Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АГОНИО СЛАДКА...
web | Агонио
сладка
Първото ми умиране -
като преживяване -
беше изключително.
Повторенията изхабиха чувството.
Предвкусването на самата смърт обаче -
полъх, тембър, аромат, видение -
призвежда по-сладостни тръпки. -
Всеки път.
Сякаш любиш,
полубезплътно,
самия себе си.
("Обладаваш така,
както би обладал огледало."
К.
Павлов)
И се раждаш -
пак от себе си.
Едновременно -
син, баща и близнак
на самия себе си.
Как да го изразя -
странен двойник:
вече си ТАМ,
а още си ТУКА.
Ето този миг,
Този миг...
Другото е досада, ритуал. -
Свалям ти шапка, скучна бабичко;
да беше сменила поне чаршафите.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.09.2001
Константин Павлов. Агонио сладка.
Варна: LiterNet, 2001
Други публикации:
Константин Павлов. Агонио сладка. София, 1991.
|