Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВКУС КЪМ КРАСОТАТА
web | Сатири
Мълчи гората снежна -
не вият ветровете.
Една брезичка нежна
се гуши в снеговете.
Аз много я обичам,
но днеска спрях потресен -
на крехката брезичка
видях един обесен.
Тук дъбове и мури
протягаха върхари,
нетрепнали пред бури
и брадви на дървари.
А аз си мислех свъсен:
каква постъпка мила! -
Човекът си потърсил
най-нежното бесило.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2003
Константин Павлов. Сатири.
Варна: LiterNet, 2003
Други публикации:
Константин Павлов. Сатири. София, 1960.
|