1.

На М.

Когато дойде оня сезон,
който прасенцата много мразят
/дали защото ги разфасоват
и всяка разфасовка е с различно име/,
ти откъсна моето учудване -
заговори кротко за смъртта и за
нейните седем чудеса...
После всеки мислено си избра
своята, и тъй бавно и тихо
се влюбвахме до третата бутилка.
Тъй бавно и тихо, че дори Мислителят
се прегърби още повече - без яд,
че сме го включили и него, милият,
и Утрото, в любовния квадрат.

2.

Беше древен пантеон
с колони дръзки в съответен стил,
с коридори, стаи вътре - като стар хотел
и пълен с хора,
                                          хора на потоци
преливащи от стая в стая и по
вътрешния двор в квадрат
нито с дрехи, нито без
нито слаби, ни дебели,
ни страхливи, нито смели,
нито черни, нито бели,
просто сиви,
                                 сиви хора.
Ако бе небето като от коприна
щях да се почувствам у дома,
ала просто нямаше небе.
Да бе, нямаше небе.