* * *

КАТО СЪЛЗА си нежна и добра.
И като грях си огнено красива,
във лунна нощ и в утринна зора,
която ме събужда и приспива.

На пролетта усмивката си ти,
окъпана от слънчева надежда,
на лятото под ранните звезди
пътеката при тебе ме отвежда.

И в моя сън запява пак една
зовяща и красива, в свят чудесен,
запалена от нежна светлина,
написана за тебе песен,

която във душата ми кънти.
И буди нови пролетни мечти.