КРИЛАТИ ХОРА

web | Сатири

Цял живот превити над земята,
те изгаряха в един копнеж -
да открият някой необятен
златен или сребърен залеж.

И от страх, че гледат ли нагоре,
ще изгубят ценните следи,
те не знаеха, че над простора
нощем светят хиляди звезди.

Затова, когато към небето
първият от тях отправи взор,
той помисли, че блестят монети,
и извика премалял:

- Сребро!
И тогава стана чудо -
всички
вдигнаха като един чела
и на раменете рахитични
изведнъж израснаха крила.