ЕДНА ВЕЧЕР С КОТЕ

Юлия Желязкова

web

Тази пролет се случи студена, ветровита и дъждовна. Липсата на светлина така я беше потиснала, че се улавяше постоянно да гледа през прозореца, без да чува какво става в стаята. Очите й сами търсеха деня навън и чакаха той най-сетне да се събуди в слънчеви изригвания и птичи песни.

Още малко и ще се оправи времето, мислеше тя, няма накъде вече, средата на април е.

Помисли си и какво може да прави тази вечер. Освен да се влюби, разбира се.

Ще се прибере при мама и татко, ще се завърти в кухнята, защото майка й работи до късно през повечето дни, а баща й - май и на него това му се случва често.

Тази вечер можем нещо леко да хапнем. То пък като че ли преяждаме изобщо, помисли си с яд. И я доядя и за друго - излизаше й се. Днес е ден за излизане, а приятелката й си има гадже. Нищо, ще я почака. Предният път я чака три месеца, за да свърши романа й с някакъв колега, удавен в сълзи и носни кърпички. После пак двете си излизаха два пъти в седмицата - вторник и събота. Понякога по изключение и по-често, но тогава пък й “накъртваше” от водки, фъстъци, евтини пици и изобщо от всички евтини боклуци, които можеше да си позволи.

Тази вечер трябваше двете да излязат. Да се разпишат в онова снобско кафене. Кафето е два пъти по-скъпо, но пък дава рядката способност да се нагъчкаш с подобни скучаещи субекти от другия пол. Самата обстановка предразполага към разговори. Нали точно там предния път приятелката й, ха, предателка, се запозна с един, който говореше първо с нея, а онази го забърса изпод носа й.

Протегна се отегчено - даже не може и да се ядоса. До края на работното време остават 90 минути и тя лапна последните фъстъци. Ще й държат сито до вечеря.

Огледа стаята и вечните колежки с вечните семейни проблеми, вечно изслушвани търпеливо. Къде да избягаш!

Когато излезе, навън вече пръскаше. Прибра се по познатия път пеша, влезе в магазина до тях и си купи голям пакет семки. Вкъщи няма никой и по-добре. Хвърли чантата на пода и се засили към хладилника. Аха, ще има за вечеря от снощното ядене, а тя самата ще се усамоти в стаята си с пакета семки и нещо за четене. Качила е още някой килограм и може да мине тази вечер с две шепи слънчоглед.

Много добре знае, че няма да са две шепи, и че няма да мине само със семки, ами ще отараши хладилника точно преди лягане. И после защо дебелее, защо не слабее, защо изобщо се тъпче с такава самоубийствена страст. Тя си знае - от скука, от самота, а и това е най-лесният начин да се наказваш за много неща. Алкохолът не е нейната стихия и по-добре. Но и при лапането има пристрастяване.

Спомни си последната диета. За две седмици мъки успя да свали четири килограма. След още две, независимо от изчисляването на грамаж, калории и комбинации на храни, си върна “отнетото”.

Абе не беше точно така, мислеше си, просто нямам желание за нищо, та да се стремя с цялата си душа към перфектното тяло. И за кого - за някой глупак.

Беше излизала с един такъв. Перфектен отвсякъде - прическа, лице, фигура. Дали са толкова перфектни и лайната му, щеше да го пита, когато скъсаха, но беше достатъчно добре възпитана.

Тогава тя беше в най-добрата си форма - олекнала физически. Запознаха се на нечий рожден ден. Размениха по някоя и друга приказка и онзи я покани на среща. Не знаеше дали е влюбена, но се чувстваше по-добре от друг път.

Докато не разбра, че нещастникът държи на външния вид повече, отколкото на плънката.

На първата им среща говореше за спорт, правилното хранене, видове диети, маски за лице и подобни неща. В началото беше впечатлена, но не сметна цялата вечер да слуша неща, които и с приятелки рядко обсъждаше. Когато си поръча фъстъци към бирата, той буквално онемя. После се отприщи с нова сила.

Ти знаеш ли, че бирата спада към киселите напитки, а фъстъците съдържали не знам какви си мазнини, а комбинацията помежду им образувала еди каква си гадна отврат в стомаха, а оттам нататък ...

Всеки път, когато се опитваше да смени темата за вредни и полезни хранителни вещества, онзи по някакъв начин успяваше да извърти разговора пак в същата посока. А също така и към себе си. Начинът му на живот - чист и екологичен. Чиста и екологична душа. Философията му била такава - човек е това, което яде. Грижата за душата започва от тялото. Знаела ли тя колко вредно се отразяват мазнините на съзнанието. И други подобни глупости от сорта.

Беше съгласна с него донякъде, но не и с фанатизма му по този въпрос.

Тя се опита да говори за семейството си, интересите си, книгите, които обичаше, а той отвърна, че уважавал жени, които работят върху фигурата си, свежия тен и добрия външен вид изобщо. Затова и спрял вниманието си върху нея - изглеждала чудесно.

Тя беше приятно изненадана - такъв комплимент от такъв ерудит. Нали е и първа среща от толкова месеци, шест килограма по-малко, харесваше и косата си този ден - чувстваше се еуфорично.

В края на четвъртият месец с него си каза, че не може да издържа повече на такива високи критерии за съвършенство, а в същото време онзи да не се интересува какво иска тя, какво чувства, какво мисли за парфюмирания му високо поставен и стегнат задник и всички идеи за тревопасното плюскане, трици за конското му лице и здравословни клизми в края на седмицата! И в леглото беше такъв - постен.

Ето, че пак се ядоса, като се сети за него. Когато му каза, че повече не иска да се среща с него, той се изненада. Ама те така чудесно се разбирали за смисъла на “чистия” живот, такива сродни души били. А тя му отвърна, че не може да ги свързва само овес и билков чай. Че не й пука каква отрова си вкарва със сандвича с кашкавал, и че първата й работа като си тръгне, е да си купи двоен хамбургер с пържено кюфте и пържени картофи от МакДоналдс, а той ако иска, да дойде да гледа как ще вкара и порция пилешки хапки с пикантен сос. Пържени, разбира се!

Освен това опита да му обясни, че нея не я интересуват денонощно тези неща, че й се ходи на кино, гледат й се романтични филми, че й се излиза сред природата заради въздуха и небето, а не за да се зарежда с енергия и да си пречиства аурата и съзнанието. И би искала да отидат двамата на пица и да си говорят за какво ли не, но не и за неговите спаначени корени и тридневна програма за коремни мускули.

Ооо, възкликна той, но ти никога не си ми казвала.

А ти никога не ме изслушваш, постоянно ме прекъсваш, за да говориш ти и само ти. А аз имам голяма уста, за да я държа затворена. И накрая му каза, че е склонна към пълнеене, обича късното похапване и тайно от него яде месо.

Когато се разделиха, й беше чоглаво, но не се и опита да разбере защо. Майната му на всичко!

Продължи да ходи на работа, да яде и слабее, все така скучаеше след работа и рядко излизаше с приятелки.

Когато стигнеш 28-та си година, разбираш, че много неща вече не са така важни, както преди. И на преден план поставяш бъдещето си като стара мома, кисела самотница, която се върти като акула в стесняващи се кръгове около хладилника, а вечер кабелната телевизия ти излива в излишък страсти, любов и щастливи семейства.

Сети се и за онзи, с когото излизаше преди две години. Имаше малка фирма за ремонт на перални машини и хладилници. Явно добре се справяше, но не си падаше по него особено. Излизаха няколко пъти, като първо ходеха да вечерят, а после някъде да пият и замезват. Той беше симпатичен и позакръглен. А тя тогава имаше нужда от някого - никога не беше се чувствала по-сама.

Той обичаше да си угажда и не поръчваше какво да е. Вечерите бяха разточителни, траеха около три часа, а после по баровете поръчваше концентрат с ядки и торти.

С него можеше да се говори за всичко, беше забавен, но не й допадна така, както на нея й се искаше. Нямаше тръпка.

Освен това се запозна и с брат му. По-пухкав от него. И тогава разбра друго. Осъзна, че ако продължат да излизат, ще се наложи да поддържа неговото темпо на ядене и пиене. Ако пък се съберат, това означава да се върти около печката и хладилника, само и само за да приготвя и сервира огромно количество храна. И още, че той ще напълнее много с годините, ако продължи в този ритъм. Че най-застрашена е тя самата - видя се дебела, подпухнала, оригваща се на подправки, с мазна коса и лоша кожа.

Даа, мисли си тя, докато люпи любимите семки, има да се лутам още. Дали ще изгрее слънце на моята улица или както там се викаше?

Чу, че майка й се прибра и стана да я посрещне. Докато се въртеше покрай нея в кухнята, чу нещо, но докато разбере какво е, мина доста време.

Накрая разбра. На стълбищната площадка мяукаше някой нещастен, отчаян, премръзнал и страшно гладен. Постоя в антрето и се зачуди дали някой е изтървал котката си. Когато отвори вратата, пред нея се беше свило малко черно коте, с бяла ивица от долната част на муцунката, свършваща до задните му крака.

Козинката му още е бебешка, очите сивеят леко и тя се вбеси, че някой може да изрита домашния си любимец просто така.

Наведе се и гушна до себе си малкото животинче. Усети как трепери цялото, мекият пух и цялата любов, която беше готово да даде от себе си, докато мърка с всички сили.

Миличкото, галеше го тя, пишкало си не където трябва, после си направило и друга работа и изведнъж са решили, че не искат чак толкова много да имат котка. Искаш ли първо да хапнем, после да се изкъпем, да ти измислим име и да си легнем двамата на топло под одеялото? Аз няма да те изгоня, а ще те обичам. И нищо няма да искам от теб, а ти нищо няма да искаш от мен. Само ще се обичаме и ще се радваме вечер, когато се видим...

Искаш ли да те обичам?

© Юлия Желязкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.05.2002, № 5 (30)