СТАРОТО КУЧЕ

web | Сатири

Изгуби се предишната му сила. -
Страхливо гледа мътният му взор;
сега лежи, опашката подвило,
на сянка край високия стобор.

Сковала го е старческа умора
и службата не му е по сърце;
не скача с бяс, щом минат чужди хора,
а дрезгаво пролайва, за лице.

Все пак, за да не кажат, че е старо
и хляба незаслужено яде,
понякога се хвърля много храбро,
за да ухапе някое дете.