ИНФОРМАЦИЯ ИЛИ ЖИВОТ

Костадин Димов

web

Малко провокиращо заглавие, напомнящо прословутата заплаха: "Парите или живота!" от ганстерските филми. Обаче, към края на статията, някои от Вас ще се съгласят, че е нормално да се каже "Живот без Информация? Не си заслужава!". Какво толкова съшествено се крие зад тази мъглява дума, за която няма даже свястно определение? Ако у вас възникне подобен въпрос, значи просто досега не сте се замисляли и следващите редове ще са ви полезни. Сега няколко особени въпроса:

• Каква е приликата между хладилника и библиотеката?
• Живее ли Ви се без разговори на кафе с приятели, мачовете на любимия отбор или предпочитания вестник?
• Кое отличава човека от животното?
• Кое бихте платили по-рано - храната или учебника на детето?

Всъщност разликата между човека и животното расте пропорционално на консумацията на информация. Допреди десетина века с информация са се занимавали единици от хиляди хора, а сега? Ще Ви изредя някои чисто информационни професии:

• артисти
• журналисти и писатели
• инженери и архитекти
• администратори
• икономисти и счетоводители
• учители и треньори
• лекари и аптекари
• музиканти и хореографи
• синоптици и учени
• шофьори и моряци
• политици и общественици
• юристи и много, много други

В крайна сметка човек приема материалната храна само чрез устата (въздух, храна и вода), а за Информацията има уши, очи, нос и кожа. Всички тези сетива по цял ден, непрекъснато възприемат информация и я подават на мозъка за обработка. Този процес се прекратява само по време на сън и то, за да си починат органите и да се подготвят за новия ден. Как се справя всеки организъм с този ежедневен товар? Обучението по материално хранене завършва през първите няколко месеца след раждането (както при животните), докато специализираното информационното обучение трае до 18 - 23 годишна възраст или една трета от съзнателния живот, а обновяването на навиците или трупането на информационни запаси (мъдрост) - до старини. Даже физическите способности в общия случай преминават своя апогей с десетки години по-рано от умствените. Сравнете кариерата на футболиста и писателя.

Сега нека да разгледаме по-подробно информационните процеси. От най-ранна възраст започва тренировката на сетивата и органите за общуване: говор, мимики и жестове. Един ефектен механизъм за ускорено възпитание от началния период е имитацията на по-възрастните. По този начин се овладяват цели поведенчески комплекси. По-късно децата попълват дупките в своето познание чрез вече активно и целенасочено задаване на въпроси от вида "какво", "защо" и т.н. Следва фазата на училището, където задълбочената информация се преподава от учители по специализирани предмети, за да се подобри концентрацията и задълбочеността на осмисляне и възприемане на знанията и уменията. През този период постепенно нараства и "апетита" за консумация на информация. В по-горните класове на образователната система обемът на общата информация става толкова голям, че е необходимо обособяването на стотици специалности, за да може да се възприемат нещата в детайли, което безспорно е необходимо за успешното им прилагане в последващите трудови и творчески процеси.

Сега да се върнем към въпросите в началото. За връзката между библиотеката и хладилника. Поради формирания у възрастните постоянен навик за "консумация" на информация, те чувстват нужда да се запасяват с нея и за "черни дни". Човек купува книга не само когато чувства глад за нея, но и когато усеща, че може би информацията в нея ще му потрябва някой ден. Киното и ресторанта са места за задоволяване на два различни вида глад. Напоследък пък телевизора се превръща във въздух и вода за една фамилия. За пример се опитайте да си представите какво ще прави вашето семейство вечер, ако телевизорът му е развален повече от няколко дни. Картината, която постепенно ще изплува, е близка до "природно бедствие". "Чак пък толкова!" - ще кажат някои от Вас. Наистина, тъй като човек даже има моменти на информационна преумора, "преяждане", за няколко дни ще му е по-добре без телевизор, радио или вестник. Една почивка сред тишината на природата е като мехлем за изнервения. Но всъщност информационният поток не спира или даже не намалява. Градския шум веднага се замества във вниманието ни от песента на птиците или ромона на реката. Товара на телевизионните говорители с удоволствие заменяме за откровен разговор с някой нуждаещ се от спокойствие човек. Бързите образи на градския транспорт лесно се заместват от широките и детайлни картини. Но всичко това е временно. Постепенно след няколко дни здраво Ви обхваща Носталгията. Всъщност този вид "пост" започва да тежи все повече. Дали малко шум, глъч, смях, няма да утоли тази "жажда"?

Разбира се, говорим за дни без обичайната информация, но това е само върха на айсберга от усещания, които организма ни приема и обработва постоянно. Помислете колко време ще издържите сам (след като сте се наспали добре) в напълно тъмна и звукоизолирана стая? Човек издържа без въздух до 2-5 минути, без вода - денонощия, без храна - няколко дни. А без информация? Не случайно, най-тежкото наказание след смъртната присъда е доживотният затвор. А всъщност от какво ли е лишен човек в затвора? От храна? Не!

От свободен избор на достъп до информация!

И в края, ако поне малко се замислите при отговора на въпроса "Живот ли е то без информация?", значи в тази статия е имала малко "калории"!

24.04.2001

© Костадин Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2001, № 10 (23)