Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИСМО ДО СВЕТЛИН
web | Появяване
Времето,
моят единствен съюзник,
забавя своя ход.
Заглъхват стъпките му...
Изостава.
Предава се.
Скимти.
Но аз не се обръщам.
Сбогом!
Душата ми скърби
(донякъде),
но аз не се обръщам,
защото знам -
обърна ли се,
ще се вкаменя,
ще се превърна в знак,
в километричен камък.
Ще ме обвие плесента -
предсмъртната прегръдка
и целувка
на Времето,
което назовавах Мое.
Сбогом!
Аз продължавам.
Пясъкът скрипти...
Напред!
И пак напред!
Сега остава най-зловещото
и най-заслуженото наказание:
Величие!
Безвремие!
Самотност!
Пустота!
87 г.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2004
Константин Павлов. Появяване. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Константин Павлов. Появяване. София, 1989.
|