на ‘несвидетелственост’ с преизказни формиби било тавтологично. Ето защо при употреба на преизказни форми в Плана на идеалната дейност значението, което изпъква, е оценка на недоверие от страна на говорещия. Това се наблюдава и в двата плана, но в Неминалия план недоверието е по-силно изразено, защото е типично. В Миналия план изразяването на ‘недоверие’ се конкурира с изразяването на ‘несвидетелственост’ и без маркери на недоверие и експлицитни глаголи за идеална дейност не се проявява.

(10) По същото време от екрана на Нова телевизия Бойко Борисов обвини Командира, че с поведението си помагал да спечели Първанов. Защото искал да досъсипе всичко, което има в държавата и да се саморазправи с десните партии.

Беше изследвана евентуална корелация между семантични признаци с евиденциален характер на главния предикат (подсилвана от конкретното му лексикалното значение и наличието на други думи, влияещи върху характера на евиденциалността) и значението, в което се появяват ренаративите (2.). В разказ Планът на идеалната дейност е подчинен на пресупозиция за реч, мисли или възприятия, която може да е имплицитна или да е маркирана от дистантен глагол. Това води до наслагване на граматическата форма и частното значение на този глагол за идеална дейност върху позициите вътре в самия план. Ето защо, когато самите глаголи за идеална дейност са в преизказен модус, формите на глаголите в целия план на изказването се разтоварват чрез неутрализация и функционират удостоверителните или умозаключителните, но вече в значение на чужда мисловна дейност. Ако се появи ренаратив, то той маркира недоверие.

(11) Жената разказа на Су Лин как сестрата на баба й, вече прехвърлила деветдесетте, се кълняла, че знаела всички в рода, обясни и че стига Су Лин да искала, можела да й уреди да се срещне със старицата.

Когато глаголите за идеална дейност са в конклузив, в изказването се явяват форми на индикатива или конклузива, затова тук този случай не се разглежда.

2.1.1. Изказване в Неминал план - значение ‘недоверчивост’

Съществуват изказвния, мисли и възприятия на менталния субект, които важат изобщо. Такива изказвания, предадени с индикатив, не могат да бъдат заменени със съответствията си в Минал план, за да предадат гледната точка на разказвача вместо тази на менталния субект. В позиции от този тип е важно да се използва форма, която да предава неминалостта в темпорално отношение и в същото време да изрази недоверчивото отношение на говорещия. Ето защо се оказва достатъчно да се използва Сегашно преизказно, което чрез неутрализация поема функцията на недоверчивия модус.

(12) Непрекъснато повтаряше, че я обичал и как щял да се ожени за нея, а после се разбра, че вече е женен.

Такава позиция става съвсем явна там, където има конектор да, т.е. където граматически времето на преизказната форма безусловно е Сегашно.

(13) Тя кимна, след което чиновничката й каза да дойдела отново малко по-късно.

Примери като горните показват, че независимо че изказването е вкарано от актуалния разказвач в рамката на Минали действия с идеален характер, от съществено значение е планът на действията от самото изказване. Когато оригиналното изказване съдържа глаголни времена от Неминалия план и говорещият вместо с индикативи при препредаването на изказването ги замени с ренаративи, той маркира несъгласие, неприемане на действията от изказването. По този начин говорещото лице поставя под съмнение адекватността на изказването спрямо действителността и се дистанцира от мнението на този, който го е направил. Преизказните форми изразяват значението на недоверчиви.

(14) Започнаха едни коментари, че мъжо имал много скъп парфюм, а той "ами тъщата ми го подари", и телефона и той - "ами тъщата ми го подари", и митничарят заключи, че и той иска такава тъща.

(15) Каза, че щял да остане с мен, докато се съвзема, и после ще ме остави, каза, че съм щяла да си намеря по-добър, но как?

2.1.2. Изказване в Минал план - значение ‘недостоверност’

След експлицитни глаголи за идеална дейност ренаративът и в Миналия план изразява оценка, различаваща се от достоверното излагане на събитията - за разлика от независимите позиции, където за това са нужни допълнителни маркери на недоверие. Причината е, че маркирането на информация от чужд източник се поема от глагола за идеална дейност и отбелязването на ‘несвидетелственост’ като значение на ренаратива тук е безпредметно. Теоретично оценката би могла да e ‘неубеденост’, тъй като опозицията тук е с умозаключителните форми в частното значение „убеденост”. На практика обаче тя е ‘недоверчивост’. В едни от случаите, това е поради дефективността на парадигмата на недоверчивия модус - не са възможни форми от рода на бил бил направил, вж. (16), т.е. той не притежава собствена форма за Сегашния и Миналия перфект и дистанциране от достоверността на изказването може да се изрази единствено с преизказните им форми.

(16) Отговори ни, че бил направил всичко възможно.

От друга страна, поради съвпадението в ренаратив на формите на бъдещите времена от Миналия план с тези от Неминалия, такива употреби винаги могат да бъдат интерпретирани в значението ‘недостоверност’, вж. (19). Когато пък е налице Аорист в преизказна форма в зависима позиция, той може да функционира в недоверчиво значение, но обикновено е подкрепен от контекстови маркери, вж. (17). Ако не са налице такива, става дума за позиции от рода 2.1.3., където говорещият акцентира върху действията, навлизайки в техния план, вж. (20).

(17) Обяснението на 47-годишния доктор пред медиите бе, че върнал уиски и затова съпругът на пациентката му помислил, че иска пари.

2.1.3. Изказване в Минал план - значение ‘несвидетелственост’ и акцент върху развитието на действието в разказ

Единствено Аористът не споделя преизказните си форми с никое друго време и еднозначно ориентира действието към Минал ориентационен момент. Той е и основното време за разказ. Ето защо, когато след глагол за идеална дейност се появи Преизказен аорист вместо Конклузивен аорист, се маркира значение ‘несвидетелственост’, като при това се акцентира върху самото действие, а не върху факта за него. Доказателство за това е, че такива случаи имаме, когато в изказването следват няколко действия едно след друго, т.е. вниманието е насочено върху разказа, развитието на действието.

(18) Бяха го предупредили, че един от кандидатите закъснял веднъж с три минути и изобщо не го допуснали до интервю.

За да предадат такова значение, другите преизказни времена трябва да бъдат изведени в Плана на действията, т.е. да бъдат в изречения, отделени от глагола за идеална дейност (позиция от типа 2.2.1. и 2.2.2.). Ако те останат вътре в плана на изказването, се проявява значението ‘недоверчивост’.

(19) Тя заяви, че щели да се опитат да ме назначат на половин щат, щом имам такъв хорариум. Но това не е възможно.

При Преизказен аорист оценката на недоверие изпъква, когато е подсилена от други елементи на контекста или ако акцентът не е върху разказа и значението ‘несвидетелственост’.

(20) По повод "жълтите клюки" за личния му живот Първанов ги окачестви като "гнусни", в семейството му гледали с усмивка на тях, а той щял по-късно да напише нарочна книга по тая тема, която да стане наръчник на журналиста.

2.2. Позиция в изказване с дистантно разположени или имплицитни глаголи за идеална дейност

2.2.1. Изказване в Минал план - значение ‘несвидетелственост’ и акцент върху развитието на действието в разказ

Макар глаголът за идеална дейност да е отделен в друго изречение, действието му се простира върху целия план, включващ реч, мисли или възприятия, отнасящи се към него, и слага отпечатък върху неговия евиденциален статус. Изказването е изведено в Плана на действията, като глаголите се променят в преизказни. Формите „наследяват” зададената перспектива на несвидетелски разказ за разлика от тези, които остават в Плана на изказването (т.е. след експлицитен глагол за идеална дейност) и са разтоварени от маркирането на това значение.

(21) Лили каза, че са избрали роклята. Щели да поръчват и покани, но свекърва й вече била свършила тази работа.

(22) Обвинили го за всичко. За войната, за сушата, за смъртта на поп Христо, за това, че се върнал жив от фронта, че е ял хляба им петнайсет години и добро от него не видели, чудеса чакали, нищо не получили, надеждата ни ограби ти, дяволско дете си, Амине, в църквата ни живееш, под иконите спиш.

Възможно е предикатът за идеална дейност само да се подразбира. Това е случай от типа 1.3.1. при независимите позиции, които обаче само условно са независими, тъй като употребата на преизказен модус винаги предполага твърдение (изказване) от чужд източник, което се препредава и оценява. Ако напълно бъдат изведени в Плана на действията (като свързан разказ), зависимите позиции се превръщат в независими и се реализират със значение ‘несвидетелственост’.

(23) По думите на Коте той сканирал "Мона Лиза" преди 3 години в лабораторията на Лувъра като използвал инфрачервени и ултравиолетови датчици. Снимката била получена чрез прилагането на 13 цветни филтъра, а не с 3 или 4, които се използават в обикновените фотоапарати.

Във всички случаи акцентът, който се носи от свързаността на разказа, е върху развитието на действието. Това личи и от случаите на преизказване вътре в плана на идеалната дейност, вж. (22) и (24). Появата на ментална дейност, която не принадлежи на говорещото лице, се маркира с ‘несвидетелственост’, но този акцент се запазва. (Ако принадлежи на говорещия, преизказът би означавал оценка на недоверие от страна на говорещия за оценката на субекта в изказването). Характерно е, че в повечето случаи става дума за преизказ на Аорист и Инперфект за продължителни или повтарящи се действия, които водят основната линия на препредавания разказ.

(24) Хорм стигнал до заключението, че това било някакъв знак. От този момент нататък щял да обрече меча си на бог Готс. (...) Воинът прекарал в пещерата още пет дни и пет нощи, през които лекувал раните си и славел Готс. През цялото това време не позволил да загасне пламъкът, който озарявал олтара.

2.2.2. Изказване в Минал план - значение ‘неубеденост на говорещия относно отношението действие-реалност’

В други случаи зависимите позиции, изведени в Плана на действията, се реализират със значение:

В Неминалия план - ‘недоверчивост’, тъй като се противопоставят на индикатив (‘достоверност’);

В Миналия план - ‘неубеденост’ на говорещия относно отношението действие-реалност, тъй като се противопоставят на конклузив (‘убеденост’).

(25) Су Сей Пен си спомня, че майка ми е заминала/заминала да търси работа в столицата и повече не се е върнала. Но по-младата сестра на бабката - някоя си Кай Пай Пен, още живеела/живее в Сеул, даде ми адреса й.

И тук, ако напълно бъде изведена в Плана на действията, зависимата позиция се превръща в независима (напр. свързан разказ от типа 1.3.2., който се използва при предаването на далечни исторически събития). Това е разновидност на позиция 2.2.1./1.3.1. Акцентът е върху развитието на действието, но в опозиция със Сегашно историческо и конклузива преизказните форми подчертават непотвърдеността на твърденията чрез значението ‘неубеденост’ на говорещия относно отношението действие-реалност.

2.2.3. Изказване в Неминал план - значение ‘недоверчивост’

Типичният случай е, когато се разгръща поредица от разсъждения на говорещото лице, чрез които то изразява оценка, лично отношение към събития или твърдения. Всички примери, които открихме обаче, са от изказване, в което се появяват маркери на недоверие. Без наличието на подобни маркери отделното изречение с употреба на преизказни форми е двусмислено.

(26) Родината била истинска и неподправена, а патриотизмът естественото верую на всеки гражданин... (‘несвидетелственост’ или ‘недоверчивост’?) (а пък сега всичко било само секс и пари... Трябвало, значи, да сме се върнели към "корените") →‘недоверчивост’.

Контекстът разкрива към кой план се отнася твърдението с преизказни форми и дали говорещият съобщава чуждо твърдение (Минал план), или го оценява с недоверие (Неминал и Минал план). Ако говорещият приема това твърдение, в Неминалия план би трябвало да използва индикатив, а в Миналия - конклузив. При несъгласие и неприемане на твърдението, преизказните форми функционират като недоверчиви (в Миналия план заедно с маркери на недоверие - 2.3.).

(27) Седнах да го слушам. Видял всичко с очите си и още не можел да повярва. Знаел той, че така щяло да стане.

В горния пример - знаел той, че вм. знаел, че - словоредът и появата на местоимението фиксират значението на ренаративите като недоверчиво.

2.3. Позиция в изказване при наличие на маркери за недоверие - значение ‘недоверчивост’

Наличието на дубитатив или други маркери на несъгласие, противопоставяне и пр. съвсем категорично прехвърля недоверието върху преизказните форми независимо от времевия план.

В Миналия план в независими позиции типичното значение на Преизказния аорист е ‘несвидетелственост’. Поради това значението ‘недоверчивост’ задължително изисква допълнителни маркери за несъгласие, противопоставяне и пр., за да се прояви.

(28) Стигнал той, как пък не. Чакал бил, звънял сто пъти, даже до нас ходил...

Макар останалите преизказни форми да са в състояние да изразят значението на недоверие, често то е подчертано. В други случаи пък употребата на недоверчива форма в контекста е особено необходима, тъй като преизказната форма за 1 л. мн.ч. е еднаква с умозаключителната и предаваната оценка би могла да се изопачи. В примера по-долу Недоверчивият имперфект сме били крадели и изборът на думи като изкопаха и разиграваха циркове недвусмислено задава трактовката на цялото изказване.

(29) От една работа ме изхвърлиха преди години, заедно с цялата група, с която работехме - защото много сме били крадели. След това изкопаха земята, за да ни върнат обратно. Април месец пак разиграваха някакви циркове - да сме се върнели и всичко да било като едно време.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

1. Зависимост на преизказните форми от времевия план:

Изследването установи, че функционирането на преизказните форми в различни частни значения е най-силно обвързано с времевия план. И в зависими, и в независими позиции, когато планът е Неминал, те изразяват собствена оценка на говорещия за оценката на субекта в изказването, а не препредаване на информация. На практика настъпва синтагматическа неутрализация и те се явяват в значението на недоверчивите форми. Често самите глаголи за иделна дейност са имплицитни и представят поредица от разсъждения на ментален субект.

В Миналия план значението на преизказните форми варира между ‘недоверчивост’, ‘неубеденост’ и ‘несвидетелственост’, което зависи от позицията и налични/отсъстващи маркери на недоверие в контекста. ‘Недоверчивост’ се наблюдава в зависими позиции при налични глаголи за идеална дейност. Това значение само понякога се подсилва с допълнителни маркери за недоверие. Значение ‘неубеденост’ може да се появи както в независими позиции, така и в изведени в Плана на действиятазависими позиции. Когато отсъстват глаголи за идеална дейност, зависимите позиции се трансформират в независими и препредават изключително развитието на действие - ‘несвидетелственост’. Ето защо тогава изразяването на недоверие задължително изисква наличието на допълнителни маркери в контекста. Ако такива няма, конкуренцията с другите начини на изказване определя частното значение и на преден план изпъква или предаването на действия срещу факти, или ‘неубеденост’ срещу ‘убеденост’ в твърдението.

2. Зависимост на преизказните форми от значението на модуса, с който се конкурират в дадената позиция:

При конкуренция с индикативните форми в Неминалия план, които там означават оценка ‘достоверност’, преизказните форми изразяват оценка ‘недоверчивост’. В Миналия план те се противопоставят на частното значение ‘свидетелственост’ на индикатива и затова се реализират в значение ‘несвидетелственост’.

Разказът е всъщност една от най-честите употреби на ренаратива. При нея зависима позиция от типа 2.2.1. и 2.2.2. (с имплициран глагол за идеална дейност) се превръща в независима позиция от типа 1.3.1. и 1.3.2. (самостоятелен свързан разказ). Поради конкуренцията с конклузива в позиции 2.2.1./1.3.1. се противопоставят действия (разказ) срещу констатации (факти или хипотези), а в позиции 2.2.2./1.3.2. - потвърдени факти срещу непотвърдени изявления.

3. Зависимост на преизказните форми от редуцираната парадигма за време:

В независими позиции в разказ редуцираната парадигма не играе роля поради Преизказния аорист, който е еднозначно ориентиран към Миналия план. Основната цел е да се предаде развитието на действието в разказ. Значението на петте преизказни времена ‘несвидетелственост’ се противопоставя на значението ‘свидетелственост’, изразявано с пълната парадигма на деветте индикативни времена. Може да се появи значение ‘неубеденост’, ако същите събития биха могли да бъдат изложени с умозаключителни форми, които подчертават, че говорещият е убеден в тяхната достоверност.

В зависими позиции след експлицитни глаголи за идеална дейност поради редовната синтагматическа неутрализация на времената от Миналия план се наблюдава двойствено отнасяне към времевия план. Независимо от това значението винаги е оценка на говорещия ‘недоверчивост’.

Преизказният аорист играе ключова роля за разчитане на частното значение на останалите преизказни форми. Напр. в зависими и независими позиции в Миналия план по отношение на конклузива, означаващ ‘убеденост’, значението на преизказния аорист е ‘неубеденост’. Това значение се прехвърля и върху всички останали, координирани с него преизказни времена в изказването.

4. Зависимост на преизказните форми от маркери за недоверие:

Без допълнителни маркери, които да показват недоверие, като основно време за разказ в миналия план Преизказният аорист означава ‘несвидетелственост’. Другите времена от Миналия план са двузначни - в зависимост от позицията могат да изразяват както ‘несвидетелственост’, така и ‘недоверчивост’.

Може да се заключи, че преизказният аорист се отличава от другите ренаративи - поради факта, че не споделя формата си за ренаратив с никое друго време и че е гръбнакът на разказа в Минал план. Съвпадението на формата на умозаключителния аорист с тази на удостоверителния перфект също е предопределящо за развитието на цялата система от начини на изказване.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Герджиков 1984: Герджиков, Георги. Преизказването на глаголното действие в българския език. София: Наука и изкуство, 1984.

Кирова 2010: Кирова, Л. Практическо преподаване на българската модална категория „евиденциалност”. // Международна работна среща на преподавателите по български език като чужд „Преподаването на български език в славянски и неславянски контекст”, Масариков университет (под патронажа на посолството на Р България), Бърно, 5 март 2010 г.

Метева-Русева 2009: Метева-Русева, Елена. Чуждото слово - начин на употреба от българските вестници (Научна конференция „Състояние и развитие на медиите след промените от 1989 г. в страните от Централна и Източна Европа”, София, 5-7 декември 2008 г.). // Le Monde diplomatique, 01.06.2011 <http://bg.mondediplo.com/article426.html> (06.07.2011).

Ницолова 2008: Ницолова, Р. Проблематика на сложните изречения с комплементи в българския език. // Научен проект 164 - 2008 г. по НИС, СУ „Св. Кл. Охридски” <http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0350-185X/2008/0350-185X0864261N.pdf> (06.07.2011).

Kim and Aleksova 2003: Kim, So Yong, Aleksova, Kr. Mirativity in Korean and Bulgarian. // Bulgaria, Korea, Central and East Europe - Humanities and Social Sciance. (The Third International Academic Conference of KACEES). Sofia-Seul, 2003, pp. 87-103.

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2011, № 7 (140)