АЗ И ЕС

Иво Георгиев

web

Не знам за вас, но аз и моето семейство отдавна сме готови за Европейския съюз. Ето, оня ден... ама чакайте, първо да ви се представя - застрахователен агент Митрю Евромитрев, а това е жена ми - Прокопи и трите ни деца Прокопи. Чувам ахканията ви, как така..., защо - и тя и те - Прокопи. Че аз откъде да знам за жена ми - ще си питате нейните родители защо така са я кръстили, а за децата - тях ги кръстихме на майка им, естествено, защото сега така е в Европа. Там всяко семейство си избира едно име и всички поголовно се кръщават с него. Тенденцията дори е скоро в цяла Европа да останат не повече от 5-6 мъжки и толкова женски имена.

Та бях почнал да ви разправям - оня ден, средния Прокопчо - тоя дето е на 5 годинки, откраднал от джоба ми 10 лв. и в махленския магазин поискал европейски дъвки за тези пари. Това са от тези сините, които като правиш балончета с тях, на балончето се появяват 15-те звезди, като на европейското знаме. Новите технологии не закъсняват и при дъвките. Казвам ви - на пет годинки е, а вече като истинско европейче, проверило всички дъвки дали са в срок на годност.

Ами батко му - той отдавна познава всички страни от евро-зоната. В четвърти клас е, а вече знае, че седалището на Европол е в Хага, а химна на Европа го е разучил с четири негови приятелчета да го свирят на няколко гласа с уста. Преди седмица ги бяха поканили да открият с тяхното изпълнение международният семинар „Математиката и тютюнопушенето всред подрастващите, ползващи интернет на гладно”. Три пъти ги връщали на бис.

Най-малката Прокопи (забравих да ви кажа, че най-малкото е момиче, но името си е същото) е на годинка и половина, но и тя е вече с изградена европейска индивидуалност. Това особено се усеща, когато напълни памперса - някак така европейски го прави, а на аромат не отстъпва на западните деца. Ние с жена ми й купуваме само от онези памперси, дето имат щампована картата на Европейския съюз на дъното. Някой може да се намръщи - не е ли малко неудобно, детето да се облекчава върху обединена Европа, но ние твърдо сме убедени, че то от малко трябва да свиква да различава контурите на ЕС от тези на страните от ОПЕК, например. Истинският европеец се познава още по памперса. Даже на бебешки жаргон има такъв израз - „кажи ми какъв памперс носиш, да ти кажа какъв си”. А знаете ли, че първите думи, които проговори, бяха „де-де-ди-да”. Според един мой приятел, специалист по проговарянето, това значело „Долу евроскептицизма”. Бяхме много горди с Прокопи... с жена ми де.

След два дни в детската градина на оня - петгодишния, ще има детско еврошоу - „Кокиченца, родени след Маастрихт”. В него нашият Прокопчо ще е третото кокиченце в лехата, което ще рецитира стихчета, посветени на милия чичко Жозе Мануел Барозу и на „Протокола от Киото” за вредните емисии във въздуха.

Сега отивам да помогна на Прокопи, че тя готви европейска супа - с топено сирене „Президент” и много брюкселско зеле.

А при вас как върви готвенето за ЕС?

© Иво Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2006, № 12 (85)