ЕДНА НЕ ТОЛКОВА НЕВЕРОЯТНА ИСТОРИЯ

Юлия Желязкова

web

Посвещава се на Жоржи Амаду

Тя има невероятно самочувствие.

Гладува като вълчица във виелица, за да има невероятно стройна фигура.

Харчи почти всичките си пари за дрехи, за да изглежда невероятно по всяко време на деня.

Козметиката й е невероятно скъпа по същите причини.

Само че е невероятно самотна.

Тези, които общуват с нея, я смятат и за невероятно тъпа, щом води такъв живот и светът се върти около нея и парцалките й.

Но тя се има за невероятно невероятна и ако разбереше, че познатите й мислят така, щеше да реве като магаре и да не се показва пред очите им. Но познатите - почти всички - са й колеги и гледат да й спестят тези мисли, защото я съжаляват колко е зле горката с главата.

Нейният единствен проблем (според нея) е самотата и времето. Вече е на 33 години, а няма кандидат за хомота брачен. Глупаците са свършили, всички са забърсани и това усложнява търсенето. Мисли и за дете, и то не защото майчинският инстинкт се е пробудил в нея покрай колежки и съученички, срещнати по улиците с ревящи хлапета. Причината е, че се притеснява от възрастта си. Ако случайно роди дете към 40-те години, това означава, че няма да бъде млада майка. И приятелите на детето (дори и пола му й се губи) няма да го питат “Това сестра ти ли е?”.

Не е много красива, но има чар. Носи се по последна мода, променя прическа на всеки два месеца, плеска се с повече грим от допустимото и е загубила онази свежест на 20-те години. Вече изглежда и смешна, и неподходящо в повечето моменти.

Но вината не е само нейна.

Майката. Повечето я имат и почти всички се оплакват от нея. Но в нашия случай нейната майка е невероятна. И постоянно долива в главата на дъщеря си колко е красива (не умна), как не може да й се нагледа, и как ще си намери някой военен - висок, строен, с пари и т.н.

Разликата във възрастта им е 18 години. Докато маман беше избързала с бременността и сватбата, то на дъщеря си постави вето. Имала време достатъчно, за да избере възможно най-подходящия глупак. Не че наричаше баща й глупак. Човекът си беше свестен и нормален в сравнение с тях двете. Е, не и щастлив, но кой е идеален.

И избираха двете, и умуваха, и отхвърляха. Ако малката патка имаше приятели съученици или някой около нейната възраст, то те неизменно се водеха на оценяване от невероятната майка.

После, когато почна работа, невероятната млада жена се завъртя в службата, за да разучи кой би бил подходящ за НЕЯ.

Оплакваше се, че или били женени, или си имали сериозни приятелки.

Хвана се един, срещнат на един банкет. За първи път лапна по някого, без да е правила сметка или проучване. Не каза на майка си в началото. Но как можеш да скриеш нещо, ако живееш в един квартал с избраника и всички клюкарки и приятелки на майка й са й под ръка.

Луд скандал, сълзи, кризи и любимият бързо се изниза. Момчето разбра каква харпия е евентуалната бъдеща тъща и нямаше желание да се бори чак толкова много за каузата. Защото от опита на човечеството знаеше, че тези битки са до гроб. Тези вицове за тъщи да не би да са художествена измислица!

Да споменем и за кандидатите на маман. До един дърти, с малко повече пари и отвратителни на вид, думи и действия. Пръстите на един стояха 2 седмици на бедрото й. Ако не обичаше майка си, госпожицата би й рекнала, че ги избира тези дъртаци за себе си, а не за нея.

Баща й си гледаше работата и не им обръщаше внимание. Отказа се отдавна. Знаеше, че накрая дъщеря му ще си пати. Щом се води по акъла на... Даже и обидни имена не й прикачаше на ум. Съжаляваше само за детето.

За последен път се видя с “подходящ кандидат” преди 5 години. Като че ли и маман се умори. Кръгът на познати, колеги и случайно срещнати се стесни до размер капачка на бира. И нашата невероятна героиня тръгна към климакса уверено и успешно.

Продължава все така да обновява гардероб, освежава си главата редовно (не умствено, а естетически), въздиша след двойките по улицата и си отива вкъщи. От известно време няма такива банкети както преди (знаем защо) и горката красавица няма възможност да се среща с мъже на нейната възраст.

Беше се подлъгвала и за нощни приключения еднократни, но после й горчеше и болеше.

* * *

Срещна го!

Фанфари, венци и илюминации! Сърцето пърха! Страни аленеят! Мисли неспокойни!

Нов тоалет! И сребристите сандали (повод да си ги купи)!

Сблъска се случайно с него на улицата. Той се извини и после я загледа. Оказа се, били съученици, но той бил през две паралелки от нея.

Тя, разбира се, не го помни. Нали ореше с нос тавана.

Той я засипа със спомени от училище, а тя го гледаше възхитена и си мислеше - боже, как не мога да се сетя кой беше!

Сетиха се да седнат в едно кафене и да поговорят. Обсъждаха съученици - на кого какво му се е случило, кой се е развел или умрял.

Обърнаха темата и към самите себе си. Тя му каза, че работи към Общината, не е висока заплатата й, но си има някои преимущества и като цяло е доволна.

Той отвърна, че работи в една частна фирма (не й каза, че фирмата е негова, защото се е парил от домогвания женски след това) и горе-долу се оправя.

На темата семейство се оказа, че и той не е сключвал брак - нямал време, защото да работиш в частна фирма не е като от 8 до 5. Живее с майка си, помага й в домакинството и си се гледат двамата.

Уговориха се за среща след 2 дена по същото време пак там.

Нашата малка приятелка (боже, вече не я наричам патка или глупачка - взе да ми става симпатична) не можа да мигне цяла нощ. За стотен път сигурно прехвърляше разговора и не можеше да заспи от мисълта ”бе, кой беше тоя!”.

И тогава й светна - ще пита утре. Има телефони на някои приятелки (бивши де - то от пране, готвене и чистене кой се сеща за приятелките си от онези безгрижни години). И заспа успокоена.

Сутринта на работа, докато беше рано, звънна тук и там и изпадна в недоумение. Никоя не се сещаше кой е този. Загадка!

Цял ден мисли и нищо не измисли. Добре, че следобед й се обадиха с пълна информация, че щеше да прегрее главата под перчема рус.

Когато остави слушалката, гледа дълго в прясната мазилка. Вкъщи почти не яде, почти не слуша майка си и дори разговаря с баща си.

Пак не спа тази нощ. Въртя се дълго между лена на баба си и на сутринта стана с решението, че ще отиде на тази среща.

Каквото ще да става! Този път е решена на всичко, за да срещне топло сърце, да има с кого две приказки да размени (за мъж говорим). А този беше мил и я гледаше в очите нагримирани, както никой досега...

За първи път й мина умна мисъл в главата, но тя така и не разбра.

Та мисълта беше: Колко струват тези дрехи, обувки, грим и всички глупости покрай нас, ако нямаш сродна душа, при която да се прибереш, да сложиш глава на рамото й и да кажеш това, което те боли. И защо винаги трябва да слушаш другите да ти казват кое е правилно и кое не (майка й), щом те не са слушали, когато друг им е наливал акъл.

Почти философско, нали? Горкото момиче! Бих се просълзил, но не мога.

Оказа се, че нашето момче било смотаняка не само на неговия клас. Бил странен, усамотен, нямал приятели там, а се движел с някакви такива, отнесени като него. В началото го дразнели и закачали, после не му обръщали внимание. Пък и той не бил блестящ на вид, като ученик или като нещо “по-така”. И пубертетът не го тресял така жестоко, както останалите или изобщо не карал пубертет. Тиха вода с две думи. Затова никой не се сетил за него.

В първия момент, когато чу това, и когато влезе в главата й, остана като попарена. Какво ще си помислят за нея, да се среща със смотаняка на випуска, коя е тя, така да се излага. Но постепенно (бих казал, че поумнява) размисли. Симпатичен, скромен и приятен. И събеседник невероятен!

Направи равносметка на годините и въздишките печални и реши. Твърдо и окончателно.

Никаква майка няма да й се меси! Сама ще избира, сама ще решава, независимо дали става дума за този или друг мъж. Ах, какви особени... о, забравила е цветът на очите му!

Няма време за губене! Става въпрос за нея и няма време за губене. А, това май си го помисли вече.

Време е да обърнем внимание на времето - стига сме се занимавали с чувства, моди и предразсъдъци.

Когато тя излезе от работа, над града се спускаше тиха септемврийска вечер. Лятото си отиде още в края на август и спомените за него се връщаха за последно.

Тя вдиша дълбоко от прохладния въздух, усети с ноздрите си мириса на паучи от Китайския павильон (извинявайте за прозаичността в романтиката, но хора сме все пак) и се упъти с твърди стъпки към него. Поръча си две - с пиле и със зеленчуци - и ги унищожи за отрицателно време под погледа на едно улично куче. Майната й на диетата - докога ще ми се яде, а аз ще се стискам, помисли тя със задоволство. Притесни се само, че от бързане около паучитата се разхълца страшно и да я види той така - ще е ужасно!

Срещна се със “смотаняка” (тя не го нарича така - само аз), пиха кафе и говориха. До късно ходиха из града по тихите улици и си подаряваха звезди.

Та историята свърши по следния начин.

След скандал с майка си и подкрепата на баща си, нашето момиче се омъжи след 6 месеца. За три години има вече 3 деца. Сложила е 10 кг отгоре си, но много добре й стоят.

Съпругът й има фирма за търговия и работи като вол, за да се справи със семейните разходи.

Той разбра отрано, че тя не блести с интелект, но е добра по природа, работна, обича и се грижи добре за децата и с майка му се разбират прекрасно. Установи за пореден път, че който е слаб в главата, е силен в сърцето. Тя се научи да готви и шие и преправя всичките си дрехи, за да облече с нещо по-различно трите си дъщери.

Накрая тя самата разбра, че нищо друго няма значение за нея, освен това да има семейство и някого, когото да обича, той да я обича и да бърза да се прибере вкъщи.

Е, маман рипа в началото, но миряса. Два дни в седмицата взема внучките да й надуват главата.

А баща й е най-щастливият дядо на света.

Може и да ти се стори малко лигава цялата история, Уважаеми Г-н Читателю, но за самотник като мен би ми се искало и мен да ме споходи такова “лигаво” щастие.

Защото съм се парил от тъпи и умни патки, които освен за себе си, за друго и не желаят да мислят.

Тези, които имат някакво желание да се обвържат “докато смъртта ни раздели”, първо питат какво работя, гледат нови ли са ми обувките, имам ли си жилище и колко далече са родителите ми.

Тези, за които искам аз да се обвържа, са още по-нахални. И изискват повече.

Надявам се и мен да ме тресне любовта в някой пролетен или есенен ден. По всички правила на евтините любовни романи.

Ако съм сложил тук-там по някоя рима, то не е защото пописвам стихчета. Не ги обичам тези занимания, а гледах по-скоро тази обикновена история да бъде интересна и да има някаква поука накрая.

Така че, млади или стари хора - гледайте размахания ми пръст - животът е твърде кратък, за да се грижите само за (задните си части, както би казал един мой приятел) себе си. Търсете си сродната душа, за да не останете на преклонна възраст съвсем сами. Кой тогава ще ви изслушва оплакванията, мрънканиците и уйдисва на капризите?

Все някого трябва да обичаме, нали?

© Юлия Желязкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2001, № 9 (22)