ЕДНО ПОГРЕБЕНИЕ

web | Сатири

Гледах го. -
Дори в смъртта си
беше с нервно и изострено лице,
сякаш се напрягаше да разбере
искрено ли плачеха познатите...

Аз самият гледах с подозрение
тяхното тържествено мълчание
и при всяко сдържано ридание
пламвах от несдържана омраза.

Този плач добре ми е познат.
Най-невинният му смисъл е такъв:
- Мъртвецо мил,
благодарим ти, че умря!
Смъртта разтърсва,
но пречиства духовете.
Омразата и суетата
се смъкват от душите като змийски кожи.
В такива мигове усещаме отново,
че добротата ни не е отровена.

Този плач добре ми е познат.

Мислех си:
да можеше сега да стане чудо -
мъртвецът да се вдигне изведнъж
и с весела усмивка да им каже:

- Приятели,
другари,
не тъжете!
Налейте в тази чаша!
Аз съм жив!

О, ако можеше да стане чудо!

Те щяха да наскачат с озлобление,
те щяха да го сграбчат с настървение:
- Измамнико!
Назад!
Легни в ковчега!
Нима си жив?
Отговори!
Кой ще плати сълзите и скръбта ни?

О, ако можеше да стане чудо!

Със собствените си ръце ще го разкъсат
и втори път ще го положат
на погребалното му ложе.

... Тогава пак
ще станат кротки и добри.
Сълзи отново всеки ще намери.
Но и смъртта
ще гледат вече с недоверие.