ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УНИВЕРСАЛНА ЕЗИКОВА КОМУНИКАЦИЯ

Людмила Кирова

web

Lyudmila Kirova

Chair of Bulgarian Language, Department of Language Teaching - IFS

At Sofia University "St. Kl. Ohridski"

1111 Sofia, 27 Kosta Loulchev St.

В съвременната епоха съществува неутолима потребност от взаимоопознаване и сътрудничество. А едно от най-сериозните препятствия за пълноценната глобална комуникация на основата на информационните технологии е езиковата бариера. В статията се набелязват от една страна пътищата, по които се осъществява сближаване между езиците - чрез подезиците на науката и технологиите и чрез социолектите на различните субкултури, носители на универсализираната масова култура. От друга страна - посочват се мерките, взети за разрешаване на проблема - и технически, и социални. Правят се изводи по повод уловената от нас тенденция към оформяне на универсален език и езици-регионални медиатори. Използването от всеки човек на повече езици, съобразени със социалните, професионалните и националните територии, в които той се движи, многократно повишават неговата комуникабилност и я правят независима от други външни фактори - технология, решаваща речеви и ортографически трудности, наличие на преводач и т.н. Тогава, изборът да превключи на определен език зависи единствено от комуникативната ситуация. Би- и полилингвизмът се сочат като най-естественото и тотално разрешение на проблема за уникалната езикова комуникация днес, при неимоверното увеличаване на преките и непреките езикови контакти.

Искаме или не, глобализацията е в ход. Процесите на преобразуване на информацията се индустриализират, но и се приближават все повече до естественото езиково общуване между хората. "Най-важните клонове на развитие на производството са свързани с процеси, имащи непосредствено отношение към езиковата комуникация: изобретяването на писмеността, книгопечатането, телеграфа, телефона, радиото, телевизията." (Мельников 1977:206-210) Самият фундамент на Информационното общество изцяло се базира на езикова комуникация, осъществявана с технически средства. Затова въпросът за глобалност на комуникацията, е въпрос за универсалност на езика й.

В съвременния свят не може да се разчита на чисто "филологическия канал" на превода, който се оказва изключително тесен и ограничен в подбора, за да е в състояние да доведе до потребителите огромния поток от информация. Ако искаш да си актуален, информиран глобално, трябва да си online, където езиковото посредничество на преводач е неприемливо или трудноосъществимо. Затова трансезиковите функции са иззети от самите ползватели и производители на информацията, като отговор на основна тяхна потребност. Като резултат социолектите на виртуалните общности представляват едно разширено поле за комуникация, базирано на два езика и две графични системи. Речта им е изпъстрена с думи, изрази и цели абзаци на английски език, както и с български текст, изписан на латиница. (Кирова 2000)

Съвременните виртуални и техносубкултури са ядрата, които все повече ще излъчват лексиката и структурите на английския език, универсализиран за комуникация в областта на информационните технологии. Добре е, все пак, това облъчване да остане преди всичко в сферата на подезиците на науката и професионалния жаргон, които ще продължават да толерират международната терминология. Именно чрез специализацията в различни подезици на науката, културата и технологиите, се създават огромни общи съвременни лексикални пластове и се сближават езиците. Човечеството, заливано от информация за непрекъснатите иновации, неизбежно ще попива и новите чужди названия. Те обаче, ще стават все по-прозрачни за едно общество на дву- и полиезични индивиди, което се стреми да следва вълната на глобализацията. Езиците и азбуките имат бъдеще, но локално.

Разрешението не е в универсална азбука и клавиатура (вж. Брайнов 2000:16-24), които биха могли да опростят контакта Човек - Машина, но не и да направят възможна всяка комуникация Човек - Човек, била тя компютърно опосредствана или пряка. Разрешението е в достъпа на всеки индивид до "универсален език".

В съвременното общество ролята на езика нараства успоредно с неговата функция да съхранява, предава и преобразува информация. Езикът е основен фактор за ускоряване темповете на развитие на техническия прогрес. И затова разрешаването на проблемите и противоречията, свързани с неговото оптимално функциониране като медиатор в глобалната комуникация, са базисни и неотложни. Не случайно 2001 година е обявена за Европейска година на езиците. Целта е да се намери баланса между тенденциите към универсализация (за взаимообмен и консолидация между групите, общностите, нациите) и специализация (за взаимообмен и консолидация вътре в групите, общностите, нациите). Индивидуализацията и плуралистичните механизми на постмодернизма дестабилизираха традиционните общности като семейство, род, класа, партия, църква, държава, като стопиха техния авторитет и значимост. Надеждата е, че интерактивните технологии позволяват Киберпространството да стане едно неформално публично място, в което да се преизградят разградените пространства и връзки, основани вече не на територията, а на сходството в интересите и на привличането. Като глобална универсална култура, Лиотар вижда една "атомизация на социалното в гъвкавите мрежи на езиковите игри", чиято целесъобразност е ефикасното - повече информация и нейни преобразувания, по-малко разход на енергия. (Лиотар 1996:59, 96) Но вярата, че са възможни култури и идентичности, които не са вкоренени в локалното, е наивна. Трябва да съществува формиране, осъзнаване и преживяване на собствената идентичност първо в локалното, в неговия език и културна традиция. Това е неизбежно. Само изначалното разнообразие може да балансира универсализиращата тенденция така, че тя да не се прояви като унифициране, а като мултикултурен плурализъм с глобален достъп.

Търсенето на нови решения за универсалност на комуникацията е насочено към усъвършенстване на техническите възможности на компютрите за елиминиране на проблема с многобразието на графичните системи чрез:

• системата UNICODE, която позволява включвнето на 65 000 символa в компютърната таблица за разпознаване - от йероглифната писменост, арабската, деванагари и много др.;
• комуникация чрез говор;
• визуална (видео) комуникация;
• разпознаване на ръкописен текст.

Независимо от техническите постижения, задължителна част от и за комуникацията на бъдещето е хората да станат многоезични.

Билингвизмът, като изход от проблема, се разгръща в световен мащаб. На последната среща на ръководителите на Интернет общество - "Инет 2000", проведена в Япония, председателят на секцията домакин сподели, че идеята английският да стане втори официален език за японците, набира все повече привърженици. Това става под напора на глобализираните културни и бизнес контакти и на практика отдавна се осъществява. Английският вече е международен език за комуникация. Той ще навлиза все повече в полето на другите езици - с добрите и лошите последици от това. Бих казала, че той ще играе ролята на универсалната писта, по която да текат и в която непрестанно да се вливат резултатите от постигнатото от народите, на основата на техните култури и традиции, но с оглед един глобален хоризонт от ценности и достижения. Черпенето от този поток би осигурявало достъпност до актуалните процеси и самооглеждане на всяка култура или индивид, как се поставя и движи в общото русло на историята.

Принципно мултикултурализмът отдава права и на малките езици и народи, но освен на английски, на практика шанс се дава предимно на други разпространени и развити езици - испански, немски, френски, руски - в ролята на регионални международни медиатори, съответно за Латинска Америка, Северна и Централна Европа, страните от Магреба, ОНД. Достъпът до информацията се предопределя от периметъра на езиците, които владееш - колко и кои. Това очертава човека на бъдещето като многоезичен. Той ще превключва езиците, взависимост от функциите, за които ги използва. Така, както сега избираме стиловия регистър, в който да строим речта си, така - целта, аудиторията, каналът и другите елементи на речевата ситуация ще предопределят избора ни на език за комуникация.

БИБЛИОГРАФИЯ

Брайнов 2000: Брайнов, М. Генеративна универсална азбука и клавиатура. // Списание на БАН, год. СХIII, 2000, кн. 1, 16-24, София.

Кирова 2000: Кирова, Л. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. // Проблеми на социолингвистиката. (под печат), София.

Лиотар 1996: Лиотар, Ж. Постмодерната ситуация. София: Изд. "Наука и изкуство".

Мельников 1977: Мельников, Г. П. Язык, лингвистика и научно-техническая революция. // Научно-техническая революция и функционирование языков мира. Ред. И. К. Белодед, Ю. Д. Дешериев. Москва: Изд. "Наука".

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.06.2001, № 6 (19)