Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОДАРЪК
web | Появяване
Ослепявайки,
зрението ми се изостря,
Василий. -
Аз съм фотоапарат,
който в мига на магнезия,
ослепява
от собствената си светлина,
Василий.
Снимката обаче е щракната -
тя е моето съхранено
(документирано)
външно и вътрешно,
зрение.
Ако ти си красив,
Василий,
защо така настървено търсиш
негатива на снимката,
о, Василий?
По-добре подгони ехото,
размножено
от пещерите на времето.
Аз съм твой.
Ето моето тяло,
разглобено на части.
Приподнасям ти:
нос, уши, крайници...
труп.
А очите ми -
два диаманта -
приеми
като две проклятия.
88 г.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2004
Константин Павлов. Появяване. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Константин Павлов. Появяване. София, 1989.
|